Решение № 2581 от 11.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2581 гр. София, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело № 20251110119334 по описа за 2025 година

Предмет на делото е иск на по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79 вр. ЗЗД и по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД от *** с ЕИК ***, срещу С. И. Й. с ЕГН **********, иск за установяване дължимостта на вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение по гр.д. 296/2025г. на СРС, 70 състав. Конкретните суми са: 2 169,92 лева главница, ведно със законна лихва за период от 03.01.2025г. до изплащане на вземането, сумата 700,64 лева договорна лихва за период от 15.12.2021г. до 15.12.2023г., сумата 784,18 лева мораторна лихва за период от 15.12.2023г. до 12.12.2024г., 4 899,21 лева неустойка съгласно чл. 17 от Договор за потребителски кредит ***. Вземането се твърди, че произтича от Договор за потребителски кредит № *** от 15.12.2021г., сключен със ***, вземанията по който са прехвърлени в полза на ищцовото дружество с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 12.07.2023г. Ищецът претендира разноски в заповедното и в исковото производство.

Ответната страна, чрез адв. М. П., в законния срок представя отговор, с който оспорва иска като навежда конкретни аргументи, че не дължи сумата, също че има неравноправни клаузи в договора и други подробно изложени в отговора. Претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. /основанието, че представляваното лице е материално затруднено/.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

От приложените от ищеца материали се установява следното. Има писмени материали, по които има индиции, че на 15.12.2021г. в гр. *** С. И. Й. е сключила по 1 електронен път Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние *** със ***.

Представени са общите условия на последното дружество, както и Тарифата за таксите и разходите, събирани от същото. Приложена е разписка за извършено плащане чрез Ипей от 15.12.2021г. за сумата 2200,00 лева с наредител *** и получател ответникът.

Видно от Договор за продажба на вземания от 12.07.2023г. на ищцовото дружество като цесионер се прехвърлят от *** като цедент вземания по договори за кредит, индивидуализирани в Приложение към същия, като същото не е приложено в цялост, а е реално принтирано името на ответницата и други неизвестно какви компонентни и цифри срещу него.

Ищецът представя и „Уведомление за цесия“ на л. 89 от делото, за което обаче няма никакви данни за връчване на кредитополучателя.

Други доказателства не са искани, респективно събирани.

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.

Съдът намира исковете за недоказани. На практика не се доказа нито един от твърдяните от ищеца факти. Същият представя само писмени доказателства, като в срока ответната страна оспорва исковете. Така не се доказва пълно и главно : че ответницата е сключил Договор за паричен заем със *** на посочената дата, по-нататък – че е забавила плащания, че вземането по договора е било прехвърлено, нито че длъжникът, посочен като ответник е бил уведомен съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Нито една от страните не се ползва от дадената процесуална възможност да се искат доказателства. Представител на ищеца не благоволява да се явява пред съда. Делото преминава по т.нар. дистанционен ред за него – комуникира със съда само писмено и само дистанционно.

С оглед разпределената в определението по чл. 140 ГПК от 15.07.2025г. съдът ясно е посочил, че в тежест на ищеца е да докаже наличието на твърдяното договорно отношение и задълженията по него на ответника.

По изложеното съдът счита, че исковете като недоказани подлежат на отхвърляне.

По разноските

При изхода на делото на ответника се следват разноски. Претендира се адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗАдв., чийто размер съдът определя на 400,00 лева, които ще бъдат присъдени. По справедливост и по данните по делото – адвокатът се явява в единственото по делото заседание, няма пътни разноски, не са събрани никакви освен писмените доказателства, т.е. липсва съдебно дирене, се налага извод, че за цялостното представителство по заповедното и исковото взети заедно се дължат 400,00 лева.

2

Фактът, че считано от 01.01.2026г. в България има друга официална валута не задължава съда да превалутира предявеното в левове вземане. По наличието на официален курс всяка от страните би могла да знае каква е дължимата сума в актуалната валута.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от *** с ЕИК ***, със седалище: гр. ***, срещу С. И. Й. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, за заплащане на 2 169,92 лева главница, ведно със законна лихва за период от 03.01.2025г. до изплащане на вземането, сумата 700,64 лева договорна лихва за период от 15.12.2021г. до 15.12.2023г., сумата 784,18 лева мораторна лихва за период от 15.12.2023г. до 12.12.2024г., 4 899,21 лева неустойка съгласно чл. 17, дължими по Договор за потребителски кредит № *** от 15.12.2021г., сключен със ***, за които е издадена Заповед за изпълнение по гр.д. 296/2025г. на СРС, 70 състав, НЕДОКАЗАНИ и НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК *** с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. И. П. от САК с ЕГН ********** и адрес : гр. ***, сумата 400,00 /четиристотин / лева адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3