Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 261318 от 26.02.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 9050/2020
Вид
Решение № 261318
Подписан
26.02.2021
В сила
02.12.2021
Състав
ТАНЯ КАЛОЯНОВА ОРЕШАРОВА, АЛБЕНА КИРИЛОВА АЛЕКСАНДРОВА, ИРИНА СТОЕВА СТОЕВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 26.02.2021 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV „Г" състав, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА

АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА

ИРИНА СТОЕВА при секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова в. гр. д. № 9050 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 75423 от 23.04.2020 г., постановено по гр. д. № 12560/2019 г., Софийският районен съд, I ГО, 35-ти състав, е отхвърлил предявените от М.Б.М. срещу „Специализирани болници за рехабилитация – Н.к.“ ЕАД искове с правно основание чл. 270, ал.

2 ГПК за прогласяване нищожността на определение № 47/30.01.2018 г., обявено на същата дата, по гр. д. № 2775/2017 г. по описа на ВКС, I ГО, с диспозитив, както следва:

„НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 564 от 20.12.2016 г. по възз. гр. д. № 587/2016 г. на Софийски окръжен съд, г.о.“ и определение № 47/30.01.2018 г., обявено на 22.02.2018 г., по гр. д. № 2775/2017 г. на ВКС, I го, с диспозитив, както следва:

„НЕ ДОПУСКА до касационно обжалвано въззивно решение № 605/16.03.2017 г. по възз. гр. д. № 4906/2015 г. на Софийски апелативен съд, г.о.“. С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество разноски за първоинстанционното производство, възлизащи в размер на сумата от 1 200 лв.

В законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищцата М.Б.М., в която се съдържат оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно поради необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. Въззивната жалбоподателка се противопоставя на изводите на първоинстанционния съд, че оспорените определения на ВКС са валидни, тъй като не разкриват никой от възприетите в съдебната практика пороци, обуславящи нищожност на съдебните актове. Счита, че в случая се касае за нерегламентирана поправка на очевидна фактическа грешка в постановено от състав на ВКС определение, с което се отказва допускане на касационно обжалване, чрез подмяна на публикувания в деловодната система и на официалната интернет страница на ВКС съдебен акт с друг, което процесуално нарушение обуславя нищожност както на първоначално публикувания акт, така и на този, с който последният е заменен. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове за прогласяване нищожността на процесните определения на ВКС да бъдат уважени. Представя писмени бележки по делото.

В срока за отговор на въззивната жалба такъв е постъпил от „Специализирани болници за рехабилитация – Н.к.“ ЕАД, в който въззиваемoто дружество оспорва жалбата като неоснователна.

Намира, че процесните определения на ВКС не страдат от пороци, водещи до тяхната нищожност. С оглед изложеното въззиваемото дружество моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски, като представя и списък по чл.

80 ГПК.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящият състав намира, че при постановяване на атакуваното решение не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед релевираните във въззивната жалба оплаквания същото е правилно. На основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Софийски районен съд, като във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба е необходимо да се допълни следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за прогласяване нищожността на определение № 47/30.01.2018 г., по гр. д. № 2775/2017 г. по описа на ВКС, I ГО, публикувано в Автоматизираната система за управление на делата и на официалната интернет страница на ВКС на 30.01.2018 г., с диспозитив, както следва: „НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 564 от 20.12.2016 г. по възз. гр. д. № 587/2016 г. на Софийски окръжен съд, г.о.“ и определение № 47/30.01.2018 г., публикувано в Автоматизираната система за управление на делата и на официалната интернет страница на ВКС на 22.02.2018 г., по гр. д. № 2775/2017 г. на ВКС, I ГО, с диспозитив, както следва: „НЕ ДОПУСКА до касационно обжалвано въззивно решение № 605/16.03.2017 г. по възз. гр. д. № 4906/2015 г. на Софийски апелативен съд, г.о.“.

Нищожността е най-тежкият порок на съдебните актове. За разлика от останалите порочни съдебни актове – недопустими, неправилни, непълни, неясни, такива у които е налице явна фактическа грешка – нищожният не е годен да породи правни последици, като с оглед създалата се привидност за такива последици, произтичаща от легитимиращия му ефект, законът допуска пороците на съдебния акт, водещи до неговата нищожност, да се релевират пред съда безсрочно, било по исков път или чрез възражение.

В процесуалния закон не се съдържа нарочно изброяване на недостатъците на съдебните актове, водещи до тяхната нищожност, но изхождайки от естеството им едностранни властнически волеизявления на държавен правораздавателен орган, в които се съдържа произнасяне по правен въпрос от неговата компетентност, съдебната практика и правната теория трайно приемат, че за нищожност се касае в случаите, при които съдебният акт е постановен от ненадлежен състав – от лице, което не разполага със съдийска правоспособност, еднолично, в случаите, при които е компетентен състав от няколко членове, или обратно – ако е постановен по въпрос, който не попада в обхвата на правораздавателната власт на българските съдилища, ако е постановен устно или макар и да е изготвен в писмена форма е останал неподписан от мнозинството от членовете на съдебния състав, когато съдебният акт е напълно неясен в степен правораздавателната воля на решаващия орган да не може да се изясни по пътя на тълкуването.

В случая по делото се установява, че въз основа на подадена от М.Б.М. на 04.05.2017 г. касационна жалба с вх. № 7770 срещу решение № 605 от 16.03.2017 г., постановено по възз. гр. д № 4906/2015 г. по описа на Софийски апелативен съд, е образувано гр. д. № 2775/2017 г. по описа на ВКС, I ГО.

С определение № 47/30.01.2018 г. постановено по гр. д. № 2775/2017 г., ВКС, I ГО е постановил, че не допуска до касационно обжалване въззивно решение № 605/16.03.2017 г. по възз. гр. д. № 4906/2015 г. на Софийски апелативен съд, г.о.“. От показанията на свидетелката А. И. – съдебен секретар на I ГО, ГК на ВКС – както и от и докладна записка от 27.03.2018 г., изготвена от Павел Андреев – началник на отдел ИСКСС, се установява, че на 30.01.2018 г. така постановеното и подписано от членовете на съдебния състав определение № 47/30.01.2018 г. по гр. д. № 2775/2017 г. по описа на ВКС, I ГО е обявено в срочната книга с изписване на ръка от съдебния секретар на автентичния диспозитив на определението, постановено от съдебния състав, а именно: „НЕ ДОПУСКА до касационно обжалвано въззивно решение № 605/16.03.2017 г. по възз. гр. д. № 4906/2015 г. на Софийски апелативен съд, г.о.“. На следващо място по делото се установява, че на 30.01.2018 г. в 14:31 часа при нанасяне на данните за определение № 47/30.01.2018 г. в деловодната система АСУД съдебният секретар е изпратил за публикуване различен от постановения от съдебния състав и обявен в срочната книга диспозитив, а именно: „НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 564 от 20.12.2016 г. по възз. гр. д. № 587/2016 г. на Софийски окръжен съд, г.о.“, като разминаването се дължи на обстоятелството, че публикуването в деловодната система е извършено не въз основа на оригинала на съдебния акт или на изготвен препис от него, а въз основа на компютърен текстови файл, представляващ работен проект на съдебния акт. По-късно на същия ден в 14:46 часа съдебният секретар е изпратил за публикувал текста от работния файл и на официалната интернет страница на ВКС. Разминаването между постановения от съдебния състав и обявен в срочната книга автентичен текст на определение № 47/30.01.2018 г. по гр. д. № 2775/2017 г. по описа на ВКС, I ГО с публикувания в АСУД и на официалната интернет страница на ВКС е констатирано на 22.02.2018 г., като първоначално публикуваният на 30.01.2018 г. в АСУД и на официалната интернет страница на ВКС диспозитив, както следва: „НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 564 от 20.12.2016 г. по възз. гр. д. № 587/2016 г. на Софийски окръжен съд, г.о.“, е бил свален, на негово място съдебният секретар е изпратил за публикуване автентичния диспозитив на определение № 47/30.01.2018 г. по гр. д. № 2775/2017 г. по описа на ВКС, I ГО, както следва: „НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 605 от 16.03.2017 г. по възз. гр. д. № 4906/2015 г. на Софийския апелативен съд, г.о.“.

Основните доводи, с които въззивницата свързва твърдяната от нея нищожност на процесното определение № 47/30.01.2018 г. по гр. д. № 2775/2017 г. по описа на ВКС, I ГО, обявено в срочната книга на 30.01.2018 г. и публикувано в деловодната система и на официалната интернет страница на ВКС на 22.02.2018 г., се състои в твърденията ѝ, че подмяната на първоначално обявения в деловодната система и на официалната интернет страница на ВКС на 30.01.2018 г. текст на диспозитива, гласящ „НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 564 от 20.12.2016 г. по възз. гр. д. № 587/2016 г. на Софийски окръжен съд, г.о.“, с текста „НЕ ДОПУСКА до касационно обжалвано въззивно решение № 605/16.03.2017 г. по възз. гр. д. № 4906/2015 г. на Софийски апелативен съд, г.о.“ е довело до опорочаване волята на съдебния състав в степен, обуславяща нищожността на постановения съдебен акт. Настоящият състав намира тези доводи за несъстоятелни. Определението по чл. 288 ГПК, с което Върховният касационен съд се произнася по допускане на касационното обжалване, представлява правораздавателен акт на съда, властническо волеизявление, постановено в обхвата на правораздавателната компетентност на съдилищата в състав на Върховния касационен съд от трима съдии с мнозинство от техните гласовете, изготвено в писмена форма и подписано от взелите участие в постановяването му членове на съдебния състав, като същото се обявява в срочната книга, съответно в регистъра на съдебните решения. По отношение на процесното определение № 47/30.01.2018 г. по гр. д. № 2775/2017 г. по описа на ВКС, I ГО, на чиято нищожност се позовава ищцата и чийто диспозитив гласи: „НЕ ДОПУСКА до касационно обжалвано въззивно решение № 605/16.03.2017 г. по възз. гр. д. № 4906/2015 г. на Софийски апелативен съд, г.о.“, се установява, че същото е постановено с единодушие от надлежен съдебен състав от трима съдии от Върховния касационен съд по въпрос, който попада в обхвата на правораздавателната власт на българските съдилища, изготвено е писмено и е подписано от членовете на съдебния състав. Автентичният диспозитив на определението е обявен в срочната книга на съда на същия ден, на който същото е постановено – 30.01.2018 г. – с което е станало неоттегляемо, а с оглед неговата необжалваемост е произвело действие незабавно. Обстоятелството, че автентичният текст на диспозитива на процесното определение е публикуван в деловодната система и на официалната интернет страница на ВКС едва на 22.02.2018 г., до която дата на посочените места определението е фигурирало с различно от постановеното от съдебния състав и обявено в срочната книга съдържание, е неотносимо към въпроса за неговата валидност. Публикуването на съдебните актове в деловодната система е от значение за работата на магистратите и съдебните служители, съответно оповестяването им на официалната интернет страница на съда по реда на чл. 64 ЗСВ има за цел да улесни страните при запознаване с тяхното съдържание, без това да представлява елемент от фактическия състав на постановяването им. За разлика от публикуването на съдебните актове в деловодната система и оповестяването им на официалната интернет страница на съда, обявяването им в срочната книга по реда на чл. 235, ал. 5, изр. първо ГПК има характера на предпоставка за настъпване на правните им последици и се явява елемент от техния фактически състав. Ето защо в случай, че в срочната книга бъде обявен съдебен акт със съдържание, различно от това, с което същият е бил подписан от членовете на съдебния състав, би се повдигнал въпросът за неговата валидност. В случая обаче още на датата на постановяване на процесното определение в срочната книга е обявен автентичният текст на неговия диспозитив, с което фактическият му състав за постановяване е завършен. Изложените съображения относно отсъствието на пороци обуславящи нищожността на процесното определение № 47/30.01.2018 г. по гр. д. № 2775/2017 г. по описа на ВКС, I ГО, обявено в срочната книга на 30.01.2018 г. и публикувано в деловодната система и на официалната интернет страница на ВКС на 22.02.2018 г., налагат предявеният по реда на чл. 270, ал. 2 ГПК иск за прогласяване на неговата нищожност да бъде отхвърлен като неоснователен.