Решение № 259 от 06.07.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 259 гр. Перник, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20261700500393 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 225 от 20.03.2026 г., постановено по гр.д. № 5743/2025 г., Районен съд гр. Перник е осъдил „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 да заплати на Н. И.

Т., ЕГН ********** на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 23 ЗПК сумата в размер на 724,74 лева – недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит *** – с равностойност в евро при прилагане на фиксирания валутен курс на българския лев към еврото – 1 EUR = 1.95583 BGN и закръгляване, съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България.

На осн. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, съдът е осъдил „Профи Кредит България“ ЕООД да заплати на Н. И. Т. сумата в размер на 800,00 лева – неимуществени вреди за периода от 10.12.2022 г. до 08.10.2025 г., причинени от действия на служители на ответното дружество във връзка с противоправно търсене на погасени суми по Договор за потребителски кредит *** – с равностойност в евро при прилагане на фиксирания валутен курс на българския лев към еврото – 1 EUR = 1.95583 BGN и закръгляване, съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България, като е отхвърлил иска за заплащане на неимуществени вреди за разликата над 800 лева до пълния предявен размер от 7000 лева – в равностойност в евро, както и за периода 17.01.2022 г. – 09.12.2022 г., като неоснователен.

С решението съдът е отхвърлил като неоснователен иска с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Профи Кредит България“ ЕООД да заплати на Н. И. Т. за заплащане на сумата 1052,32 лева – имуществени вреди, пропуснати ползи от лихви в следствие задържане на сумата от 724,74 лева – с равностойност в евро при прилагане на фиксирания валутен курс на българския лев към еврото – 1 EUR = 1.95583 BGN и закръгляване, съгласно Закона за въвеждане на еврото в Република България. На осн. чл. 78 от ГПК, съдът се е произнесъл относно разноските.

В установения от закона срок по чл.259, ал.1 от ГПК е депозирана въззивна жалба от 1

„Профи Кредит България“ ЕООД, чрез юрк. Г. А., с която обжалва първоинстанционното решение в неговата осъдителна част, като се твърди, че същото е недопустимо и неправилно. Сочи, че облигационните отношения между страните по делото са прекратени с оглед предсрочно погасяване на дължимите суми по кредита. Допълва, че уговореното в договора възнаграждение за услуги не е заплатено от ищеца тъй като дружеството не е имало такива претенции. На следващо място се излагат съображения, че присъдената сума за връщане в размер на 724,74 лева не е коректно изчислена. В продължение с въззивната жалба се прави оплакване, че първоинстанционното решение е неправилно и по отношение на уважения иск за неимуществени вреди. Сочи, че твърденията на ищеца в тази насока не отговарят на истината, тъй като след 21.06.2022 г. същият предсрочно е погасил задължението си и след тази дата не е имало комуникация между страните относно задълженията по процесния договор. В тази връзка счита показанията на разпитаните свидетели за голословни и недоказани. Отбелязва, че в подкрепа на направените от страна на ищеца твърдения липсват медицински диагнози, заключения и предписания от лекари, които да потвърдят изложеното. Счита претенцията за неимуществени вреди за недоказана, а присъдения размер на обезщетението за неправилен и необоснован. По изложените съображения се моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционния акт в обжалваните му части като бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Алтернативно се моли съда делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Перник. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответното страна. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл.263, ал. 1 ГПК Н. И. Т. е депозирал отговор с който се твърди, че въззивната жалба е гавра със закона, депозирана от кредитна институция която е осъдена по огромен брой дела, включително и от СЕС. Заявява, че по отношение на нищожната жалба, подадена от нищожна страна няма да вземе отношение. Счита, че постановеното от районния съд решение е непълно и неправилно, като същевременно сочи, че няма да го обжалва. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

Пернишкият окръжен съд, при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно същото е постановено от съдия от Районен съд - Перник, в рамките на неговата компетентност постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо - съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран - по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално - правната квалификация на иска. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи, становището на насрещната страна, както и събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира от фактическа и правна страна следното:

Районен съд - Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.55, ал.1 ЗЗД , вр. чл.23 ЗПК за връщане на суми, заплатени по нищожен договор за потребителски кредит № ***, както и искове по чл.49 ЗЗД, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД за претърпени неимуществени вреди в следствие противоправното претендиране от служители 2 на ответника на недължими суми по нищожния договор, както и за имуществени вреди (пропуснати ползи от лихви, изразяващи се в невъзможност ищецът да използва незаконно удържаната сума).

За да постанови решението си, районният съд е приел, че между "Профи Кредит България" ЕООД като кредитор, Н. И. Т. като кредитополучател е сключен договор за паричен заем № ***, с предмет предоставяне в заем на парична сума от 600 лв. От прегледа на представените по делото материали е установено, че срокът за погасяване, уговорен в договора е 11 месеца, при размер на вноската по кредита 65,88 лв., платима на 15-и ден от месеца. Посочено е, че договора се сключва при размер на ГПР 48,75%, ГЛП 40,90%, лихвен процент на ден 0,11%. Посочено в договора е, че като е, че общото задължение възлиза на 1324,74 лв. Уговорено е закупуването на допълнителни услуги „Фаст“ при възнаграждение за услугата 210 лв., както и „Флекси“ с възнаграждение за услугата 390 лв., като месечната вноска за погасяване на вземанията за тези услуги възлиза на 54,54 лв.

Районният съд е приел, че услугата "Фаст" според Общите условия се изразява в приоритетно разглеждане и получаване на становище по искането за кредит, преди кредитоискателите без закупена услуга и в рамките на един час от постъпване на искането.

Услугата "Флекси" дава право на кредитополучателя да променя едностранно погасителния си план. Прието е още, че по договора са извършени плащания от страна на Н. Т. в общ размер на 1324,74 лв. Посочено е, че в договора липсва ясно разписана методика за формиране на годишния процент на разходите, липсва конкретизация кои компоненти са включени в ГПР. Съдът е приел също така, че възнаграждението за услугите "Фаст" и „Флекси“ е разход, свързан с усвояването и управлението на кредита, а извеждането му като "допълнителна" и "незадължителна" услуга не променя неговото действително естество.

Уговорката за заплащане на възнаграждение за такива услуги представлява заобикаляне на чл.10а, ал.2 ЗПК, тъй като кредиторът не може да изисква от потребителя такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Прието е също така, че възнаграждението за услугите "Фаст" и „Флекси“ представлява скрита възнаградителна лихва и разход по кредита, който е следвало да бъде включен в годишния процент на разходите. Поради невключването му реалният ГПР е многократно по-висок от посочения в договора и надхвърля максимално допустимия размер по чл.19, ал.4 ЗПК.

В хода на производството пред районния съд е назначена и изготвена съдебно счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че при изчисление на ГПР са включени единствено допусканията относно размер на усвоената главница, договорения годишен лихвен процент и срокът на договора, но не и допълнителни услуги. Ексепертът е категоричен, че в случай, че към ГПР бъдат включени всички допълнителни вземания, вкл. за услугите „Фаст“ и „Флекси“ размерът на ГПР би възлизал на 514%.

Разпитани пред първоинстанционният съд са и свидетелите Д.Т.М. и В.С.С..

В своите свидетелски показания Д.М. заявява, че знае, че Н. Т. е изтеглил кредит от „Профи кредит България“ ЕООД, като същият бил в размер на 600 лева. Свидетелката твърди, че Н. Т. изплатил кредита изцяло, но въпреки това бил подложен на постоянен тормоз от страна на дружеството кредитодател, като непрекъснато получавал телефонни обаждания, а около блока му били разлепени съобщения. По думи на М., тези действия от страна на дружеството – кредитор се отразили много зле на психическото състояние на ищеца, като същият станал нервен, раздразнителен и имал проблеми със съня. Свидетелката не е запозната дало по отношение на ищеца са отправяни заплахи за предприемане на съдебни действия и не знае дали Н. Т. е имал здравословни проблеми.

Свидетелят В.С. сочи, че знае за сключения между Н. Т. и „Профи кредит България“ договор за заем от 600 лева. Знае, че ищецът изплатил заема в рамките на същата календарна година, но въпреки това продължавал да получава постоянни обаждания. На следващо място С. отбелязва, че от страна на дружеството били лепени съобщения около блока на Т., което се отразило върху поведението на последния. По думи на свидетеля, Т. станал изнервен, споделял, че не може да спи. В. С. не може да каже дали ищецът е получавал заплахи за предприемане на съдебни действия, както и дали същият е имал здравословни проблеми.

3

По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи на районния съд, по отношение на които липсват оплаквания от страните, т. е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страните по делото. В този смисъл, съдът възприема изцяло приетата от районния съд фактическа обстановка, както и направените от първата инстанция констатации, при условията на чл.272 ГПК, доколкото същите са изградени върху правилно и всеобхватно обсъждане на събрания доказателствен материал.

При горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна следното:

Договорът за кредит, от който ищецът черпи основание за вземането си, предявено с исковата молба, е потребителски по своя характер, тъй като ответника е потребител по смисъла на дефиницията в §.13, т.1 ЗЗП, аналогична на определението за потребител съгласно чл.2, б."б" и б."в" от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителски договори.