Решение № 615 от 02.12.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 615 гр. София, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая Цонева

Членове:

Невена Грозева

Даниел Луков при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Максим Колев като разгледа докладваното от Даниел Луков Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200808 по описа за 2024 година Касационното производство е образувано по протест срещу въззивно решение № 84 от 19.07.2024г. на Апелативен съд - Варна, постановено по внохд № 50/2024г. по описа на същия съд.

В протеста се изтъкват касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.

2 от НПК. Твърди се, че съдът незаконосъобразно е приел, че собственото на подсъдимия С. И. МПС не е послужило за осъществяване на престъплението по чл. 277а, ал. 1 от НК, тъй като превозното средство е послужило не само за транспортиране на извършителите до мястото на деянието, но с него са били пренесени и техническите средства, използвани от подсъдимите при извършване на това деяние. Подалият протеста прокурор счита, че МПС е използвано за извършване на престъплението и без него, и без пренасяните с него технически средства, деянието не би могло да се извърши, което се явява и нарушение на материалния закон. Все в тази връзка съдът допуснал и съществено нарушение на процесуалните правила, като в обстоятелствената част на своето решение приел, че МПС не се явява средство за осъществяване на деянието “търсене“, тъй като не е послужило за въздействие върху 1 предмета на престъплението, а като такива са послужили само специализираните технически средства като металдетектори, лопати и тесла.

В същото това време съдът пропуснал да произнесе оправдателен диспозитив относно квалифициращия признак“използване на МПС“, което довело до противоречие между мотивите и диспозитива на решението. Отделно от това бил постановен диспозитив на решението, според който присъдата на първата инстанция се потвърждава относно този квалифициращ признак и се отменя в частта относно приложението на чл. 53 от НК и по този начин се препятства възможността да се разбере каква е действителната воля на съда. В нарушение на материалния закон било отменено и приложението на чл. 53 от НК по отношение отнемането на МПС от подсъдимия И. в полза на държавата.

Съдът незаконосъобразно приел, че ако се осъществи това отнемане на автомобила на подсъдимия по реда на чл. 53 от НК, това противоречи на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета на Европа, на Решение 2007/845/ ПВР на Съвета и Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета, на Директива 2024/1260 на Европейския парламент и на Съвета от 24.04.2024г.относно възстановяването и конфискацията на активи, тъй като се явява непропорционална намеса в правото на собственост на подсъдимия И., като съдът приел, че ПЕС е приложим и по отношение на мерките по чл. 53 от НК. Твърди се незаконосъобразност на извода на съда, че ако бъде осъществена специфичната конфискация на МПС, то тя ще е по отношение на движима вещ, законно придобита от подсъдимия и чиято стойност значително надхвърля накърнения обществен интерес. В подкрепа на това твърдение се изразява становище, предвид формалния характер на престъплението по чл.

277а, ал. 1 от НК, че съпоставка между стойността на лекия автомобил и обществения интерес не би могло да бъде направена, понеже това престъпление има за предмет културните ценности на страната като част от нейното културно-историческо наследство, а това по същество е неоценимо.

Иска се решението на въззивния съд в частта му, с която първоинстанционната присъда е била отменена в частта й относно приложението на чл. 53 от НК, да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане в тази част от друг състав на апелативния съд от стадия на съдебното заседание.

В съдебното заседание пред касационната инстанция протеста се поддържа по заявените съображения от представителя на ВКП.

2

Подсъдимият не се явява. От неговия защитник адв. Д. Д. е постъпило писмено становище с искане протеста като неоснователен, да бъде отхвърлен и решението да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:

С присъда № 16/13.10.2023г., постановена по н.о.х.д. № 288/2023г.

Окръжен съд – Добрич е признал подсъдимите М. и И. за виновни в извършването на престъпление по чл. 277а, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и съгласно чл. 54 за подс. М. и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК за подсъдимия И. ги осъдил както следва-М. на една година лишаване от свобода и глоба в размер на 5000лв., а И. на три месеца лишаване от свобода.

По отношение на подсъдимия М. е била наложена и конфискация на вещи.

Със същата присъда подсъдимия М. е бил признат за виновен и в извършването на престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, за което, на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е било наложено наказание от три месеца лишаване от свобода.

По отношение на М. е приложен чл. 23, ал. 1 от НК, като му е било наложено едно общо най-тежко наказание в размер на една година лишаване от свобода, към което е било присъединено наказанието глоба в размер на 5000лв. и конфискация на вещи.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено изтърпяването на така наложените на подсъдимите наказания лишаване от свобода за срок от по три години за всеки един от тях.

На основание чл. 53, ал. 1, б. а от НК съдът отнел в полза на държавата металдетектор, тесла, два броя самоделни детектори за метал, както и частите за трети самоделен металдетектор, собственост на подсъдимия М. като вещи, предназначени и послужили за осъществяване на престъплението по чл.277а, ал.3, вр. ал.1 от НК.

На основание чл. 53, ал. 1, б. а от НК съдът отнел в полза на държавата металдетектор, лопата /марка/ и МПС-лек автомобил /марка/ с /рег. номер/, собственост на подсъдимия И. като вещи, предназначени и послужили за 3 осъществяване на престъплението по чл. 277а, ал. 3 вр. ал. 1 от НК.

Съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.

По въззивни жалби на подсъдимите, с въззивно решение № 84 от 19.07.2024г. на Апелативен съд - Варна, постановено по внохд № 50/2024г. по описа на същия съд, присъдата е била отменена в частта, с която подсъдимия М. е бил признат за виновен в извършването на престъпления по чл. 277а, ал.

3, вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 339, ал. 1 от НК и по отношение на този подсъдим наказателното производство е било прекратено.

Присъдата е била отменена и в частта, в която на основание чл. 53, ал. 1, б. а от НК е бил отнет в полза на държавата лек автомобил /марка/ с /рег. номер/, собственост на подсъдимия И..

В останалата й част присъдата е била потвърдена.

Касационният протест е подаден в срок, поради което и се явява допустим. Разгледан по същество, е основателен.

На първо място следва да се очертаят границите на касационния контрол. С протеста се иска отмяна на решението на въззивната инстанция само в частта, с която е била отменена първоинстанционната присъда в частта й, с която на основание чл. 53, ал. 1, б. а от НК е бил отнет в полза на държавата лек автомобил /марка/ с /рег. номер/, собственост на подсъдимия И.. Затова и на основание чл. 347, ал. 1 ат НПК ВКС ще се произнесе само в протестираната част.

Атакуваният съдебен акт страда от противоречие между мотивите и крайната обективирана воля на съда, както и от липса на мотиви, всякога представляващи съществено нарушение на процесуалните правила и даващо основание за отмяна на постановеното решение в протестираната част. На страница 3 от въззивното решение съдът се е съгласил с установената от първата инстанция фактическа обстановка, като е приел, че на инкриминираната дата подсъдимите се отправили с личния автомобил на подсъдимия И. от /населено място/ към /населено място/, при това носейки със себе си в автомобила металдетектори, тесла и лопата. След пристигането си на местопрестъплението двамата започнали да търсят археологически обектистаринни монети, като след приключване на действията си по търсенето им се отправили, заедно с ползваните от тях технически средства, към автомобила 4 на подсъдимия И., където били задържани от органите на полицията. Съдът се е съгласил с изводите на първата инстанция, че автомобилът е бил ползван за придвижване на подсъдимите до нивата в близост до /населено място/, както и че са налице квалифициращите признаци по чл. 277а, ал. 3 от НК. Малко подолу в мотивите си съдът е приел, че автомобилът на подсъдимия И. не се явява средство за осъществяване на престъплението, тъй като не е послужил за въздействие върху предмета на престъплението, а като такива са послужили само използваните от подсъдимите технически средства. В постановения диспозитив към въззивното решение съдът е пропуснал да се произнесе с оправдателна част относно квалифициращия признак „използване на моторно превозно средство“, въпреки заявеното в мотивите, че МПС не се явява средство за осъществяване на престъплението, като присъдата на първата инстанция е била отменена само в частта, в която на основание чл. 53, ал. 1, б. а от НК е бил отнет лекия автомобил на подсъдимия И. и в цялата й останала част присъдата на първата инстанция по отношение на този подсъдим е била потвърдена, а това очевидно включва и потвърждаване на приетия квалифициращ признак „използване на МПС“. При това положение остава напълно неясно каква е била действителната воля на въззивния съд и дали в крайна сметка инкриминирания по делото автомобил е използван за осъществяване на престъплението по чл. 277а, ал. 1 от НК и явява ли се това квалифициращо обстоятелство по ал. 3 от този състав на престъплението или не. Липсват изложени каквито и да било съображения защо се приема, че деянието, вменено на двамата подсъдими, осъществява състава на престъплението по чл. 277а, ал. 3 вр. ал. 1 от НК (извършено с използване на технически средства и моторно превозно средство), както и защо това е така, с оглед заетата от съда позиция, че автомобилът на подсъдимия И. не е средство на престъплението. Така констатираното противоречие във въззивното решение е пречка да се установи какво всъщност е приел апелативният съд и в този смисъл се явява напълно основателен подадения по делото протест. По естеството си това нарушение на процесуалните правила представлява липса на мотиви в тази част, което влече след себе си отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане в тази му част от друг състав на апелативната инстанция.

Друг е и въпросът, че изложените от контролирания съд съображения на стр. 12 от решението му относно „средство на престъплението“ не почиват на 5 вярно разбиране на закона и на задължителната съдебна практика по неговото приложение. Очевидно поради това е било допуснато и претендираното в протеста нарушение, изразило се в следващото касационно основаниенарушение на закона, като не е бил приложен закон, който е трябвало да бъде приложен, в какъвто смисъл АС – Варна е направил изрично изявление в мотивите си, като е отказал да приложи разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. а от НК. Съгласно Тълкувателно решение № 84 от 01.12.1960г. по н. д. № 78/1960 г. на ОСНК на ВС, „послужили за извършване на престъплението са вещите, които реално са използвани като средства за извършване на престъплението, а са предназначени за извършване на престъплението вещите, с които деецът е имал намерение да извърши престъплението, но последното не е било извършено, като е спряло във фазата на приготовлението, когато то се наказва или във фазата на опита". Следователно, вещите са послужили или са били предназначени за извършване на деянието в случаите, в които те пряко и непосредствено са били използвани като оръдия или средство за осъществяване състава на едно умишлено престъпление. Неправилно АС – Варна е приел, че автомобилът на подсъдимия не се явява средство за извършване на престъплението. И това е така, защото той е бил предназначен не само за извозване на подсъдимите до местопрестъплението край /населено място/, но също така с него са се пренасяли техническите средства, използвани от подсъдимите и с него подсъдимите са искали да извозват откритите от тях при търсенето археологически обекти, на което е попречило своевременното им задържане от полицейските органи. Моторното превозно средство при престъплението по чл. 277а, ал. 3 вр. ал. 1 от НК пряко служи за извършване на деянието и се използва от дееца при търсенето на археологически обекти.