Определение № 975 от 04.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 975 гр. Пловдив, 04.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20255300500873 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр.София, ***, чрез юрк. Г.С., против Определение № 870/21.01.2025г. по гр.д.№ 832/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXV гр.с., с което е оставена без уважение подадената Молба с вх. № 130586/17.12.2024 г. за изменение на осн. чл.248 от ГПК на Решение №4810/04.12.2024г. в частта за разноските. Моли да бъде отменено като размера на адвокатското възнаграждение да бъде намален от 600 лв./с ДДС/ на 100 лв.

Въззиваемата страна ЕАД Е. И., ЕИК- ***, пълномощник на З. И. Р., ЕГН – **********, е депозирала писмен отговор, че частната жалба е изцяло неоснователна.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

Пред Районен съд - Пловдив от„Профи Кредит България“ ЕООД е подадена Молба с вх. № 130586/17.12.2024 г. с искане за изменение на постановеното по делото Решение № 4810/04.12.2024 г. в частта за разноските, като размерът на дължимото от ответника в полза на процесуалния 1 представител на ищеца на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение бъде определено в размер от 100 лв. Дружеството е посочило, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, което налага присъждане на по-нисък хонорар. Освен това възнаграждението не било съобразено с извършената от адвоката дейност, нито с актуалната практика на ВКС и СЕС. Не следвало да се присъжда и ДДС.

От адв. Е. И., пълномощник на З. И. Р. е постъпил отговор за неоснователност на молбата. Също е цитирана практика на ВКС и СЕС в подкрепа на изложеното от ответната страна.

Районният съд, за да остави без уважение подадената молба, излага основни съображения, че по делото е постановено решение, с което са били уважени кумулативно съединените от ищцата З. И. Р. против ответника „Профи Кредит България“ ЕООД установителен иск за недействителност на договор за потребителски кредит с цена на иска от 1235 лв. и осъдителен иск с цена на иска от 68,62 лв. С решението е мотивирано, че при определянето на възнаграждението е отчетено, че на ищеца са предоставени правни услуги от адв. Е. И., представляваща ЕАД „Е. И.“, като съобразно представения ДПЗС е уговорено възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. В тази насока относно хонорара, който следва да се определи в полза на адвоката, съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 (постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд), установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда.

На следващо място, Районният съд е аргументирал, че при съобразяване с приетото с Решение по дело C‑438/22 на СЕС, както и при отчитане на материалния интерес по делото, ниската фактическа и правна сложност на спора, предвид множеството аналогични дела в съда, броя на проведените открити съдебни заседания – едно, без да е участвал представител на ответника, и осъществената от процесуалния представител на ответника дейност по защита на интереси му – подаване на подробен отговор искова молба, в полза на ЕАД „Е. И.“, доколкото с нея е сключен представения ДПЗС, е определено на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., възнаграждение за оказана 2 правна помощ на ищцата, което завишено с начисления ДДС е в окончателен размер от 600 лв.

С подадената частна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД се поддържат доводи за неправилност на атакуваното определение. Поконкретно се възразява, че присъденият размер е необосновано висок и прекомерен. При определянето на размера на разходите за платено адвокатско възнаграждение, съдът е бил длъжен да се съобрази с посочените в нормата на чл. 78 ал.5 от ГПК критерии. Не се оспорва, че признаците на фактическата и правна сложност не са посочени в закона и затова е предоставена възможността на съда да прецени наличието им с оглед на всички данни и обстоятелства по конкретното дело. Все пак, поддържа, че най – общо в съдебната практика е прието, че фактическа сложност е налице, когато делото съдържа значителни по обем фактически материали, многообразие на твърдени от страните правнорелевантни факти. Съответно правната сложност е свързана с точното спазване и правилното прилагане на материалния и процесуалния закон. В същото време, по процесното дело не е налице фактическа или правна сложност, не са извършвани действия или разходи от страна на ищеца или неговия процесуален представител, които да оправдават разноски в посочения размер. В Решението по делото бил приложен единствено критерият за материалния интерес, но не и този за реално извършените от адвоката действия по защита на ответника. В случай, че съдът бил извършил справка в деловодната система щял да установи количеството на еднотипни дела от адв. И. срещу ответник – „Профи кредит България“ ЕООД. Направено е възражение и срещу присъждането на ДДС.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е неоснователна.

С Решение № 4810/04.12.2024 г. по гр.д.№ 832/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXV гр.с., е присъдена в полза на ЕАД Е. И. сумата 600 лв./с ДДС/ за адвокатско възнаграждение, който размер е обоснован и справедлив. Това е така, защото от ищцата, чрез ЕАД Е. И., са били предявени два самостоятелни иска – за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният помежду им Договор за предоставяне на потребителски кредит е нищожен, с цена на иска от 1235 лв. и осъдителен иск на осн. чл.55 ал.1 т.1 от ЗЗД, с цена на иска от 68,62 лв. Приложен е ДПЗС 3 от 17.01.2024г. /на л.19/ за възнаграждение, на осн.38 ал.1 от ЗАдв. Съобразно правния резултат по делото, Районният съд обосновано е определил сумата 600 лв. /с ДДС/ за заплащане от дружеството, като е отчел, че е било проведено само едно открито съдебно заседание на 05.11.2024г., без явяване на процесуалния представител. Взети са предвид ниската фактическа и правна сложност, както и наличието на съдебна практика по спора. Въззивната инстанция намира, че следва да се остави без уважение искането на дружеството да бъде намалено адвокатското възнаграждение от 600 лв./с ДДС/ на 100 лв. Това е така, защото разпоредбите на Наредба №1/09.07.2004г. могат служат като възможен ориентир при определяне на адвокатските хонорари. При евентуално прилагане, като сравнение, на чл.7 ал.2 т.1 и чл.2 ал.5 – размерът за адвокатско възнаграждение за всеки процесен иск поотделно би възлизал на по 400 лв. поотделно. При отчитане и на другите критерии за фактическа и правна сложност, Районният съд е достигнал до адекватен извод за определяне на сумата общо 600 лв./с ДДС/. Правилно е била включена и сумата за ДДС, доколкото има съдебна практика, че и при присъждане на адвокатско възнаграждение следва да се начислява сумата поради реалност и облагаемост на доставката.

Обжалваното потвърждаване. определение е законосъобразно и подлежи на

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Определение № 870/21.01.2025г. по гр.д.№ 832/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXV гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4