Решение № 17459 от 30.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17459 гр. София, 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20241110125337 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Х. В. Я. срещу /фирма/.

Ищецът твърди, че през 2014г. при ЧСИ Н. М. било образувано изп. дело № 10444/2014г. по молба на ответника за събиране на вземанията, за които по гр. д. № 48713/2014г. по описа на СРС на 09.05.2014г. е издаден изп. лист, а именно: 300лв. главница, ведно със законната лихва от 16.10.2012г. до окончателното плащане, и 25лв. присъдени разноски. Счита, че последното изп. действие е извършено през 2014г., като вземанията са се погасили по давност.

Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че не дължи на ответника посочените суми.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който прави признание на предявените искове и счита, че не е дал повод за завеждане на претенциите, поради което разноските следва да бъдат възложени върху ищеца.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявен за разглеждане е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 237 ГПК, ако ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието. В мотивите е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.

В случая съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска. Ответникът с отговора на исковата молба е признал предявения иск. Признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а страната разполага с възможността да се разпорежда с признатото право. По арг. от чл.

1

237, ал. 2 ГПК мотиви по съществото на спора не следва да се излагат.

Съобразно изложеното, следва да се постанови решение, с което предявеният иск да бъде уважен.

По разноските:

Ответникът поддържа, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, като е признал предявения иск, поради което приложение следва да намери чл.

78, ал. 2 ГПК. Съдът намира, че предпоставките на посочената разпоредба са налице и ищецът по делото няма право на разноски, тъй като ответникът е признал основателността на исковете, а извънсъдебното му поведение не е дало повод за завеждането им. По делото е представена призовка за принудително изпълнение, с която е насрочен опис на движими вещи за 11.01.2016г. По делото няма доказателства това изпълнително действие да е извършено, като ответникът признава, че след тази дата няма никакви искани и извършвани изпълнителни действия, което не се оспорва от ищеца. От това следва, че изпълнителното производство се е прекратило поради настъпила перемпция – чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Липсват ангажирани доказателства, въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК, до датата на завеждане на исковата молба ответникът с поведението си да е дал повод за завеждане на делото, като е претендирал плащане на вземанията или е депозирал искания за предприемане на изп. действия. Ето защо, съдът намира, че с поведението си същият не е дал повод за завеждане на делото и разноските следва да останат в тежест на ищеца. Ищецът има интерес да установи действителното правно положение в отношенията си ответника, но право на разноски би имал само ако предприетата от него съдебната защита е необходима не само с оглед неговия интерес и преценката му относно средствата за защита, а когато ответникът е предприел неоснователни действия, насочени и от естество да предизвикат принудително събиране на вземанията (в този смисъл определение № 95/22.02.2018г. по ч. гр. д. № 510/2018г. на ВКС, ІV г.о., Определение № 474/07.11.2019г. по ч. гр. д. № 3063/2019г.на ВКС, ІV г.о.). В изложения смисъл е и Определение № 4201/10.05.2022г. по ч. гр. д. № 4309/2022г. на СГС, VI-Ж състав.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Х. В. Я., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, срещу „/фирма/“ OOД, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: /населено място/, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на ответното дружество следните суми, за които е издаден изп. лист на 09.05.2014г. по гр. д. № 48713/2014г. по описа на СРС, а именно: 300лв. главница, ведно със законната лихва от 16.10.2012г. до окончателното плащане, и 25лв. присъдени разноски, поради изтекла погасителна давност.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2