Решение № 232 от 20.12.2019, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 962/2019
- Вид
- Решение № 232
- Подписан
- 20.12.2019
- Състав
- КАЛОЯН ВЕНЦИСЛАВОВ ГЕРГОВ, ЕМИЛ СТЕФАНОВ БАНКОВ, ЦЕЗАРИНА ХРИСТОВА ЙОСИФОВА
Цитирани разпоредби
- чл.26 · Наказателен кодекс
- чл.26,ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.225 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.29,ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 345 · Наказателно-процесуален кодекс
Р
Е Ш Е
Н И Е
№……. 20.12.2019 г. гр. Плевен
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Плевенският окръжен съд,трети въззивен наказателен състав в закрито съдебно заседание на двадесети декември през 2019г. в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕМИЛ
БАНКОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЦЕЗАРИНА
ЙОСИФОВА
КАЛОЯН ГЕРГОВ като разгледа докладваното от съдия КАЛОЯН
ГЕРГОВ
ВЧНД № 962 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Въззивното производство е образувано по протест на прокурор при Районна прокуратура-гр.Плевен, подаден срещу протоколно Определение № 712/27.11.2019г. постановено по НОХД № 2244/19 г. по описа на Районен съд-гр.Плевен.
В него по същество се твърди,че изводите на РС-Плевен относно липсата на яснота относно субекта упражняващ владение върху инкриминираните вещи не се споделят,т.к. в обвинителния акт е посочено чия е собствеността върху същите.Подчертава се още,че повдигнатото срещу двамата подсъдими обвинение е за продължавано престъпление по чл.26 от НК като прокурорът е посочил,че клещите са ползвани за срязване на оградната мрежа и проникване в процесния имот,а не, за да се взломява вратата на караваната или офис-постройката намиращи се в него.В този контекст и като се акцентира върху конституционните правомощия на прокуратурата да решава какво обвинение и срещу кое лице да повдигне се отправя искане за отмяна на атакуваното определение и връщане делото на РС-Плевен за продължаване на съдопроизводствените действия.Алтернативно се излагат доводи,че подсъдимия И.С. и защитника му са възстановили щетите от деянието и са изявили желание за сключване на споразумение,а спрямо съдията-докладчик е обективирано искане за отвод с правно основание чл.29,ал.2 от НПК с оглед депозирани сигнали от прокурора и членове на неговото семейство до ВСС-гр.София.
С протестираното определение съдията-докладчик е прекратил съдебното производство по горецитираното дело на основание чл.248,ал.5,т.1 вр. с ал.1,т.3 от НПК като е приел,че е налице неяснота в обвинителния акт досежно субекта упражняващ владението върху инкриминираните вещи, квалифициращият признак „разрушаване/повреждане на преграда,здраво направена за защита на имот“ по отношение на първата група вещи, отнети от процесната каравана, не е намерил отражение в обстоятелствената част на обвинителния акт,което не може да се разглежда като очевидна фактическа грешка,а ползваните клещи като техническо средство не са посочени и в заключителната част на обвинителния акт.В допълнение е отбелязано,че по отношение на т.н. първа група вещи в обвинителните диспозитиви не е посочено,че са отнети „без съгласието на“ лицето-собственик или владелец на вещите,което е формирало крайния извод за допуснати съществени противоречия в обвинителния акт и алтернативно необходимостта или от неговото поправяне или за повторно упражняване на правомощията на разследващия орган по чл.225 от НПК.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в протеста и като провери изцяло правилността на постановеното определение, намира за установено следното :
Протестът е подаден от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 342, ал. 1 от НПК, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМ, а разгледан по същество се явява и ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН,но не изцяло по изложените в него съображения.
Обвинителният акт действително не е безупречен дори и в редактираната си версия,но РС-Плевен неправилно е разчел последиците от това му състояние.
По отношение на първата група вещи в диспозитива е записано,че същите са собственост на С.В.А.,който е обозначен като пострадало лице и в обстоятелствената част на акта.Досежно втората група вещи действително е допуснато несъответствие доколкото в диспозитива е записано,че същите са отнети от владението на „Герко 2014“ ЕООД без съгласието на представляващия го С.В.А., докато в обстоятелствената част на акта е записано,че процесната парична сума е собственост на С.А..Това несъответствие обаче няма онази радикалност,която РС-Плевен е възприел като въпроса е следвало да бъде поставен за обсъждане от страните,които изразят становище как оценят това нарушение и има ли то онази същественост,която му придава първостепенния съд,за да се формира едва тогава извод за характеристиките му.
Правилно РС-Плевен е отбелязал,че в диспозитива на обвинителния акт не е посочен квалифициращия признак „разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот“ по отношение на първата група вещи,но престъплението е дефинирано като продължавано такова и съгласно чл.26,ал.3 от НК крайната квалификация е определяща,а тя е кореспондентна на суверенното решение на прокурора за какво престъпление да предаде на съд обвиняемите.Обстоятелството,че пропуска на обвинението да отрази горното обстоятелство е в полза на И.С. и Д.Г. не води до извода за нарушени права,т.к. това обстоятелство няма как да се третира в техен ущърб.
Липсата на посочване на клещите,посредством които е срязана оградната мрежа на автомивка „****“,в обвинителните диспозитиви неправилно е обосновала извода на първоинстанционния съд за съществено процесуално нарушение – очевидно е,че обстоятелствената част на акта съдържа по-голям фактически обем от необходимия за формулиране на обвинението от правна страна,но в крайна сметка прокурора е решил по едни или други съображения да фиксира по-тясна от възможната правна рамка и т.к. това не прави обвинението неясно или утежняващо за упражняването на правото на защита следва да се съобрази от съда този подход на РП-Плевен.
При съобразяване на горното атакуваното определение се явява незаконосъобразно,а делото следва да се върне на РС-Плевен за възобновяване на съдопроизводствените действия.
Оплакванията в протеста, тангентиращи с незаконен съдебен състав,с оглед заявените от прокурора оплаквания срещу съдията-докладчик до ВСС-гр.София, не могат да бъдат коментирани с оглед липсата на достатъчност на фактическите сведения в тази насока,а принципната нагласа на страните да постигнат споразумение,по повод на която е предприето възстановяване на щетите не е основание да се снижат стандартите при оценка на редовността на най-важният акт на държавното обвинение и игнорират изискванията на закона.
По изложените съображения и на основание чл. 345 от НПК, Плевенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Определение № 712/27.11.2019г. постановено по НОХД № 2244/19 г. по описа на Районен съд-гр.Плевен и ВРЪЩА делото на същия докладчик при
Районен съд – гр.Плевен за възобновяване на съдопроизводствените действия.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :
1.
2.