Определение № 6004 от 16.03.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6004 гр. София, 16.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. И. като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно частно гражданско дело № 20261100502263 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от ищците Г. Н. С., Й. И. С., Б. И.

С. и Р. Й. С. срещу определение № 45232/30.10.2025 г., постановено по гр.д.

№57208/2023 г. по описа на СРС, ГО, 72 състав, с което производството по делото е прекратено.

В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно, а дадените преди това указани недопустими. Поддържа се, че няма основание да насочват иска си срещу Г.Н.К., доколкото същата нито владее, нито им пречи да упражняват правото си на собственост. Твърди се още, че Г.Н.К. не е собственик на имота, поради което и няма процедура, по която да са задължени да насочат иска си за делба срещу нея. Моли се за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответниците М.Й.С., Р.И.С., В.С. И., С.С.П., С.И.П. и З.С.А. не изразяват становище по молбата.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

1

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от Г. Н. С., Й. И. С., Б. И. С. и Р. Й. С. срещу М.Й.С., Р.И.С., В.С. И., С.С.П., С.И.П. и З.С.А. иск с правно основание чл.34,ал.1 ЗС вр. чл.341 ГПК за делба на поземлен имот с идентификатор *** в с. Долни Богров.

С отговора на исковата молба ответникът С.С.П. е представил нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №16/18.01.2023 г., издаден по нот.д. 13/2023 г. на нотариус И. И. И. – Ж./л.45-46 от делото на СРС/, по силата на който Г. Н. К. е придобила по силата на сключен договор за покупко – прдоажба от „ЛАУРА КЕТЪРИНГ“ ЕООД процесния недвижим имот – ПИ с идентификатор ***. Видно от представена по делото скица за същата като собственик на имота отново е вписана Г. Н. К..

С разпореждане № 158098/14.10.2025 г. първоинстанционният съд е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищците в едноседмичен срок от съобщението да насочат иска за делба и срещу Г.Н.К., ЕГН **********, като представят за нея и препис от исковата молба и всички уточняващи молби. С разпореждането ищците са предупредени, че при неизпълнение на дадените указания в срок, исковата молба ще бъде върната.

С молба от 27.10.2025 г. ищците са посочили, че нямат основание да насочат иска си за делба Г.Н.К., доколкото същата не е собственик и не владее имота.

С обжалваното определение № 45232/30.10.2025 г. производството поделото е прекратено.

Задължителната съдебна практика последователно провежда разбирането, че като страни в производството за делба следва да бъдат конституирани всички съсобственици, като същите се явяват задължителни необходими другари и участието им в процеса е условие за неговата допустимост – т. 12 от ППВС № 4/1964г. и т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2004г. на ОСГТК на ВКС. В случай, че са налице доказателства, легитимиращи лице, неучастващо в процеса, като собственик на делбения имот или на част от него, процесуално задължения на съда е да укаже на ищеца да насочи иска си и срещу него /с оглед необходимостта от участието на всички необходими другари/, като последица от неизпълнението на това 2 задължение е прекратяване на производството като процесуално недопустимо /чл.130 ГПК/. В конкретния случай е представен документ /нотариален акт/, легитимиращо неучастващо в спора лице - Г.Н.К., като собственик на имота.

Обстоятелството кой владее имота е без значение за процесуалната легитимация на страните, а въпросът кой действително е собственик на имота и при какви квоти следва да се разреши именно във фазата по допускането на делбата. Ирелевантно за спора е какви са твърденията на ищците по отношения на това кои са останалите съсобственици на имота, доколкото при наличието на доказателства, легитимиращи трети лица като собственици на имота, съдът следва да даде указания на ищцовата страна да насочи иска си и срещу тях.

С разпореждане № 158098/14.10.2025 г. на ищците са дадени ясни и конкретни указания да насочат иска си срещу Г.Н.К., като ясно са указани и последиците от неизпълнение. В указания срок указанията не са изпълнени, като с молба от 27.10.2025 г. същите на практика са оспорени като неправилни от страна на ищците. С оглед неизпълнението на дадените указания, искът като за делба не е бил насочен срещу всички необходими задължителни другари, респ. налице са били предпоставките за прекратяване на делото като процесуално недопустимо на основание чл.130 ГПК.

По изложените съображения обжалваното определение се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Воден от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 45232/30.10.2025 г., постановено по гр.д. №57208/2023 г. по описа на СРС, ГО, 72 състав, с което производството по делото е прекратено.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред Върховен касационен съд при условията на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4