Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3987 от 24.06.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 11384/2023
Вид
Решение № 3987
Подписан
24.06.2025
В сила
19.08.2025
Състав
Елена Иванова, ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ КАЦАРОВ, Иванина Иванова Пъстракова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3987 гр. София, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Въззивно гражданско дело № 20231100511384 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258– 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 25029878/25.07.2023 г. подадена от „ДЗИ – Животозастраховане“ ЕАД конституиран на основание чл. 26, ал. 4 ГПК като процесуален субституент на „Обединена българска банка“ АД /ОББ/ по гр. дело № 12782/2021 г., Софийски районен съд, 58 състав срещу постановеното по него Решение № 20096758/10.07.2023 г., с което жалбоподателят е осъден да заплати на основание чл. 382, ал.

3 вр. ал. 1 Кодекс за застраховането /КЗ/ на М. М. Г. сумата от 15 477, 04 лв. – застрахователно обезщетение, дължимо към ОББ АД по силата на застраховка „Живот“ за получателите на потребителски кредити № 3000/05.12.2019 г., сключен между „Обединена българска банка“ АД и „ДЗИ-Животозастраховане“ ЕАД и във връзка с Договор за потребителски кредит № 20R-L381153/17.01.2020 г., сключен между М.Д.Г. /починал/ и „Обединена българска банка“ АД, ведно със законна лихва от 04.03.2021 г. до окончателното плащане, както и за сумата от 911, 43 лв. – обезщетение за забава за периода 04.08.2020 г. – 03.03.2021 г. Жалбоподателят е осъден да заплати на М. М. Г. сумата от 1 889, 08 лв. съдебни разноски.

В жалбата се твърди, че решението е необосновано и неправилно, постановено при съществени нарушения на материалния и процесуален закон. Счита се, че съдът не е отчел характера на застрахователното правоотношение и неоснователно е отказал изслушването на поисканите свидетели. Поддържа се, че неправилно не са допуснати доказателства за изясняване здравословното състояние на кредитополучателя. Прави се позоваване на т. 8.4 1 от графа „Изключения“ от Специалните условия по групова рискова застраховка „Живот“, приложими към групова застрахователна полица № 3000/05.12.2029 г., която предвижда недължимост на обезщетение при последици от заболяване, което е било известно на застрахования, но той не го е декларирал. Счита се, че смъртта на застрахования е настъпила по повод хипертонично сърце, заболяване, което той не е посочил при сключване на застраховката предвид поставената му още през януари 2017 г. диагноза.

Въз основа на изложеното се иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявените срещу „ДЗИ-Животозастраховане“ ЕАД искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Насрещната страна „Обединена българска банка“ АД редовно уведомена на 21.09.2023 г. не взема становище в законоустановения срок.

Насрещната страна М. М. Г. оспорва жалбата. Счита, че решението е правилно и законосъобразно. Сочи, че в акта за смърт е посочено, че причината за този изход е „внезапна смърт“. Твърди, че само при аутопсия би могло да се изясни точната причина за случилото се. Позовава се на изводите на СМЕ, според които предвид приложените по делото амбулаторни листове не би могло да се кажело с категоричност, че лицето приживе е страдало от хипертонично сърце. Иска се оставяне на жалбата без уважение. Претендират се разноски.

Производството по гр. дело № 12782/2021 г., СРС, 58 състав е образувано по искова молба с вх. № 22004643/04.03.2021 г., подадена от М. М. Г., в която се твърди, че нейният баща сключил на 17.01.2020 г. с „Обединена българска банка“ АД Договор за потребителски кредит 20R-L381153 за предоставянето на сумата от 16 000 лв. под формата на кредит. По този повод кредитополучателят бил включен в Договор за групова рискова застраховка „Живот“ за получатели на потребителски кредити № 3000/05.12.2019 г., сключен между банката и „ДЗИ-Животозастраховане“ ЕАД. Бил издаден на името на кредитополучателя Застрахователен сертификат № 3000381153, в който се съдържали условията по застраховането и който бил подписан от кредитополучателя. Срокът на застраховката се равнявал на този по договора за кредит и при настъпването на застрахователно събитие, застрахователят следвало да изплати 100 % от остатъка от главницата. В неговите рамки, на 24.06.2020 г. кредитополучателят починал. Ищцата в качеството си на негова наследница подала искане до „ДЗИ-Животозастраховане“ ЕАД за изплащане на застрахователно обезщетение, но то уведомило банката, че отказва плащане, тъй като застрахованият починал от артериална хипертония, заболяване, което съществувало преди сключването на договора. Твърди се, че в акта за смърт било отбелязано, че тя настъпила внезапно, а причината не била заболяването, посочено в отказа.

Въз основа на изложеното е поискано осъждането на ответника „ДЗИЖивотозастраховане“ ЕАД да заплати на „Обединена българска банка“ ЕАД 15 477, 04 лв. – застрахователно обезщетение по Договор за групова рискова застраховка „Живот“ за получатели на потребителски кредити № 3000/05.12.2019 г., както и обезщетение за забава в размер на 911, 43 лв. за периода 04.08.2020 г. – 03.03.2021 г., както и законна лихва върху главницата от 04.03.2021 г. /датата на подаване исковата молба/ до окончателното плащане.

Ответникът „ДЗИ-Животозастраховане“ ЕАД е оспорил исковете по основание и размер.

Направил е позоваване на изключващо отговорността му обстоятелство, посочено в Общите му условия, а именно, че при настъпило застрахователно събитие вследствие на заболяване, регистрирано отпреди сключването на застраховката, то застрахователят не дължал изплащане на обезщетение. В процеса на събиране на информация за настъпилото застрахователно събитие било установено, че през месец януари 2017 г. М.Г. бил диагностициран с хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност. Въз основа на това е направен отказът за изплащане на обезщетението.

2

По делото е представен Договор за потребителски кредит 20R-L381153 сключен между „Обединена българска банка“ АД и М.Д.Г. с предмет отпускането на кредит в размер на 16 000 лв. В раздел III, чл. 23.6 е предвидено банката да предложи на кредитополучателя да сключи договор за застраховане на негови разноски при преференциални условия, при посочен от банката застраховател. В Застрахователен сертификат № 3000381153/16.01.2020 г., издадена на основание Договор за групова рискова застраховка „Живот“ за получатели на потребителски кредити № 3000/05.12.2019 г. е посочено, че застрахован е М.Д.Г., а застраховащ е „Обединена българска банка“ АД, а застраховател е „ДЗИЖивотозастраховане“ ЕАД. Покритите застрахователни рискове са: смърт от заболяване или злополука, временна неработоспособност над 60 дни и инвалидност над 75 % вследствие на заболяване или смърт. При настъпването им застрахователят изплащал 100 % от остатъка по главницата, но не повече от 75 000 лв. Размерът на това обезщетение се съдържа и в чл. 6.3 от Специалните условия на групова рискова застраховка „Живот“ за получателите на потребителски кредити по Застрахователен договор № 3000/05.12.2019 г.

Според Общи условия на групови рискови застраховки „Живот“ на „ДЗИЖивотозастраховане“ ЕАД дружеството не дължи изплащане на застрахователно обезщетение, ако настъпването на застрахователния риск е следствие на заболяване, диагностицирано преди началото на застраховката – раздел I V „Изключени рискове“, чл.

9.13.

В Акт за смърт издаден на 24.06.2020 г. е посочено, че М.Д.Г. е починал в същия ден от внезапна смърт.

Според приложени Амбулаторни листове, издадени в периода 10.03.2017 г. – 13.05.2020 г. пациентът М.Г. имал като водеща диагноза хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност.

С Писмо с изх. № 0-92-15646/04.08.2020 г. от „Обединена българска банка“ АД, адресирано до наследниците на М.Г. е посочила, че застрахователното дружество е счело, че има обстоятелства, изключващи неговата отговорност, поради което е отказало изплащането на обезщетение.

Според изслушаната по делото СМЕ, която не е оспорена от страните, първото диагностициране на пациента с хипертонично сърце е от 17.01.2017 г., но това не можело да стане без преглед от кардиолог, освен в случаите, когато няма такъв и прегледът се осъществява от общопрактикуващ лекар, както било в случая. От приложените документи не могло да се каже с категоричност какво е причинило смъртта на М.Г., тъй като хипертоничното сърце без застойна сърдечна недостатъчност могло да доведе до различни състояния, водещи до фатален край. В о.с.з. вещото лице е допълнило, че няма данни лицето да е посещавало кардиолог, а и насочването към такъв специалист се обуславяло и от брой налични направления за месеца, както и от моментното състояние на пациента. За преглед при кардиолог били изпращани тежки хипертоници с постоянно налягане 160 и над 160/100 и с данни за увреждане на други органи от това състояние.

Въз основа на тези доказателства съдът е постановил своето решение, в което е приел, че между страните по делото е имало застрахователното правоотношение с правата и условията посочени в приложените по делото документи. Съдът е приел, че със смъртта на М.Г. е настъпил покрит застрахователен риск и ответникът е следвало да заплати търсената по делото сума. Договорът бил сключен на 17.01.2020 г., а правнорелевантният период по чл.

325а КЗ бил две години назад, т.е. за негово начало следвало да се счете датата 17.01.2018 г.

Направено е позоваване на чл. 62, ал. 2 вр. ал. 1 КЗ. По делото не била доказана причинноследствена връзка между смъртта на застрахования и придружаващото му заболяване хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност. Подобна диагноза се поставяла с ЕКГ, а по делото липсвали данни такова да е извършвано. По тези съображения исковете били уважени.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

3

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което на основание чл. 272 ГПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Във връзка с доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 383, ал. 1 КЗ при застраховка, сключена в полза на кредитор, между застраховател и застраховащ, който е длъжник, или трето лице, което е заложен или ипотекарен длъжник, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят отговаря пред кредитора до размера на застрахователната сума за непогасената част от задължението, за обезпечение на което е сключен застрахователният договор, включващо главници, лихвите и разноските към датата на настъпване на застрахователното събитие.

По делото липсва спор, че наследодателят на ищцата М. Г. е бил включен в групата на застраховани лица по сключен между „Обединена българска банка“ АД и „ДЗИЖивотозастраховане“ ЕАД Групова застраховка „Живот“ за получатели на потребителски кредити от 05.10.2019 г. по повод на сключен между него и банката Договор за потребителски кредит, който към момента на смъртта на длъжника не бил изплатен. В случая, страни по Груповия договор за застраховка "Живот" на кредитополучатели са банката – кредитодател и ответното дружество – застраховател, а кредитополучателят има качеството на застраховано лице без чието писмено съгласие договорът за застраховка върху чужд живот не може да се сключи – чл. 382, ал. 2 от КЗ. В чл. 23.6 от Договора за кредит е предвидено, че банката предлага на кредитополучателя да сключи и поддържа застраховка Живот с преференциални условия, за своя сметка и в полза на банката, в застрахователни компании, партньори на „ОББ“ АД. При съгласие, кредитополучателят подписва застрахователен сертификат или друг документ, издаван от застрахователите. По делото е приет Застрахователен сертификат № 3000381153, издаден от „ДЗИ-Животозастраховане“ АД подписан от застрахования кредитополучател.