Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4950 от 04.02.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 38981/2025
Вид
Определение № 4950
Подписан
04.02.2026
В сила
04.02.2026
Състав
МАРИЯ НИКОЛАЕВА СТОЙКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 91 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 92а · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4950 гр. София, 04.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110138981 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „А.“ Е. срещу Г. А. Т., с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: сумата от 600 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит № ***/29.11.2019 г., сключен между „С.“ . и ответника, вземанията, по който са прехвърлени от „С.“ . на ищеца „А.“ Е. с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 13.01.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.02.2025 г. до окончателното плащане, сумата от 92,03 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 29.11.2019 г. до 30.08.2020 г., и сумата от 215,78 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 30.08.2020 г. до 29.01.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.04.2025 г. по ч.гр.д. № ***/2025 г. по описа на СРС, 61 състав.

Ищецът „А.“ Е. твърди, че на 29.11.2019 г. между „С.“ . и ответника Г. А. Т. е сключен договор за потребителски кредит № ***/29.11.2019 г., по силата на който последният е получил сумата от 600 лв., като се е задължил да върне същата на 9 броя вноски всяка в размер на 147 лв. в срок до 31.08.2020 г. при фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 %, както и ГПР в размер на 48,63 %. Развива подробни съображения в насока, че договорът за кредит е сключен при спазване на действащата нормативна уредба. Сочи, че вземането, произтичащо от процесния договор за кредит му е прехвърлено с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г. от „С.“ ., за което ответникът бил уведомен на посочения от самия него настоящ адрес, както и със SMS на посочения от него телефонен номер. Поддържа още, че ответникът е неизправна страна по договора за кредит, тъй като до изтичане на крайния му срок – 31.08.2020 г. не е върнал заемната сума по него. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не депозиран отговор на исковата молба от ответника Г. А. Т..

1

По исковете с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че между цедента „С.“ . и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за заем, по което заемодателят е предоставил на ответника посочената сума, а последният се е задължила да я върне в посочения срок, ведно с възнаградителна лихва в уговорения размер; че длъжникът е изпаднал в забава и размера на обезщетението за забава; както и че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже възраженията си, в това число да установи погасяване на паричното си задължение.

По доказателствените искания:

Представените към исковата молба писмени доказателства са допустими и относими към предмета на доказване по делото и следва да се приемат.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.03.2026 г. от 14:30 часа, за която дата и час да се призоват страните – с препис от определението.

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.

УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.

2

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.

92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба, като страните могат да вземат становище по доклада и дадените в него указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3