Решение № 112 от 13.04.2021, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно гражданско дело 683/2020
- Вид
- Решение № 112
- Подписан
- 13.04.2021
- В сила
- 03.12.2021
- Състав
- Милена Даскалова, КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ, МАРИЕТА СТОЯНОВА ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 349, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 352 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 353 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 75, ал.2 · Закон за наследството
РЕШЕНИЕ
№ 112 гр. Перник , 12.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на десети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:
КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
МАРИЕТА С. ДИНЕВАПАЛАЗОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Въззивно гражданско дело № 20201700500683 по описа за 2020 година
С решение No 82/11.02.2020г., постановено по гр.д. No 345/2018г.по описа на Радомирския районен съд е възложен в дял на И. С. А., и В. С. Н. поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, одобрени със заповед № *** г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, съгласно скица на поземлен имот № *** г. на Служба по геодезия, картография и кадастър, гр. П., с площ от 314 кв. м, находящ се в землището на ***, с трайно предназначение на територията - урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), стар идентификатор: няма, с номер по предходен план: ***, кв. *, парцел ***, при граници (съседи) на този поземлен имот по скица: поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построената в този поземлен имот сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 75 кв. м, брой етажи - два, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна. В дял на З. Т. П. е поставен урегулиран поземлен имот, находящ се в ***, с площ от 260 кв. м, за който съгласно утвърдения със заповед № *** г. план на *** е отреден парцел ***, в кв. ** по плана на селото, при граници на имота по нотариален акт: улица, Н. С., В. Ц. и О. С., а по скица: улица с ОК ***, УПИ ***, УПИ *** и УПИ ***, всичките в кв. ** по плана на ***, ведно с построената в този поземлен имот двуетажна масивна жилищна сграда, със 1 застроена площ от 45 кв. м, която сграда е със статут на търпим строеж, съгласно изискванията на ЗУТ. И. С. А. и В. С. Н. са осъдени да заплатят за уравняване на дела на З.
Т. П. сумата от 5178,67 лв.
В установения от закона срок И. С. А. и В. С. Н. са обжалвали решението, като твърдят, че при постановяването му съдът не е взел предвид всички събрани по делото доказателства.
Въззиваемата е изразила становище за неоснователност на жалбата.
Окръжният съд, преценявайки събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Делото е във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила решение № 11/28.01.2019 г., постановено по настоящото дело, на основание чл. 34 ЗС е допуснато извършването на съдебна делба на урегулиран поземлен имот, находящ се в ***, с площ от 260 кв. м, за който съгласно утвърдения със заповед № *** г. план на *** е отреден парцел ***, в кв. ** по плана на селото, ведно с построената в този поземлен имот двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ от 45 кв. м, която сграда е със статут на търпим строеж, съгласно изискванията на ЗУТ, както и на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. П., одобрени със заповед № *** г. на изпълнителния директор на АГКК с площ от 314 кв. м., ведно с построената в този поземлен имот сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 75 кв. м, брой етажи – два, при следните делбени части: за И. С. А. и В. С. Н. – по 3/12 ид. ч., за С. С. А. - 2/12 ид. ч. и за ответницата З. Т. П. - 4/12 ид. ч.
С. А. е починал след влизане в сила на решението за допускане на делбата и е оставил за наследници съделителите И.А. и В.Н..
И. С. А. и В. С. Н. са предявили претенция по чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане в техен дял на допуснатите до делба недвижими имоти.
От приетата по делото съдебно - техническа експертиза, се установява, че пазарната стойност на делбения имот, находящ се в ***, ведно е 25 592 лв., а пазарната стойност на имота, находящ се в *** е 66 720 лв. Вещото лице е посочило, че имотите са неподеляеми.
При така събраните по делото доказателства съдът е приел, че претенцията по чл.
349, ал. 2 ГПК е неоснователна, защото е установено, че допуснатите до делба имоти имат наследствен характер и същите са неподеляеми, но ищците не са доказали, че не притежават друг жилищен имот и са живели в имотите при откриване на наследството.
Съдът е приел, че делбата следва да се извърши по реда на чл. 353 ГПК, като имотите бъдат разпределени между съделителите, които могат да се групират по колена. Вземайки 2 предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание, съдът е счел, че извършването на делбата не е възможно да стане чрез теглене на жребий, тъй като дяловете на съделителите са неравни (общо ищците притежават 8/12 ид. ч. от допуснатите до делба имоти), подялбата на имотите чрез теглене на жребий би се оказала много неудобна, тегленето на жребий би довело до нецелесъобразно разпределение на имотите и може да породи значителни имуществени спорове между тях. Страните формират две колена, като в първото коляно се включват ищците В.Н. и И.А., като наследници на Н. А., а второто коляно се формира от ответницата З.П., като наследница на Л. П., т.е. двата допуснати до делба имота могат да се поставят в дял по колена, като всяко коляно получи по един от допуснатите до делба имоти. Разпределяйки имотите по реда на чл. 353 ГПК съдът е взел предвид стойностите на имотите. Според заключението на вещото лице ищците имат дял от имотите на обща стойност 61 541,33 лв., предвид на което и в техен дял е възложен имотът в *** на стойност 66 720 лв., като съдът е посочил, че с поставянето му в дял на ищците би се избегнало плащането на големи парични уравнения. На ответницата, притежаваща част от допуснатите до делба имоти, равняваща се на 30 770,67 лв. съдът е възложил имота в *** на стойност 25 592 лв.
Постановеното решение е валидно и допустимо, а по същество съдът е обвързан от направените в жалбите оплаквания.
Целта при извършване на делбата е всеки от съсобствениците да получи дял в натура, когато броят на имотите съответства или е по- голям от броя на съделителите. Това може да стане , както по реда на чл. 352 ГПК – чрез теглене на жребий, така и по реда на чл.
353 ГПК – с разпределяне на имотите. Преценката се извършва от съда въз основа на обстоятелствата по делото. В случаите, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или е изключително неудобно, то имотите се разпределят по реда на чл. 353 ГПК. Последната разпоредба следва да намери приложение и по настоящето дело, тъй като съделителите са трима, а имотите са два, но същевременно в делбата участват наследници от различни колена и могат да се обособят дялове за тях, по един за наследниците от всяко коляно. При това положение е налице съществена разлика в дяловете, доколкото съделителите от едното коляно имат общо 8/12 ид.ч. от имотите, а ответницата е с 4 /12. Същевременно от заключението на вещото лице е видно, че е налице и съществена разлика в стойността на имотите, от което и следва, че при теглене на жребий не би могло да се гарантира правото на съделителите да получат имоти, съответстващи на частта им от наследството.
Във връзка с горното, съдът намира, че районният съд е направил правилен извод, че делбата следва да се извърши по реда на чл. 353 ГПК, тъй като само с приложението на този способ за извършване на делбата в максимална степен може да се гарантира възможността дяловете на съделителите да съответстват на частта им от наследството.
Имайки предвид изложеното, съдът намира за неоснователни доводите в жалбата, че 3 районният съд при постановяване на решението си не е взел предвид всички събрани по делото доказателства. Следва да се отбележи също, че в последното съдебно заседание двете жалбоподателки изрично са поискали в техен дял да се постави имотът, намиращ се в ***, а на ответницата да се постави в дял имотът в *** и именно в този смисъл е и постановеното от РРС решение.
В хода на въззивното производство се поддържа, че в РС- Перник е образувано дело, изходът от който е от значение за правилното разглеждане на настоящия правен спор, като са правени искания за спиране на настоящето производство, които са оставени без уважение. Твърденията за наличие на преюдициален спор се поддържат и в представените писмени бележки.
От удостоверение, изх. № ***г., се установява, че в Районен съд - Перник е образувано дело по предявен от И. С. А. и В. С. Н. против З. Т. П. иск за делба на недвижими имоти, сред които и процесните, като за имотите, предмет на настоящия спор, е поискано обявяване на делбата за нищожна. Т.е. по новообразуваното дело пред ПРС няма разлика в страните. По двете дела се иска делба на един и същи имот в ***. Относно имота в ***, въззивният съд констатира, че предмет на настоящия спор е поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построената в този поземлен имот сграда с идентификатор *** на два етажа. Видно от удостоверението, издадено от ПРС, съдът е сезиран с иск за делба на имот с идентификатор ***, ведно с втория етаж от построената в този поземлен имот двуетажна масивна жилищна сграда, както и на поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построената в този поземлен имот сграда с идентификатор *** на два етажа, т.е. имотът е описан два пъти, като единия път се иска делба само на втория етаж от жилищната сграда, а втория път на цялата сграда.
Според разпоредбата на чл. 75, ал.2 ЗН, когато делбата е извършена без участието на някой от сънаследниците, тя е изцяло нищожна или за да може да бъде предявен иск по чл. 75, ал.2 ЗН делбата трябва да е извършена, а в случая е налице неприключило делбено производство, намиращо се във втората фаза, в която съдът е обвързан от постановеното с решението по допускане на делбата относно това между кои лица и за кои имоти следва да се извърши делбата. Следователно изходът от спора по предявения иск по чл. 75, ал.2 от ЗН не е от значение за правилното решаване на настоящия спор, тъй като, ако се приеме, че същият е допустим, то при хипотеза на уважаване на същия, няма да се достигне до промяна в съделителите, частите им и имотите, допуснати до делба. В този смисъл са и определение № 701 от 22.12.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2052/2014 г., I г. о.; определение № 359 от 18.06.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3119/2014 г., I г. о.; определение № 96 от 1.02.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 785/2012 г., III г. о.
Както се посочи, при едно от описанията на имота в ***, за който е предявен искът за делба пред ПРС, е посочено, че се иска делба само на втория етаж от жилищната сграда, от което може да се направи извод, че се поддържа че съсобствен на страните е само този 4 етаж, а не цялата сграда, предмет на настоящата делба, но това също не е основание за отмяна на обжалваното решение или пък за спиране на настоящето производство. Делбата на чужд имот не е нищожна, но е непротивопоставима на действителните собственици.
Във връзка с горното, съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение No 82/11.02.2020г.,
345/2018г.по описа на Радомирския районен съд. постановено по гр.д.
No
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5