Определение № 460 от 21.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 460 гр. Варна, 21.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марин Цв. А.

Членове:

Петър Митев

Маргарита П. Димитрова като разгледа докладваното от Петър Митев Въззивно частно наказателно дело № 20263100600680 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК.

Образувано е по протест на прокурор при Районна прокуратура – Варна срещу Определение № 12/18.02.2026г. на Районен съд – Девня по ЧНД № 37/2026 г., с което е отменено постановление от 23.12.2025г. на РП-Варна – ТО-Девня за прекратяване на наказателното производство по ДП № 53/2023г. по описа на РУ на МВР – Девня.

С протеста наблюдаващият прокурор при Районна прокуратура – Варна изразява несъгласие с направените от съда изводи и счита определението на първоинстанционния съд за неправилно. Излагайки доводи в тази насока, се иска отмяна на съдебния акт и потвърждаване на постановлението за прекратяване. По същество се иска отмяна на акта и потвърждаване на постановлението за прекратяване.

Протестът е процесуално допустим, като е подаден в срок и от надлежна страна. Разгледан по същество се преценява като неоснователен по следните съображения:

Досъдебното производство е образувано и водено за престъпление по чл. 194, ал.1 от НК. Проведено е разследване и с оглед престъпление по чл.

206, ал.1 от НК. Прокурорът е прекратил наказателното производство на основание чл.199, чл.243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1, пр.1 от НПК, чл.

243,ал.2 и ал.4 от НПК. Посочил е, че при анализа на цялостния доказателствен материал не се установява Иван Саръиванов да е извършил противоправни действия, с което да е осъществил състав на престъпление от общ характер. Направен е извод, че липсват категорични доказателства на кого принадлежи в собственост спорната вещ.

Срещу постановлението на прокурора във ДРС е постъпила жалба от К.

Н. А..

1

В производство по реда на чл.243 от НПК състав на ДРС е отменил постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство по ДП.

Първоинстанционният съд е възприел фактическата обстановка такава, каквато е била установена на досъдебното производство и отразена в постановлението за прекратяване на наказателното производство. В рамките на проверката е приел, че изводите не са съответни на установената фактическа обстановка и събрания доказателствен материал от който може да се направи обоснован извод за противоправно поведение визирано в НПК.

Въззивният съд изцяло споделя възприетата от ДРС фактическа обстановка и изложените правни съображения, като не намира за необходимо да ги преповтаря.

Проверката на събраните при разследването доказателства сочи, че решаващият извод на прокурора, относно наличието на законови предпоставки за прекратяване на досъдебното производство е неправилен и незаконосъобразен. Законът е приложен неправилно спрямо събраните по делото факти.

За да е законосъобразен един акт, който е от категорията на преграждащите развитието на едно наказателно производство, той трябва да е мотивиран и в него да има изложение в насока на това, защо с действията си наказателно отговорното лице не е осъществило нито един състав от особената част на НК. В случая прокурорския акт страда от липса на пълнота по отношение на съществения въпрос, а той винаги е един и същ – налице ли са достатъчно данни за извършено престъпление, не само по чл.194 и чл.206 от НК каквото разследване е водено, а и въобще за друго от общ характер на база мотивиран цялостен анализ на доказателства по делото.

Абсолютно правилни са изводите на първоинстанционния съд водещи до наличие на обоснован извод за противоправно поведение визирано в НК, което се установява от доказателствената маса по досъдебното производство.

Мотивирано съдът е отхвърлил тезата на представителя на ВРП за липса на категорични доказателства относно осъществено плащане на веща в полза на „Термострой 96“ ООД. Това е така, тъй като доказателствата са анализирани от прокурора неправилно.

Настоящият въззивен състав напълно споделя аналитичната дейност на ВРС в тази връзка, доколкото собствеността върху индивидуализираната във фактура № 0000000201 вещ – мотокар „0000, с № на рама 0000, е прехвърлена на „0000“ ООД и дали впоследствие е било извършено плащане по сделката е без значение за същото. Следва да се отбележи, че при продажба на движима вещ собствеността преминава по силата на самия договор, в случая обективиран във фактурата, в момента на постигане на съгласие. В настоящия казус собствеността върху мотокара е преминала върху фирма „0000“ ООД още в момента на съгласието, т.е. при издаването на фактурата на 23.03.2016г., а не в момента на плащането. С фактурата е било договорено отложено 2 плащане с дата на падеж - 23.04.2016г. но уговореният отложен падеж и липсата на банково плащане сами по себе си не спират и не отменят прехвърлянето на собствеността, освен ако няма изрична клауза за запазването , каквато видно от доказателствата по делото липсва.

Следва да се припомни, че договорът за търговска продажба е консенсуален и по правило неформален и комутативен договор и както и при обикновената гражданска продажба, правото на собственост върху индивидуално определена вещ преминава върху купувача от момента на сключване на договора, без да е необходимо той да е платил цената й. Дори и да не е платено, то договорът е действащ. В този смисъл и преценката дали към момента на изнасянето на мотокара от общата база е бил чужда вещ за „0000 и собственост на „0000“ ООД ще е изцяло на прокурора при допълнително разследване. Наред с това неизпълнението на задължението за плащане от страна на купувач не води до автоматично разваляне на продажбата, а дава право на правоимащата страна да поиска разваляне на сделката, по реда на чл.87 от ЗЗД, като даде на длъжника подходящ срок за плащане с предупреждение и едва тогава да развали договора, доказателства за което по ДП липсват. Следователно след като е прескочен съдебния ред прокурорът следва да съобрази липсват ли законовите действия в случая. За пълнота на изследването следва да прецени дали продавачът е имал право да реализира свои действителни или предполагаеми права самоволно и да се разпорежда с мотокара за да се удовлетвори за неплатената сума. Анализът на приложените документи по ДП налага извода, че подобни действия обективно ще съдържат белезите и на друго престъпление съдържащо се в глава десета от НК.

Освен това по делото са налице данни които изобщо не са подложени на анализ в прокурорския акт и насочват към състав и на друго престъпление от общ характер. Това, че към момента на инкриминираното деяние върху мотокара е имало наложен валиден запор с постановление по чл.121 ал.1 от ДОПК от старши публичен изпълнител при ТД на НАП - Варна. Неизследвано е останало обстоятелството дали с това са засегнати интереси на трети лицакредитори и осуетяване на принудително изпълнение. В тази връзка при допълнителното разследване следва да се установи дали продавачът е знаел за запора след като е знаел, че е издал фактура, че мотокара е заприходен в счетоводството на „0000“ ООД и че няма съдебно решение да си го вземе обратно.

Ето защо направените изводи от събраните на този етап доказателства не биха могли да изведат категорични правни изводи, които да стоят в основата на един стабилен прокурорски акт, който да сложи край на наказателното производство, какъвто опит е направен. Наказателно производство, се прекратява когато деянието не е извършено или не съставлява престъпление от общ характер. В този смисъл следва да бъдат съобразени и указанията на първоинстанционния съд.

3

Изложеното сочи за законосъобразност на постановения съдебен акт, същият като правилен следва да бъде потвърден, поради което и на основание чл.243 ал. 8 от НПК, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 12 от 18.02.2026 г. постановено по ЧНД № 37/2026г., по описа на Районен съд - Девня.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4