Решение № 109 от 09.03.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Кюстендил, 09.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Любка Евг. Н.а като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20231500500035 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, с адрес: град София, бул.“***“46, чрез ст. юрисконсулт в отдел ПНО-ГДГП Д. Пейчев, против Решение №260158/21.11.2022 г., постановено по гр.д. № 208 от описа на Районен съд – Кюстендил за 2021 г.

Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.

Сочи, че досежно дължимото възнаграждение на служителите в МВР за положен от тях нощен труд, са приложими специални правни норми, но не и предвидената в чл.

9, ал. 2 от НСОРЗ, която следвало да се прилага само ако продължителността на нощния труд е по-малка от продължителността на дневния труд, каквато продължителност в общия случай се установявал с КТ – 7 ч. нощен и 8 ч. дневен. За служители на МВР се прилагали разпоредбите на ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, според които предвид специфичния характер на работата била установена еднаква продължителност на дневния и нощния труд по 8 ч.

– чл. 187, ал. и 3 от ЗМВР. Споделят се в тази насока разяснения на МТСП по приложението на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Смята, че не са налице кумулативните предпоставки за въвеждане на увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, т.к. със закон нощното и дневно работно време било установено в рамките на 8 ч., респ. не бил полаган труд при условията на работа по трудови норми за определяне размера на трудовото възнаграждение по чл. 247 и 250 от КТ. Часовете нощен труд, получени при 1 преизчисляването по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, не били сред изчерпателно посочените в чл. 22, ал. 1 хипотези.

Освен това атакуваният акт бил неправилен, т.к. не били обсъдени всички релевантни факти. Позовава се на съдебна практика в т. см. – Решение № 164/2014 г. на ВКС по гр.д. № 196/2014 г., Решение №217/2011 г. по гр.д. №761/2010 г. на ВКС, както и Решение № 223/2013 г. по гр.д. № 1006/2012 г. на ВКС.

При развитите доводи иска да бъде отменено постановеното решение в атакуваната част.

Не ангажира доказателствени искания.

Претендират се сторените пред тази инстанция деловодни разноски, а при възприета неоснователност на въззивната жалба се поддържа възражение по см. на чл.

78, ал. 5 от ГПК.

В законоустановеният срок по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна, чрез процесуалния й представител адв. П. Х. от АК-Благоевград. Сочи се, че макар да е допустима и редовна, въззивната жалба е неоснователна. Изложени са съображения по същество, като не се споделя становището на жалбоподателя, че не са налице кумулативните предпоставки за въвеждане на увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. Въз основа на пространен анализ на действащото законодателство за процесния период се твърди, че първоинстанционния съд е приложил правилно закона. Позовава се в тази насока и на решение на СЕС по дело № С-262/202 от 24.02.2022 г., постановено по преюдициално запитване на РС-Луковит в рамките на производство с идентичен предмет. Именно поради възприетото в него счита, че неприлагането на общата законодателна уредба, при налична празнота в законодателството досежно начина на преобразуване на нощния труд в дневен, би довело до неравно третиране на различни категории работници, което пък би било допустимо само ако законът предвижда това, каквато не е настоящата хипотеза.

Поддържа искане за присъждане на разноски по повод процесуалното представителство и пред въззивната инстанция, като счита, че възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК е неоснователно.

В съдебно заседание постъпилата жалба и отговорът на нея се поддържат.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото приема, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка.

При контрола за законосъобразност и правилност на първоинстанционното решение в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства пред първата и пред настоящата инстанция, намира следното от фактическа страна:

Първостепенният съд е бил сезиран с искова молба на Б. Н. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Кюстендил, общ.Кюстендил, ул. „***“ № 192, с адрес за връчване гр.

Петрич, ул. „***“ № 6, ет.1, чрез адв. П. Х. от АК-Благоевград, против Главна дирекция „Гранична полиция“ към Министерство на вътрешните работи на Република България, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „***“ № 46, съдържаща искане за присъждане на сумите, представляващи допълнително 2 възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 20.11.2017г. до 20.11.2020г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 02.02.2021 г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва за забава за периода от 20.11.2017г. до 20.11.2020г.

Сезираният съд е приел, че ищецът е изпълнявал длъжността длъжността „старши полицай“ в група „Охрана на държавната граница“ от Гранично полицейско управление - Гюешево при РДГП – Кюстендил за процесния период от 20.11.2017 год до 20.11.2020 год.

Установил е още, че според представено удостоверение за класиране и пенсия /л.7 от делото/, издадено от РДГП – Драгоман, ищецът има прослужено време в структурите на МВР – 12г., 6м., 21 дни, като е налице и отбелязване на извънредния труд след 31.12.2004г. в часове по години до 31.10.2020 г.

Представена е и Заповед №3282з-3271 от 04.11.2020 год. (л.6 от делото) за прекратяване на служебното правоотношение по собствено желание на ищеца.

По делото е прието заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Ана Томова, според което положеният нощен труд от ищеца за процесния период от 20.11.2017г. до 20.11.2020г. – 1134 часа, който приравнен на нощен с коефициент 1.143, е в размер на 1296 часа. Експертът установява, че за процесния период дължимото възнаграждение за положения от ищеца нощен труд за целия процесен период е в размер на 1263,27 лева при 50% увеличение на дневната ставка и сума в размер на 842,18 лева при дневна ставка без 50% увеличение. При дължима сума в размер на 1263,27 лева, лихвата за забава е в размер на 223,19 лева, а при дължима сума в размер на 842,18 лева лихвата за забава е в размер на 148,84 лева.

При тези факти исковата претенция е била възприета за основателна, поради което и ответникът е бил осъден да заплати на ищеца сумата както следва: 1263,67 лв.

/хиляда двеста шестдесет и три и шестдесет и седем/ лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен нощен труд, приравнен на дневен, по време на дежурства, за исковия период от 20.11.2017 год. до 20.11.2020 год., от която за периода от 20.11.2017г. до 31.12.2017г. в размер на 40,17 /четиридесет и седемнадесет/ лева, за календарната 2018 год. в размер на 474,60 /четиристотин седемдесет и четири и шестдесет/ лева, за календарната 2019 год. в размер на 526,72 /петстотин двадесет и шест и седемдесет и два/ лева и за периода от 01.01.2020 год. до 20.11.2020 год. в размер на 221,78 лв. /двеста двадесет и един и седемдесет и осем/, ведно със законна лихва върху главницата от момента на подаване на исковата молба /02.02.2021г./ до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за забавено плащане върху главницата по чл.86, ал.1 от ЗЗД в общ размер на 223,19 лв. /двеста двадесет и три и деветнадесет/.

С оглед изхода на спора е разпределил и отговорността за разноски, възлагайки ги на ответника, в чиято тежест са възложени следващите се държавни такси и разноски.

Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.

Проверявайки постановеният съдебен акт в пределите на въззивната жалба, настоящият съдебен състав приема следното:

В съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК извърши служебно 3 проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че то е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

То е и допустимо.

По правилността на решението:

Исковата претенция е с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР, а правното основание на иска за обезщетение за забавено плащане - чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Както пред първата, така и пред въззивната инстанция страните не спорят по това, че са били обвързани от съществуващото между тях служебно правоотношение, по същността на заеманата от ищеца длъжност, по организацията и продължителността на работното време на ищеца за процесния период, както и за това, че на същия е заплатено дължимото допълнително възнаграждение за нощен труд.

При правилно изяснена фактическа обстановка първостепенният съд е обсъдил всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно релевантните за спора факти.

Във въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият съдебен състав я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, без установена необходимост тя да се преповтаря в настоящото решение.

Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло и правните изводи на първоинстанционния съдебен състав, а въведените с въззивната жалба оплаквания намира за неоснователни.

Този извод е мотивиран от анализа на действащото в процесния период законодателство.

Действително законодателят е предвидил с разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.

3 ЗМВР, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.

Понятието „извънреден труд” е дефинирано в нормата на чл.143, ал.1 КТ, според която такъв е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя, или на съответния ръководител, от работника или служителя извън установеното за него работно време.

С идентично съдържание е и разпоредбата на чл. 50а, ал.1 от ЗДСл (приета преди процесния период - ДВ, бр. 57 от 2016 г.). Ал.2 на този текст допълва, че относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд се прилагат съответните разпоредби на Кодекса на труда . Тази уредба е приложима и тук, доколкото ищецът има качеството на държавен служител в системата на МВР. В този смисъл правилно и логично е позоваването на решението в чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР /редакцията, действала преди изменението на закона с ДВ бр.60 от 7.07.2020г./, който е приложимият закон за процесния период спрямо държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, какъвто, както вече се посочи, несъмнено е и ищецът.

Уредено в чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР е още, че работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите, работещи на смени, чрез 4 заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение. Т.е., макар в ЗМВР да липсва дефиниция за понятието извънреден труд, въз основа на цитираната норма може да се направи извод, че за държавните служители в МВР, работещи на смени, това е времето до 70 часа на тримесечие, което надвишава редовното им работно време.

В същото време с нормата на чл.187, ал.1 ЗМВР (редакцията преди изменението на закона с ДВ бр.60 от 7.07.2020 г.) е прието, че н ормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на тримесечие.