Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 310 от 24.07.2023, Окръжен съд - Ямбол

Съд
Окръжен съд - Ямбол
Дело
Гражданско дело 240/2023
Вид
Решение № 310
Подписан
24.07.2023
Състав
Яна Вълкова Ангелова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.336 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.336, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.337, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.5 · Закон за лицата и семейството
  • чл.5, ал.1 · Закон за лицата и семейството

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Ямбол, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Яна В. Ангелова при участието на секретаря П.Г.У. в присъствието на прокурора Т.С.С. като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Гражданско дело № 20232300100240 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.5 от ЗЛС, във вр. с чл.336 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадена искова молба от С. Г. П. от гр.*, чрез адв. Д. Д., назначен по реда на ЗПП, с която против Е. П. С. от гр.*, е предявен иск с правно основание чл.5, ал.1 от ЗЛС– за поставяне на ответницата под пълно запрещение.

Ищцата излага, че ответницата е нейна дъщеря, на която през 2004 година е поставена диагноза Умерена умствена изостаналост. Значително нарушение на поведението, изискващо грижи и лечение. В речника си използва 3- 4 думи, като речта е елементарна и трудно разбираема. По невербален път съобщава, че е гладна и жадна, може да се храни сама, но само с ръце, не може да се облича и съблича, не може да контролира тазовите си резервоари, не разбира и не изпълнява никакви инструкции и молби. Ответницата не може да се ориентира сама за време и място, поради което често се губи. Твърди се, че поради тежкото си заболяване ответницата не е в състояние да се грижи за себе си и своите работи, нуждае се от постоянни грижи, не е в състояние да се ориентира в социалната среда, не може да ръководи постъпките си и да преценява последиците от тях. С изложеното по- горе ищцата обосновава иска за поставяне на ответницата под пълно запрещение.

В срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК, ответницата не е депозирала такъв.

В с.з. искът се поддържа от ищцата чрез процесуалния представител, който пледира съдът да постави ответницата под пълно запрещение, тъй като са налице условията на закона за това.

1

Заключение в същия смисъл дава и прокурорът- за поставяне на ответницата Е.

С. под пълно запрещение.

При проведения от съда личен разпит по реда на чл.337, ал.1 ГПК, вербален контакт с ответницата не бе осъществен. На зададените от съда въпроси „Как се казва“, „С кой живее“, „Има ли приятели“, ответницата не отговаря.

След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, ЯОС прие за установено от фактическа страна следното:

Ответницата Е. П. С. е пълнолетно лице, родена на 02.02.2004 година, като същата е с поставена диагноза Умерена умствена изостаналост, значително нарушение на поведението, изискващо грижи или лечение, като е преосвидетелствана през 2021 г., видно от приложеното към исковата молба ЕР №92363 от 30.11.2021 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св.

Пантелеймон"- гр. Ямбол, с което й е опредЕ. 80 % ВСУ. Ответницата живее в гр. Ямбол заедно с родителите си С. П. и П.С..

Според заключението на вещото лице- психиатър д-р Л. Д., извършило назначената по делото съдебно- психиатрична експертиза, поддържано в съдебно заседание, не оспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно, ответницата Е. П.

С. от ранна детска възраст има забавено интелектуално развитие. Няма изградена реч, издава отделни звуци, отговарящи на положителни или отрицателни емоции, може да произнася отделни думи, но дизартрично. Разбира няколко елементарни жеста, които се отнасят до задоволяваме на елементарни битови потребности. Тя ме може да води самостоятелен живот. Няма елементарни знания и познания за околния свят, няма битови навици и възможности да се справя сама. Познава само елементарни неща в рамките на ежедневните дейности в семейството. Към настоящия момент лицето е на 19 години и продължава да има зависимо поведение, не може да определи нуждите си, самостоятелно нищо не може да извършва до край. Прави опити да се облича и да се съблича, но не може да се закопчава, не може да завързва, не може да определи сезоните и съответното облекло; сеща се да влезе в банята, но сама не може да се измие, може да яде, но не може да си сложи храна, не може да отваря опаковките. Освидетелстваната не разбира какво й се говори на български език, необходимо е изреченията да бъдат подходящо структурирани на ромски език, за да се възприемат и да има съответен не сложен отговор. Близките на лицето се опитват да водят диалог с нея, но тя разбира само няколко изречения, отговаря предимно едносрично с „да" и „не", знае няколко основни жеста, които я подпомагат в комуникацията. Не може да пазарува, не разбира от пари, не разбира от продукти и вещи, кое за какво служи. Не се ориентира в пространството, ако излезе сама, не може да се върне, няколко пъти бягала от къщи и се губела, налагало се да я търсят. С. живее заедно с близките си, които я обгрижват денонощно. Нито към настоящия момент, нито в годините напред, тя ще може да води самостоятелен, разумен живот, няма да може да се ориентира в социалната среда, няма да може да удовлетворява жизнените си потребности и самостоятелно да задоволява нуждите си, като винаги ще се нуждае от контрол, надзор и пълно обгрижване.

Въз основа на извършения личен преглед на ответницата и след анализ на 2 медицинската документация, представена по делото, вещото лице дава заключение, че Е. С. от ранна детска възраст има изоставане в нервно- психичното си развитие- Умерена към тежка умствена изостаналост /слабоумие/, в резултат на което няма знания и познания за обкръжаващата я среда и околния свят. Лицето няма изградени умения за самообслужване на битово ниво, изградени умения за социално функциониране, няма речиви и двигателни умения. Не може да взема решения, да прави планове, не може разумно и самостоятелно да организира ежедневието си. При тези данни, съгласно заключението, ответницата има и ще има и за в бъдеще постоянна необходимост от контрол, надзор, грижи и организация на ежедневието. Предвид наличното слабоумие, ответницата Е. С. не може да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си, неспособна е да се грижи за своите интереси и да ги защитава, неспособно е самостоятелно да удовлетворява жизнените си потребности и да задоволява текущите си нужди.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск черпи правното си основание в нормата на чл.5, ал.1 от ЗЛС.

Същият е процесуално допустим, като предявен от майката на ответницата, която е негов близък роднина по смисъла на закона и има правен интерес от воденото на настоящия процес, тъй като попада в кръга на лицата по чл.336, ал.1 ГПК.

Разгледан по същество искът е основателен.

Съгласно задължителните указания, дадени с ППВС №5/1979 г., предметът на иска по чл.5 от ЗЛС- за поставяне на едно лице под запрещение, е неговата дееспособност, а основанието на този иск е наличието на слабоумие или душевна болест и невъзможността на страдащия от такава болест или слабоумие да разбира свойството и значението на постъпките си да се грижи за себе си и за своите работи. При кумулативното наличие на двете изисквания- медицински и юридически, се постановява ограничаване на дееспособността или обявяване на пълната недееспособност на лицето. В разглеждания случай от изслушаната по делото съдебно- психиатрична експертиза, заключението по която съдът кредитира изцяло, намирайки го за обективно и компетентно, от другите медицински документи и от преките лични впечатления на съда, придобити при извършения личен разпит на ответницата, се установи, че Е. П. С. страда от вродено психично заболяване /слабоумие/- Умерена към тежка умствена изостаналост, което болестно състояние не е кратковременно.

С оглед тези установени обстоятелства съдът прави извода, че психичното заболяване на ответницата /слабоумие по смисъла на чл.5 от ЗЛС/ е в причинна връзка с неспособността й да се грижи за себе си и за своите работи и интереси. При доказано наличие на двете изисквания по чл.5 ЗЛС- медицински и юридически, съдът следва да постави Е. П. С. под пълно запрещение.

Водим от изложеното, ЯОС

3

РЕШИ:

ПОСТАВЯ на основание чл.5, ал.1 от ЗЛС Е. П. С., с ЕГН- **********, от гр.*, ж.к. ****, ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане на решението в сила, препис от него да се изпрати на Органа по настойничеството при Община Ямбол за учредяване на настойнически съвет.

Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________

4