Определение № 1481 от 19.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1481 гр. Пловдив, 19.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. И.

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20235300501461 по описа за 2023 година

Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ЕООД против разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2563/24.04.2023г. по ч.гр.д.№ 4591/2023г. на ПдРС, ХІХ гр.с., в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя против М. И. С. по отношение на сумата от 124,74 левадоговорна лихва по договор за потребителски кредит № 40007943331/09.02.2022г., сумата от 210 лева- възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“, сумата от 390 левавъзнаграждение за услуга „Флекси“, 30 лева- разходи за събиране на вземането, както и по отношение на сумите от 155,31 лева и 32,35 лева- лихви за забавено плащане.

В частната жалба се сочи, че не е налице нито едно от основанията по чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК за постановяване на обжалваното разпореждане, като отхвърленото искане на дружеството- жалбоподател нито противоречи на закона или добрите нрави, нито се основава на неравноправни клаузи, нито е налице обоснована вероятност да са налице такива неравноправни клаузи. Сочи се също така, че първоинстанционният съд не е отчел разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗЗП, предвиждаща, че преценката относно наличието на неровноправна клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената и възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. В сключения между страните договор за потребителски кредит ясно била посочена методиката, по която е формиран годишният процент на разходите. Ясно били посочени и годишния лихвен процент и общия размер на дължимите от кредитополучателя плащания.

Пловдивският окръжен съд, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото констатира следното:

1

Производството по ч.гр.д.№ 4591/2023г. на ПдРС, ХІХ гр.с. е образувано по заявление по чл.410 от ГПК от „Профи кредит България“ЕООД, с което е поискано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от 600 лева главница по горепосочения договор за потребителски кредит, сумата от 124,74 лева- договорна лихва по договор за потребителски кредит № 40007943331/09.02.2022г., сумата от 210 левавъзнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“, сумата от 390 левавъзнаграждение за услуга „Флекси“, 30 лева- разходи за събиране на вземането, както и по отношение на сумите от 155,31 лева и 32,35 лева- лихви за забавено плащане, ведно със законна лихва от подаване на заявлението до изплащането на вземанията и разноски.

Съгласно чл.411, ал.2, т.3 от ГПК, заповедният съд може да откаже издаването на заповед за изпълнение, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е приел, че клаузите относно договорната лихва и ГПР са неравноправни, тъй като претендираните възнаграждения за допълнителни услуги и за лихви са несъразмерно големи спрямо сумата на предоставения кредит.

Към заявлението е приложено заверено копие от горепосочения договор за потребителски кредит от 09.02.2022г.. Видно от същото, допълнителните услуги са описани в т.15 от общите условия към договора, като същите предвиждат възможност за отлагане или намаляване на погасителни вноски и възможност за смяна на дата на падежа. Не е поет изричен и ясен ангажимент за предоставянето на така наречените услуги. В т.15.2 е записано, че закупилият допълнителна услуга „Флекси“ клиент може едностранно да променя погасителния си план. В т.15.2.3 обаче е предвидено, че за желаната промяна клиентът следва да подаде заявление до кредитодателя, при което промяната може да бъде допусната по негова преценка. Допълнителната услуга „Фаст“ по т.15.1 се изразява в „приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на един час, считано от постъпване на искането за отпускане на потребителски кредит“. Не е ясно в кой момент следва да бъде закупена тази услуга и ако този момент е преди одобряване на искането за кредит- какви гаранции дава за това, че ще бъде отпуснат искания кредит. Като цяло не е ясна практическата полза от тази слуга, за да бъде платена за нея цена в размер от повече от 1/3 от размера на самия кредит. Следователно допълнителните услуги се явяват безпредметни и по съществото си представляват скрита печалба за кредитодателя. Видно от погасителния план към договора за потребителски кредит, възнаграждението за допълнителните услуги е в общ размер от 500 лева, т.е. в размер от 5/6- ти от предоставения кредит от 600 лева. Това възнаграждение оскъпява кредита с повече от 83 % и очевидно не е включено в ГПР, защото същият е изчислен на база на посочения в договора годишен лихвен процент от 40,90%. Горните обстоятелства дават достатъчно основание да се счита, че посочените в договора размер на възнаградителна лихва и ГПР са некоректни и в противоречие с изискванията на чл.11, ал.1, т.т.7, 9 и 10 от ЗПК. Това обстоятелство от своя страна обосновава наличието на предпоставките по чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК за 2 отхвърляне на заявлението. Ето защо, обжалваното разпореждане ще следва да бъде потвърдено.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Профи кредит България“ЕООД частна жалба против разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 2563/24.04.2023г. по ч.гр.д.№ 4591/2023г. на ПдРС, ХІХ гр.с., в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя против М. И. С. по отношение на сумата от 124,74 лева- договорна лихва по договор за потребителски кредит № 40007943331/09.02.2022г., сумата от 210 лева- възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“, сумата от 390 лева- възнаграждение за услуга „Флекси“, 30 лева- разходи за събиране на вземането, както и по отношение на сумите от 155,31 лева и 32,35 лева- лихви за забавено плащане.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3