Определение № 636 от 27.04.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 636 гр. Велико Търново, 27.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димо Колев

Членове:

Катина Минева

Силвия Пантелеева като разгледа докладваното от Катина Минева Въззивно частно гражданско дело № 20264100500393 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба подадена от адвокат Д. П.- САК, пълномощник на ищците по делото Д. Т. У., Т. Ц. У. и А. Б. Ц. против определение № 146 от 26.01.2026 г. постановено по гр. д. № 2977/2024 г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е оставена без уважение молбата на ищците за изменение на постановеното по делото решение № 1430 от 24.10.2025 г. в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени в полза на ищците.

В частната жалбата са обективирани оплаквания, касателно неправилността на атакувания съдебен акт, сочи се, че предходната съдебна инстанция бланкетно е посочила, че не е налице фактическа и правна сложност на делото. Твърди се, че ищците по делото са представлявани от повече от един адвокат, извършвали различни процесуални действия, поради което се твърди, че заплатеното възнаграждение не е два пъти за една и съща работа. Изтъква, че възражението на процесуални представител на една от ответните страни за прекомерност, обективирано в открито съдебно заседание не е било мотивирано, не са били изложени доводи в претендираната насока, поради което и не са били налице предпоставки за намаляване размера на адвокатското възнаграждение. Сочи се, че възражението е направено само от един от ответниците по делото, като последният няма възможност да упражнява процесуални права от името на другите участници в процеса, при което не е възможно при неупражнено процесуално право на възражение за прекомерност да се ползват от същото. Моли съда да отмени обжалвания акт и да бъдат присъдени в цялост 1 сторените по делото разноски.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК само една от насрещните страни по жалбатаответникът Г. С. У., чрез процесуалния си представител адвокат Т. М.- ВТАК е подал отговор по нея, с който заема становище за нейната неоснователност, поради което намира, че следва да бъде оставена без уважение, а обжалваният съдебен акт сочи, че следва да бъде потвърден. Излагат се съображения, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е своевременно въведено пред първата инстанция, както и че към този момент нормата на чл. 78, ал.5 ГПК не е изисквала излагане на подробни фактически основания, касателно редовността на възражението, въпреки което процесуалният представител на ответника сочи, че се е мотивирал. Изложил е твърдения, че страните по делото са наследници на общ наследодател, притежавал собствеността върху процесния недвижим имот, като се представлявани по делото последователно от двама адвокати, с всеки от тях сключили по три отделни договора, c по три отделни възнаграждения за всеки. Твърди се, че преди завеждане на делото в първата съдебна инстанция е бил налице влязъл в сила съдебен акт, с който е решен правен спор, касателно действителната собственост на недвижимия имот, като предявените искове са със същия предмет, но с различни страни- друга част от сънаследниците на общия наследодател против ответниците, като ищците по настоящото производство и по предходното такова са представлявани от един и същ адвокат, като доказателствата са идентични. Сочи се, че не са били налице обективни причини за оттегляне пълномощията на първия адвокат в хода на процеса, че не е осъществявано специфично или усложнено процесуално поведение, както и че участието на няколко ищци не води до пропорционално увеличаване на разноските в процеса, след като работата на адвоката е една и съща за всички. Твърди се, че дори и първоначалното договорено възнаграждение надхвърля обичайните такива, а също така и актуалните към момента на договарянето разпоредби на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. На следващо място процесуалният представител намира, че въведеното от един от ответниците възражение за прекомерност, обвързва съда да направи обща преценка за размера на претендираните разноски. По изложените доводи намира, че правилно е преценено от предходната съдебна инстанция, че претендираното адвокатско възнаграждение е несъразмерно и прекомерно, поради което е приложил нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Сочи, в отговора на въззивната частна жалба, че са налице предпоставките за уважаване възражението за прекомерност, тъй като делото не се отличава с усложнена фактическа обстановка, предявените установителни искове са безспорни, осъществените процесуални действия са- подаване на искова молба и участие в едно съдебно заседание, като не са специфични, липса на обусловеност между постигнатия процесуален резултат и конкретно поведение на някой от процесуалиите представители на ищците, поради липса на оспорване на предявените права от страна 2 на ответниците. С оглед изложените съображения се отправя искане до въззивния съд да остави без уважение искането на ответните страни за изменение на решението в частта на присъдеинте разноски, като атакувания първоинстанционен съдебен акт да бъде потвърден.

Окръжен съд Велико Търново, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите в частната жалба и отговора, намира следното от фактическа страна:

Производството по гр. д. № 2977/2024 г. по описа на Районен съд Велико Търново е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени три положителни установителни иска за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, в условията на активно и пасивно субективно съединяване, от Д. Т. У., Т. Ц. У. и А. Б. Ц., чрез пълномощника им адвокат Малина Николова- ВТАК, против Р. Ц. У., Г. С. У. и К. С. У..

Цената на предявените от Д. Т. У. и Т. Ц. У. искове е 517.38 лева, а тази на предявения от А. Б. Ц. иск- 258.69 лева. Ищците по делото в производство са представлявани последователно от двама процесуални представители- първоначално от адвокат Малина Николова- ВТАК, за процесуално представителство на която ищецът А.

Цончев е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1 200.00 лева /л. 122 и л.

123 от първоинстанционното дело/, а ищецът Т. У. е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лева /л. 124 от първоинстанционното дело/, след оттегляне пълномощията от първоначалния процесуален представител по делото ищците са представлявани от адвокат Д. П.- САК, като всеки един от тримата ищци е заплатил чрез easypay адвокатски хонорар в размер на по 1 200.00 лева /л. 130-133 от първоинстанционното дело/.

Адвокат Малина Николова- ВТАК е изготвила исковите молби, отстранила е констатирани по тях неизправности след указания на съда, явила се е за участие в съдебно заседание, на което не е даден ход, поради нередовно призовавне на страна по делото, като реално производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, в което вече ищците са представлявани от адвокат Д. П.- САК. Адвокат Малина Николова- ВТАК и адвокат Д. П.- САК са представили по делото списъци по чл. 80 ГПК, претендиращи присъждане на адвокатски възнаграждения за всеки един от тримата ищци и заплатена държавна такса. Процесуалния представител на ответника Г. У., с оглед учредената му представителна власт е признал процесните искове.

С решение № 1430 от 24.10.2025 г., предявените положителни установителни искове за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК са уважени в цялост. Ответниците са осъдени да заплатят на всеки един от ищците разноски в общ размер на по 650.00 лева – редуцирани поради прекомерност адвокатски възнаграждения за един процесуален представител в размер на по 600.00 лева и по 50.00 лева за заплатена държавна такса.

3

С обжалваното определение № 146 от 26.01.2026 г. по чл. 248 ГПК първоинстанционният съд не е уважил искането на процесуалния представител на ищците- адвокат Д. П.- САК за изменение на решението в частта за разноските за присъдените адвокатски възнаграждение, като е обосновал решението си с оглед на не голямата фактическа и правна сложност на делото- вида на спора, интересът, вида и качеството на осъществената работа. Изложени са мотиви, че макар и ищците да се представлявани от двама процесуални представителя то с оглед нормата на чл. 78, ал.1 ГПК се дължат разноски само за един адвокат. Акцентира се и на факта, че ответникът Г. У. е признал исковите претенции, както и че другите двама ответници не са оспорили исковете, като порцесуалното им поведение не е довело до усложняване на производството по делото.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, която има интерес да обжалва определението на първоинстанционния съд по чл. 248 ГПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Съдът намира, че изводите на районния съд за прекомерност на претендираните от ищците адвокатско възнаграждение съответно в размер на 1 500.00 лева за ищеца Д.

У.- списък на разноските по чл. 80 ГПК, л. 129 от първоинстанционното дело, в размер на 1 500.00 лева за ищеца Т. У.- списък на разноските по чл. 80 ГПК, л. 129 от първоинстанционното дело и в размер на 2 480.00 лева за ищеца А. Ц.- списък на разноските по чл. 80 ГПК, л. 129 от първоинстанционното дело са правилни. За пълнота на изложението първо следва да бъде посочено, че по делото, касателно ищеца Д. У. са налице единствено доказателства за заплатен адвокатски хонорар в полза на адвокатското дружество преупълномощило адвокат П.- САК, в размер на 1 200.00 лева- л. 132 от първоинстанционното дело, а по отношение на ищеца А. Ц. се установява, че последният е заплати адвокатски хонорар в размер на 1 200.00 лева на адвокат Малина Николова- ВТАК- л. 122 и л. 123, както и адвокатски хонорар в размер на още 1 200.00 лева в полза на адвокатското дружество преупълномощило адвокат П.САК, поради което доказателства за претендираните адвокатски възнаграждения в размер на 1 500.00 лева за ищеца У. и за ищеца Ц. в размер на 2 480.00 лева по делото не са налични, предвид императивното правило, че на възстановяване подлежат единствено заплатените възнаграждение за един адвокат. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, като при преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на 4 адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 от Закон за адвокатурата /ЗА/ и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 ЗА. След постановеното решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22 съдът не е обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях.

Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“. Изложени са мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, и е пречка за прилагането на реални пазарни цени. Изрично е посочено, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, като предвидените в посочената наредба минимални размери, и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. По изложените съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер понисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. Съгласно горепосоченото решение С-438/22 г. на СЕС, и съдебната практика на ВКС, обективирана в определение № 1001 от 06.03.2024 г. по ч. гр. д. № 553/2024 г. на ВКС, III г. о., определение 1183 от 14.03.2024 г. по ч. гр. д. № 2605/2023 г. на ВКС, III г. о., определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., на ВКС, I т. о., и мн. др., при произнасяне по искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност, или по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, съдът не е обвързан от приетите в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска 5 работа минимални размери, които могат да служат само като ориентир за съда при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение. Националният съд следва да остави неприложена тази национална правна уредба, която противоречи на норма от правото на ЕС, конкретно на чл. 101 ДФЕС. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи размери на възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда, като от значение са следните критерии: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото.