Решение № 73 от 21.02.2019, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№………… 21.02.2019г. ГР. П Л Е В Е Н

ПЛЕВЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД ІІ въззивен граждански състав,

НА

ШЕСТИ ФЕВРУАРИ две хиляди и деветнадесета година в открито заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА

Мл.с.СИЛВИЯ ИВАНОВА

Секретар: ПЕТЪР ПЕТРОВ

Прокурор: …………………… като разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА

В.ГР.Д. № 851 по описа за 2018 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение №1469/03.10.2018 г.,

Плевенски районен съд по гр. дело № **/2018 г. по описа на същия съд е отхвърлил предявеният от „****“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.****№**, представлявано от изпълнителния директор К.Маг.М., чрез пълномощника Ц.А., против „****“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.**** №**, представлявано от А.П.

Л., иск с правно основание чл.79, ал.1 вр.чл.232, ал.2 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 14 952,00 лева, представляваща наем за ползване на трактор PUMA 195, сериен №***, двигател №***, съгласно договор от ** г., за периода ** г. – ** г., или 2688 моточаса, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата, като погасен по давност.

Отхвърлил е предявеният от „****“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.****№**, представлявано от изпълнителния директор К.Маг.М., чрез пълномощника Ц.А., против „****“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.**** №**, представлявано от А.П.

Л., иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5418,67 лева, представляваща лихва за забава на основание чл.12 от Договора за наем за периода три години назад преди подаване на ИМ /** г. ** г./, като погасен по давност.

Отхвърлил е предявеният от „****“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.****№**, представлявано от изпълнителния директор К.Маг.М., чрез пълномощника Ц.А., против „****“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.**** №**, представлявано от А.П.

Л., иск с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7200,00 лева, представляваща задължения за извършени сервизни услуги и резервни части /по фактури №***/** г. с неплатен остатък в размер на 564,48 лева; №**/*** г. в размер на 372,00 лева;

№**/*** г. в размер на 93,60 лева; №**/** г. в размер на 208,80 лева; №**/*** г. в размер на 120,00 лева; №**/** г. в размер на 4717,20 лева; №**/** г. в размер на 193,68 лева; №**/** г. в размер на 330,00 лева; №**/** г. в размер на 105,60 лева; №**/** г. в размер на 422,40 лева и №**/** г. в размер на 30,00 лева/, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата, като погасен чрез прихващане със подлежащият на връщане от ищеца на ответника депозит в размер на 7200,00 лева по договора за наем от 08,06,2013 г. и чрез плащане на сумата от 501,30 лева на 29,08,2017 г.

Осъдил е на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД „****“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.**** №**, представлявано от А.П.

Л., ДА ЗАПЛАТИ на „****“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.****№**, представлявано от изпълнителния директор К.Маг.М., сумата от 641,91 лева, представляваща лихва за забавено изплащане на сумите по фактури №**, №**, №**, №**, №**, №**, №**, №**, №**, №**, №**, за периода от падежа на всяка фактура до ** г., като за разликата до претендираните 922,87 лева и за периода от ** г. до ** г. е отхвърлил предявеният иск като неоснователен.

Осъдил е на основание чл.78, ал.1 от ГПК „****“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.**** №**, представлявано от А.П.

Л., да заплати на „****“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.****№**, представлявано от изпълнителния директор К.Маг.М., направените деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 28,97 лева.

Осъдил е на основание чл.78, ал.2 от ГПК „****“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.****№**, представлявано от изпълнителния директор К.Маг.М., да заплати на “ „****“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.**** №**, представлявано от А.П. Л., направените деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 1830,41 лева.

Постъпила е въззивна жалба от „***“ ЕАД – гр. С. против горепосоченото решение на ПРС, като са изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност и нарушения на материалния и процесуалния закон.

Въззивникът посочва, че РС погрешно е приложил тригодишната погасителна давност съгласно чл.111 б.“в“ от ЗЗД за погасяване на процесното вземане по предявения иск с правно основание чл.232 ал.2 от ЗЗД вр. чл.79 от ЗЗД за сумата 14952,00 лв., представляваща наем за ползване на процесния трактор, съгласно сключения договор за наем за периода от 10.06.2013 г. до 19.06.2014 г. Нарушено е задължителното тълкуване на тази разпоредба в ТР № 3/2012 г. на ВКС на РБ по т.д. № 3/2011 г. на ОСГК. Разпоредбата на чл.111 б.“в“ от ЗЗД трябва да се прилага единствено за такива периодични плащания, които са подобни на наемите и лихвите. Районният съд, в противоречие със задължителната практика на ВКС на РБ е направил грешен извод и е приел тригодишната погасителна давност, като приложима в настоящия случай. Правоотношението е наречено от страните „наемно“, но по своята природа представлява възмездно ползване, поради което следва да бъде приложена общата петгодишна давност за погасяване на процесното вземане.

На следващо място, погрешно РС не е признал направеното изявление от ищеца за прихващане на сумата от 7200 лв. като депозит с част от възнаграждението, дължимо за ползване на процесната движима вещ. В този смисъл, отново са налице неправилни и незаконосъобразни изводи на РС. Въззивникът моли, Окръжния съд да отмени обжалваното решение и по съществото на правния спор да уважи всички предявени искове от „***“ ЕАД – гр. С. против „****“ ООД – П. в пълния им размер, със законните от това последици.

Не е постъпил писмен отговор от въззиваемото дружество по подадената жалба.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е неоснователна.

Решението на ПРС е правилно и законосъобразно.

Първоначално е било образувано т.д. № **/2018 г. по описа на ПОС по предявените от „***“ ЕАД – гр. С. против „****“ ООД – П. обективно съединени искове с правно основание чл.232 от ЗЗД вр. чл.79 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД, чл.327 ал.1 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. С определение на ПОС от 26.04.2018 г. на основание чл.118 ал.2 от ГПК вр. чл.104 т.4 от ГПК производството по т.д. № 30/2018 г. по описа на ПОС е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на РС – Плевен, като е образувано гр. дело № 3908/2018 г. по описа на същия съд.

Видно от представените с исковата молба писмени доказателства на *** г. в гр. С. е сключен Договор за наем между „***“ АД – гр. С., от една страна, като наемодател и от друга, „***“ ООД – П. – наемател. По силата на сключения договор наемодателят се е задължил да предостави на наемателя за временно възмездно ползване движима вещ – трактор P.**, сериен № ***, двигател № ***. Уговорена е наемна цена в размер на 20 лв. без ДДС за моточас, съгласно чл.4 ал.1 от Договора. Също така, страните са се договорили наемната цена да се заплаща в деня на връщане на машината и прекратяване на договора, а консумативните разходи по експлоатацията на машината да са за сметка на наемателя. Съгласно чл.4 ал.4 от Договора наемателят следва да заплати депозит в размер на 6000 лв., който подлежи на връщане при прекратяване или разваляне на договора. При установяване на нанесени вреди по машината, наемодателят има право да задържи сумата от депозита, нужна за поправката им.

Безспорно е установено по делото, че наемателят е заплатил депозит по процесния договор, като е издадена проформа фактура № **/** г., като сумата е в размер на 7200 лв. с ДДС. Това обстоятелство се признава и от ищеца с исковата молба.

Претенцията на ищеца по първия предявен иск е с правно основание чл.232 ал.2 от ЗЗД вр. чл.79 от ЗЗД, а именно претендира се заплащане на наемна цена по сключения договор в размер на 14952,00 лв. за периода **-** г., когато ищецът счита, че е прекратен Договора за наем, съгласно разпоредбата на чл.4 ал.2 от същия Договор. Това обстоятелство ищецът извежда от фактите, безспорно установени в хода на съдебното дирене пред РС, а именно, че на 21.10.2014 г. „***“ АД – гр. С. е продало процесната движима вещ трактор P.**, сериен № **, двигател № ** на „***“ ЕООД – клон П., ЕИК ***, който Договор за покупко-продажба № 11489, с нотариална заверка на подписите е представен от ищеца с исковата молба.

Независимо от обстоятелството, че ищецът е прехвърлил собствеността върху процесната селскостопанска машина на трето лице, същата движима вещ е останала в държане на първоначалния наемател по сключения Договор за наем от ** г. Впоследствие, е сключен Договор за лизинг между „**“ ЕООД – клон П., от една страна и от друга страна, „**“ ООД – П. от **г., по силата на който предмет на договора – лизингова вещ е трактор P.**, сериен № **, двигател № **, същата ще се използва по предназначение от лизингополучателя, при цена на придобиване на лизинговата вещ без ДДС в размер на 139 100 евро за срок от 27 месеца. Неразделна част от Договора за лизинг са Общите условия за финансов лизинг на „***“ ЕООД – С..

Видно от представените пред РС писмени доказателства от страна на ответното дружество, след сключване на Договора за финансов лизинг на ** г. е направено искане за придобиване на собственост върху лизингова вещ, като е сключен Договор за прехвърляне на собствеността върху процесния колесен трактор във връзка със сключения Договор за финансов лизинг между „***“ ЕООД – клон П., от една страна, като продавач и от друга страна“ ***“ ООД – П., като приобретател /на л.74-78 от делото пред РС/.

Същевременно, по силата на Договор за покупко-продажба на търговско предприятие от ** г. първоначалната страна по сключените договори за наем и договор за лизинг – „***“ ООД – П. е продало търговското си предприятие на „****“ ООД – Плевен, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения.

В хода на съдебното дирене пред РС са събрани писмени и гласни доказателства и са изготвени първоначално и допълнително заключения по назначената съдебно-икономическа експертиза за установяване размера на процесното задължение към ищцовото дружество, извършените счетоводни записвания в дружествата, размера на претендираната договорна и законна лихва за забава.

Заключенията са приети от съда, като обективни и компетентни.

По първоначално предявеният иск с правно основание чл.232 ал.2 от ЗЗД, правилно РС е приел, че са налице задължения от страна на ответното дружество за заплащане на дължимия наем за ползване на процесния трактор в претендирания размер. Правилно е установено, че процесната движима вещ е предадена на първоначалния наемател „***“ ООД – П. с приемо-предавателен протокол от *** г., като в този протокол е отбелязано и показанието на моточасовника – 1765 часа.

Правилни са изводите на РС, че процесната движима вещ не е връщана на ищцовото дружество и не е преминавала в негово владение, независимо от обстоятелството, че впоследствие е сключен гореописания договор за покупко-продажба с трето лице „*****“ ЕООД – клон П. на ** г. С протокол за предаване на машина от ***г. е описано, че вещта е предадена на управителя на „***“ ООД – П.. Вещта не е предадена буквално на дружеството, тъй като тя вече е била в негово държане, още със сключването на Договора за наем и приемо-предавателния протокол към него от *** г.

По отношение размера на задължението също са представени писмени доказателства, както са налице и заключения по назначената съдебно-икономическа експертиза.

Основният аргумент на съда да отхвърли предявения иск с правно основание чл.232 ал.2 от ЗЗД вр. чл.79 от ЗЗД е направеното възражение от страна на ответното дружество за изтекла погасителна давност на вземането на ищеца, съгласно чл.111 б.“в“ от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба вземанията за наем, лихви и за други периодични плащания се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Възражението за изтекла погасителна давност е направено своевременно от ответника с писмения отговор по исковата молба пред РС, като съдът е приел, че наемното правоотношение се е прекратило на *** г. с изготвяне на протокола за приемо-предаване на машината, като съгласно чл.4 ал.2 от Договора за наем от тази дата настъпва падежа и е дължим наема за процесната вещ по сключения Договор за наем. Исковата молба е депозирана в съда едва на *** г. – вх. рег. № **, поради което е налице изтекла погасителна давност и правилно РС е приел, че искът се явява неоснователен, като погасен по давност.