Решение № 136 от 28.06.2023, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Враца, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. С.а

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Христо Н. Христов при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова като разгледа докладваното от Евгения Г. С.а Въззивно гражданско дело № 20231400500206 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 2453/13.03.2023 г. на П. Л. С., чрез пълномощника му адв.В. Н., против Решение № 31/13.02.2023 г. по гр.д.

№ 1270/2022 г. по описа на Районен съд-Козлодуй, с което да отхвърлени предявените от въззивника искове с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника “Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, че не дължи сумата в размер на 5153,22 лв. - главница по сключен договор за паричен заем, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 03.12.2009г. до окончателното изплащане на вземането; сумата в размер на 348,32 лв. - договорна лихва за периода от 08.08.2006г. до 24.11.2009г., както и 720,13 лева - сторени съдебни разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 04.01.2010г. по ч. гр. дело №1144/2009 г. на РС-Козлодуй и е образувано изпълнително дело № 2013***0409629 по описа на ЧСИ М. Б., и са присъдени деловодни разноски.

В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Изразява се несъгласие с изводите на районния съд, че към датата на подаване на исковата молба не е изтекла погасителна давност за посочените вземания, както и че с наложения запор на вземания от 17.05.2019 г. давността се счита прекъсната с обратно действие, считано от 10.06.2015 г., 14.12.2016 г., 15.09.2017 г.и 13.03.2018 г., на които дати са депозирани бланкови молби от ответника за предприемане на последващи действия по принудително изпълнение. Навеждат се доводи за несъстоятелност на тезата, че с едно действие по принудително изпълнение може да бъде прекъсната с обратно действие течаща погасителна давност и то 1 пет пъти. Посочва се, че в периода от 23.05.2014 г., когато са изпратени запорни съобщения до различни банки до 23.05.2019 г. не са предприемани никакви действия по принудително изпълнение, поради което към 17.06.2019 г. – датата, когато са изпратени нови запорни съобщения, процесните вземания са били погасени по давност. Развиват се правни съображения относно понятието за същинско изпълнително действие по смисъла на чл.116, б."в" ЗЗД като се извършва позоваване и на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д.

№ 2/2013 г., ОСГТК на ВКС и на друга практика на ВКС. Въззивникът счита, че в конкретния случай взискателят е депозирал молби единствено с цел запазване висящността на изпълнителното дело и прекъсване на срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, по които съдебният изпълнител не е взел становище и не е определил изпълнителен способ и поради това нито една от тези молби не е действие, което прекъсва погасителната давност. Развива съображения, че перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността и е имала значение само при действието на ППВС № 3/1980 г., поради което дори и да се приеме, че депозирането на молба, с която взискателят иска предприемането на действия по принудително изпълнение, прекъсва перемпцията, то ако не се стигне до реално предприемане на действия чрез налагане на запор, възбрана, извършване на опис или продан, погасителната давност не се прекъсва и може да изтече дори и по висящо изпълнително производство.

В обобщение на изложеното, въззивникът счита, че последното изпълнително действие, което прекъсва погасителната давност, се явява изпращането на запорните съобщения от 23.05.2014 г., поради което петгодишната погасителна давност е изтекла до 23.05.2019 г. и вземанията, установени с влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1144/2009 г. по описа на КРС, не могат да бъдат предмет на принудително изпълнение.

Моли обжалваното решение да бъде отменено, да бъдат уважени предявените искове и да му бъдат присъдени направените деловодни разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 3545/25.04.2023 г. от "Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, чрез юрисконсулт Е. А., с който се оспорва основателността на въззивната жалба и се изразява становище, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Твърди се, че погасителната давност е прекъсвана с предприемане на изпълнителни действия от страна на съдебния изпълнител и с регулярни искания на взискателя, които безспорно доказват активното му поведение. Извършва се позоваване на постановките на ТР № 3 от 28.03.2023 г. по тълк.д.№ 3/2020 г., ОСГТК на ВКС и се прави обобщение, че сочената от въззивника дата – 23.05.2014 г. е неотносима към изчисляването срока на погасителната давност, защото до 26.06.2015 г. такава не е текла, а започналата да тече от тази дата е прекъсната преди изтичането на 5-годишния срок. Развиват се правни съображения относно същността на давностния срок и прекъсването на същия, като се сочи, че съгласно ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността. Въззиваемият счита, че в настоящия случай давността е прекъсната на 14.01.2014 г. с налагането на запор върху трудово възнаграждение, след което е прекъсната на 23.05.2014 г. с налагането на запор върху банкови сметки, а след това е прекъсвана с подаване на множество молби за налагане на запори – от 14.12.2016 г., 15.09.2017 г., 13.04.2018 г. и на 17.06.2019 г., когато е наложен запор върху банкови сметки 2 на ищеца в три банки, след което с нови молби от 22.02.2021 г. и 29.04.2021 г.

Навежда доводи, че предприемането на действия по принудително изпълнение представляват самите искания на кредитора, поради което в ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че нова погасителна давност започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Извършва се позоваване и на практика на касационната инстанция, според която с предприемането на действие по принудително изпълнение чрез налагането на запор върху банкова сметка, се счита, че то е настъпило с обратна сила от датите, на които е поискано извършването на този изпълнителен способ.

Въззиваемият моли обжалваното решение да бъде потвърдено и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00 лв.

Прави възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената на основание чл.269, изр.1 ГПК служебна проверка въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Козлодуй е сезиран с искова молба на П. Л. С. против "Фронтекс Интернешънъл”ЕАД, с която е предявен иск с правно основание чл. 439, във вр. чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 5153,22 лв. - главница по сключен договор за паричен заем, ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 03.12.2009г. до окончателното изплащане на вземането; сумата в размер на 348,32 л в . договорна лихва за периода от 08.08.2006г. до 24.11.2009г., както и 720,13 л в.

- съдебни разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 04.01.2010г. по ч. гр. дело №1144/2009 г. на РС-Козлодуй и е образувано изпълнително дело № 2013***0409629 по описа на ЧСИ М. Б., тъй като вземането е погасено по давност.

Ищецът твърди, че срещу него се води изп .д. № 2013***0409629 по описа на ЧСИ М. Б., започна ло по молба на „Юробанк И Еф Джи България“ АД, преобразувано от първоначално образуваното изп.д. №2010***0400334 по описа на ЧСИ М. М. на 12.02.2010г. Сочи, че процесното вземане е било прехвърлено с договор за продажба на вземания /цесия/ на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД от 18.10.2013г. Посочва също, че изпълнителното дело е образувано въз основа на представен изпълнителен лист, издаден на 04.01.2010 г. по ч. гр. дело №1144/2009г. по описа на PC - Козлодуй, по силата на който е осъден да заплати на банката посочените суми.

Счита, че вземането е погасено по давност, поради което не може да бъде предмет на принудително изпълнение. Излага доводи, че след образуване на изпълнителното дело са извършвани действия с цел проучване имущественото състояние на длъжника, които обаче не съставляват същински изпълнителни действия, а само обезпечават успешното провеждане на изпълнението.Сочи, че поканата за доброволно изпълнение също е действие, обезпечаващо законосъобразното провеждане на изпълнението, а не изпълнително действие. Навежда доводи, че с молбата за образуване на 3 изпълнително дело на основание чл. 116, б. „в“ от ГПК се прекъсва давността, с която се погасява самото вземане. Счита, че тъй като вземането е по договор за паричен заем, то погасителната му давност е пет години, която е изтекла към момента на подаване на исковата молба в съда, тъй като не са предприемани принудителни действия по събиране на дълга.

В исковата молба се твърди, че на 23.05.2014г. са изпратени запорни съобщения към различни търговски банки с цел налагане на запор върху банкови сметки, открити на името на ищеца, което действие съставлява последното валидно извършено, годно да прекъсне погасителната давност.

След изпращане на запорните съобщения, в период от 23.05.2014г. до 23.05.2019г., не са извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат започналата да тече погасителна давност, поради което и вземането на ответното дружество е погасено по давност към настоящия момент. Излагат се доводи, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредбата на закона давността се прекъсва, считано от датата на предприемането на същинско изпълнително действие за принудително изпълнение. В случай, че в молбата на взискателя се съдържа искане за прилагане на посочените в нея изпълнителни способи, то това не е равнозначно на предприемане на действие на принудително изпълнение такива действия са наложеният запор и насочването на изпълнението върху движими вещи с насрочените описи - те ще прекъснат давността, но с ефект от поискването им, освен ако осъществяването им е забавено по причина, за която взискателят отговаря - след направено искане не е внесъл такси и/или разноски, не е оказал необходимото съдействие и така е осуетявал тяхното прилагане. Ако действия не се предприемат, прекъсването на погасителната давност не е възможно и не настъпва. Релевира се, че перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността, която е имала значение при действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд и дори и да се приеме, че депозирането на молба, с която взискателят иска предприемането на действия по принудително изпълнение, прекъсва срока на перемпцията, то ако не се стигне до реално предприемане на действия срещу длъжника чрез налагане на запор, възбрана, извършване на опис или продан на имущество, то погасителната давност не се прекъсва и същата може да изтече дори и по висящо изпълнително производство.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че вземането, предмет на изпълнителен лист по ч. гр. дело №1144/2009г. по описа на РС-Козлодуй, въз основа на който е образувано изп.д.№ 334/2010г. по описа на ЧСИ М. М., впоследствие преобразувано в изп.д. №9629/2013г. п о описа на ЧСИ М. Б. , не е погасено по давност, тъй като същата е прекъсвана с предприемане на изпълнителни действия от страна на съдебния изпълнител и с искания за предприемане на изпълнителни действия от страна на взискателя. Сочи се, че за прекъсване на давността е достатъчно да посочи изпълнителен способ и да поиска предприемането на изпълнително действие от съдебния изпълнител. Излагат се доводи, че до 26.06.2015г., когато е прието Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по т. д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС е било приложимо ППВС №3/18.11.1980г., съгласно което през времетраенето на изпълнителното производство, погасителната давност относно вземането е спряна и същото е относимо към ИД №9629/2013г. по описа на ЧСИ М. Б.. Релевира се, че предвид гореизложеното давността по 4 процесното вземане е започнала да тече от 26.06.2015 г. като преди изтичането й същата е прекъсвана с поискани изпълнителни действия с молби от 14.12.2016 г. , 05.09.2017 г. , 13.04.2018 г. и 22.02.2021 г. Твърди се, че с молбата от 13.04.2018 г. ответникът е поискал извършването на запор върху банковите сметки и трудовото възнаграждение, както и за извършване на опис на движими вещи, в резултат на което, съдебният изпълнител е наложил запор на наличните банкови сметки на длъжника на 17.06.2019 г. Позовава се на Решение № 37 от 24.02.2021 г. по г. д. 1747/2020 г. на ВКС, IV г. о., според което давността се счита за прекъсната със задна дата - датата на молбата, с която е направено искането за предприемане на изпълнителното действие, дори самото то да е извършено след изтичане па давностния срок.