Решение № 100 от 11.03.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. Русе, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20264520200015 по описа за 2026 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. Д. Я., депозирана против наказателно постановление № 25-0457-000660 от 26.11.2025г., издадено от началник РУ Ветово при ОДМВР-Русе, с което на жалбоподателката, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева (102,26 евро) и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и е неправилно. Във връзка с тези твърдения се инвокират доводи, че при издаване на НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като същото не съдържа пълно фактическо описание на нарушението. Твърди се, че липсва настъпило ПТП, тъй като няма други материални щети, освен тези по автомобила на жалбоподателката.

На следващо място се релевират доводи, касаещи приложението на чл. 28 ЗАНН, тъй като деянието разкрива обществена опасност, която е незначителна. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено оспореното наказателно постановление.

В насроченото съдебно заседание жалбоподателката не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител заема становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща 1 представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

СЪДЪТ‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН Серия GА № 4387735/15.11.2025г. против жалбоподателката, за това, че на 15.11.2025г., около 06,00 часа, в град Ветово, област Русе, ул. „Никола П.“ № 80, като водач на лек автомобил Рено Меган Сценик, с рег. № *****, собственост на Д. Г. А., който е участник в ПТП с имуществени вреди е напуснал същото без да уведоми компетентната служба на МВР.

Въз основа на така приетите за осъществили се факти, актосъставителят е субсумирал същите като нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП.

Жалбоподателката е подписала АУАН без да изложи възражения срещу същия. Такива не са били депозирани в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателката, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева (102,26 евро) и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца, за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП.

Посочената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните в хода на производството гласни доказателства – показанията на разпитания в процесуалното качество на свидетел актосъставител – М. П. П., както и писмените и веществени доказателства и доказателствени средства - АУАН

Серия GА №

4387735/15.11.2025г., ЗППАМ, справка за нарушител/водач, Протокол за ПТП, докладна записка, заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. и три броя снимки от ПТП.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в събраните в хода на производството доказателства, което да налага, да бъдат излагани подробни мотиви, кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, тъй като всички приобщени в хода на производството гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства се намират в корелативно единство с приетата за установена фактическа обстановка и безспорно установяват същата.

Както от гласните доказателства – показанията на свидетеля М. П.

П., така и от веществените доказателства – 3 бр. снимки на хартиен носител и на CD, съдът намира за безспорно установено и доказано, настъпилото ПТП.

2

Видно, както от показанията на свидетеля, така и от приетите снимки се установят увреждания, както по оградата на имота, така и по части от пътната инфраструктура, поради и което неоснователни и без опора в доказателствата по делото са твърденията с жалбата, че не е настъпило ПТП, по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, тъй като липсват причинени материални щети, в резултат на настъпилото ПТП.

В резултат на извършената оценка на събраните в хода на производството доказателствени източници, съдът намира, че от събраните в хода на производството доказателства не само не е опровергана доказателствената сила, която законодателят е придал на съставения АУАН, съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП, а напротив безспорно са установени и доказани съдържащите се в същия фактически констатации.

Въз основа на събраните в хода на производството доказателства и извършената им оценка се налагат следните правни изводи.

АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдържат необходимите за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение, датата, мястото и начина на извършване на нарушението. Както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП, нарушението е описано по начин, напълно позволяващ на наказаното лице, да бъде запознато с приетите за осъществили се факти и дадената от страна на наказващия орган правна квалификация, за да може същото да организира защитата си, както по фактите така и по правото.

Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните.

В настоящия случай, при съставянето на АУАН и издаването на НП не е допуснато нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правата на жалбоподателката да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана нейната отговорност, за да може пълноценно да реализира на правото си на защита, както по фактите, така и по правото и не са били ограничени по никакъв начин, процесуалните права на санкционираното лице, за да бъде прието, че наказателното постановление е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Размерът на причинените имуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП, не са част от обективните признаци на състава това нарушение, което следва от буквалното тълкуване на разпоредбата на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, поради и което не е допуснато твърдяното с жалбата нарушение и по никакъв начин не е нарушено правото на защита на наказаното лице, за да бъде прието, че е допуснато съществено процесуално нарушение, имащо за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление.

В настоящия случай, видно от доказателствата по делото, съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателката е осъществила състава на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна.

3

От обективна страна жалбоподателката е причинила пътнотранспортно произшествие, покриващо легалната дефиниция, съдържаща си в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, съгласно която „Пътнотранспортно произшествие“ е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В случая, причинените увреждания по оградата на недвижим имот и по части от пътната инфраструктура са възникнали в процеса на движението на моторното превозно средство, управлявано от жалбоподателката, поради и което е налице настъпило пътнотранспортно произшествие.

Жалбоподателката има качеството „Участник в пътнотранспортно произшествие“, съгласно легалната дефиниция на § 6, т. 27 ДР на ЗДвП, доколкото именно със своето поведение при управлението на МПС е станала причина за неговото настъпване. Именно с факта на пътнотранспортното произшествие, от което са причинени само материални щети, за жалбоподателката, в качеството й на участник в него са се породили и задълженията му, произтичащи от разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП, уреждащи поведението на водачите на МПС при настъпило ПТП с имуществени вреди.

Напускането на местопроизшествието веднага след настъпване на ПТП с материални щети обосновава извод, че водачът не е оказал съдействие за установяването им, което именно осъществява състава на нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а” ЗДвП. Изводът, че задължението на водача, който е участник в ПТП само с материални щети, да окаже съдействие за установяването им веднага след настъпването на ПТП се налага от общия смисъл на нормата на чл. 123 ЗДвП, която регламентира като цяло поведението на водачите, участници в ПТП. В настоящия случай самоличността на жалбоподателката, механизмът на настъпилото ПТП и материалните щети са установени единствено и само от органите на полицията.

Както приема и Административен съд – Русе, в Решение от 2.12.2020 г. на Адмимистративен съд - Русе по к. а. н. д. № 379/2020 г., „Съдействие би било налице само ако водачът активно, чрез действия от негова страна, спомогне за установяване на вредите“. „Установяването на причинителя на вредите от органите на МВР, при това в резултат на действия от страна на пострадалия, по никакъв начин не обосновава оказването на „съдействие“ по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ ЗДвП.“

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. В съзнанието на дееца са намерили отражение представи, във връзка с настъпилото ПТП, а във волево отношение напускайки мястото без да уведоми органите на реда, с оглед установява не щетите от същото деецът пряко е целял настъпването на общественоопасните последици от своето деяние.

Както е посочено и в мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, при упражняване на своите правомощия по чл. 63, ал. 1, изр. 1 ЗАНН районният съд разглежда спора по същество, т. е. представлява инстанция по същество, която, когато установи, че административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон при квалификацията на деянието, следва да упражни правомощието си да измени издаденото наказателно постановление, 4 а не да го отменя като незаконосъобразно. Същевременно чрез изричното уточнение, че преквалифицирането може да има за предмет единствено преминаване към приложението на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, а не и към по-тежко такова, се съобразява и забраната за влошаване на положението на жалбоподателя.

Упражняването на правомощието за прилагане на закон за същото, еднакво или по-леко наказуемото нарушение от съда е не само гаранция за законосъобразност на административнонаказателната дейност, но и инструмент за постигане на бързина в правораздаването предвид правораздавателния характер на наказателното постановление и липсата на правомощие на районния съд, след като отмени наказателното постановление, да връща преписката на административнонаказващия орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Обратното би означавало нарушителят да остане ненаказан при проведено пълно доказване на извършено административно нарушение от фактическа страна, т. е. да остане ненаказано противоправно поведение, което изпълва съдържанието на различна от посочената в наказателното постановление законова разпоредба, който резултат противоречи на целите на административното наказание, регламентирани в чл. 12 ЗАНН.

Разпечатката съдържа 42 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/64c6f265-df37-4f79-a678-95ea0e38063c