Решение № 139 от 15.07.2024, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно гражданско дело 194/2023
- Вид
- Решение № 139
- Подписан
- 15.07.2024
- В сила
- 15.07.2024
- Състав
- ТАТЯНА МИТЕВА, ПОЛЯ ДАНКОВА, ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.154 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3 б.ж · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 71 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12,т.9 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 139 гр. Ловеч, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:
ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ПОЛЯ ДА. при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско дело № 20234300500194 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.
Постановено е решение № 22/ 22.02.2023 година на Тетевенския районен съд по гражданско дело № 787/ 2022 година по описа на същия съд, с което на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, чл. 415, ал. 3, от ГПК В. А. В., ЕГН **********, с. З.П., общ. Я., ул. „****“ № 6, вх. А, ет.2, ап.8, е осъдена да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София ,бул.“Б.“№49,бл.53Е,вх.В , представлявано от С.Н.Н. и ЦЦ.Г.С. сума в размер на 522,44лв. ведно със законната лихва считано от дата 29.06.2022г /датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда/, като до пълния претендиран размер от 2 424.20 лева искът е отхвърлен, а именно за 1 901.78 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № 40001402815 от 23.09.2020г. С решението е отхвърлена и претенцията за договорно възнаграждение 787,08 лв.,възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ от 637,50лв, за закупена услуга „Флекси“ 1 556,02 лв., за лихва за забава 89,13лв за периода 16.10.2020г. до 05.05.2022г. и за законна лихва 81,02лв дължима от 05.05.22 г. до 28.06.2022г.
1
Присъдени са и следващите се разноски.
Постъпила е въззивна жалба с вх. № 1497/10.03.2023г. В жалбата се твърди, че се жали решението, с което изцяло са отхвърлени предявените искове от ищеца. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно в частта, с която се отхвърля претенцията на дружеството за неизплътена главница от 522.55 лева до 1617.74 лева и договорно възнаграждение от 784.08 лева.
Твърди, че прихващането, което съдът е направил е неоснователно. Счита, че не следва да се прихваща повторно сумата от 575.78 лева, веднъж отнесе към главницата, както и сумата от 519.52 лева и и ска да му се присъди пълната главница от 2424.22 лева. Посочено е, че обжалват решението относно размера над присъдените главница от 522.44 лева до 1617.74 лева, което е сумата от 1095.30 лева, формирана като сборна от отнесените повторно по главница 575.78 лева и договорно възнаграждение в размер на 519.52 лева, както и договорното възнаграждение в размер на 784.08 лева. Озлагата правни договори, не договорът е действителен, е РС – Тетевен неправилно е приел, че е недействителен на основание чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Счита, че в договора ясно е посочената методиката на формиране на ГПР и е спазена разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Ето защо счита, че договорът е действителен. На следващо място, излага съображения, че тези услугите Фаст и Флекси не следва да се включват в ГПР и не са нищожни, същите не са в противоречие на чл.10а, ал.2 ЗПК, като излага същността на тези услуги. Излага подробни съображения за същността на пакета от допълнителни услуги по смисъла на чл.10а ал.1 ЗПК.
Счита, че не са налице предпоставките да се приеме, че някои от клаузите е нищожна на основание чл.26, ал.4 ЗЗД. Моли съда да отмени атакуваната решение, с което изцяло са отхвърлени предявените искове и съда да постанови ново решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати разликата от 522.44 лева до 1617.74 лева и договорно възнаграждение в размер на 784.08 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Написано е, че няма да се обжалва решението относно останалите отхвърлени суми. Моли служебно да се приложи първоинстанционното производство.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор.
В съдебно заседание въззивника не се представлява представено е писмено становище.
2
Въззиваемата страна не се явява и не се представлява.
От събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело № 787/ 2022 г. по описа на Тетевенския районен съд, както и от становището на въззивника, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност съдът приема за установено следното:
На 29.06.2022 година „Профи Кредит Б." ЕООД, ***, е подало до Тетевенския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу В. А. В., ЕГН **********, с. З.П., общ. Я., ул.
„****“ № 6, вх. А, ет.2, ап.8, за сумата 5571.97 лева, от които 2 424.22 лева – главница; 784.08 лева неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода 25.04.2021 г. до 05.05.2022 г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 637,50 лева; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекс в размер на 1 556,02 лева; лихва за забава 89,13лв за периода 16.10.2020г. до 05.05.2022г.(датата на предсрочната изискуемост) и за законна лихва 81,02лв дължима от 05.05.22 г. до 28.06.2022г., както и законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и разноските по делото. В заявлението е пояснено, че паричното вземане произтича от Договор за потребителски кредит № 40001402815/ 23.09.202 0 година за срок от 24 месеца, като длъжникът е следвало да погасява месечна вноска в размер на 307.55 лева на всяко 15-то число. Твърдят, че В. не е изпълнила задължението си, като е направила 6 погасителни вноски и е изпаднала в забава на 16.10.2020 година.
Посочват, че на 05.05.2022 година, поради изпадане в забава при условията на ОУ към ДПК, кредитът е обявен за предсрочно изискуем, за което длъжникът е уведомен. За периода на изпадане в забава 16.10.2020 година до обявяване на кредита за предсрочно изискуем на 05.05.2022 година са начислени лихви за забава в размер на 89.13 лева.
Съдът е отхвърлил така подаденото заявление с разпореждане № 1404/ 08.07.2022 година по ч.гр.д. № 515/ 2022 година по описа на РС – Тетевен , потвърдено с определение № 531/ 16.08.2022 година по ч.гр.д. № 347/ 2022 година по описа на ОС.
С разпореждане № 1815/ 15.09.2022 година заповедният съд е указал на заявителя да предяви осъдителен иск в едномесечен срок от връчване на съобщението, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е 3 връчено на 19.09.2022 година, като в указания срок на 20.10.2022 година (клеймо 14.02.2023 година) е предявен осъдителния иск по чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т.3 от ГПК.
От представените по делото писмени доказателства, е видно, че на 23.09.2020 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 40001402815 между „Профи кредит Б.” ЕООД – София, в качеството на заемодател, и В. А.
Велиева, в качеството на заемател, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя сума в размер от 3 000 лева. Съгласно клаузите на договора Велиева се задължила да върне сума в размер на 4 380.70 лева в срок о т 24 месеца, на равни погасителни вноски от 182.55 лева на петнадесето число от месеца. Уговорен бил фиксиран годишен лихвен процент по заема 41.00 % и годишен процент на разходите – 48.987 %. Сключено било и споразумение за допълнителен пакет услуги – „Фаст“ и „Флекси“ с възнаграждение съответно 900 лева и 2 100 лева с размер на месечната вноска о т 125 лева. Общото задължение по договора и допълнителните услуги е в размер на 7 380.70 лева с месечна вноска 307.55 лева.
Съгласно извлечение от сметка от 1 8.10.2022 година последното плащане по кредита е на 25.04.2021 година, като е заплатена частично сумата от 56.48 лева.
Приложено е уведомително писмо до В. А. В., в което е посочено, че поради нарушение на задълженията по кредита, сумата по кредита в размер на 5 998.45 лева, е обявена за предсроччна изискуемост, включваща непогасена част от задължението по договора – 5 401.82 лева, лихви за забава 96.63 лева и такса по тарифа 500 лева. Уведомлението е изпратено с обратна разписка, като на нея е отбелязано непотърсено.
При така изложените факти съдът приема, че е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.415, ал.3, вр. ал.1, т.3 от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД за вземането, предмет на ч.гр.дело № 805/ 2022 година по описа на Тетевенския районен съд, с което е отхвърлено заявлението по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение в полза на „Профи Кредит Б." ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление: гр. ********“, ет. 7, срещу В. А. В., ЕГН **********, с. З.П., общ. Я., ул. „****“ ****, общо за сумата от 5 571.97 лева, от които 2424.22 лева – главница; 784.08 лева неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода 25.04.2021 г. до 05.05.2022 г.; неплатено 4 възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 637,50 лева; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекс в размер на 1 556,02 лева, лихва за забава в размер на 89.13 лева за периода 16.10.2020 година (датата на изпадане на длъжника в забава) до датата на предсрочната изискуемост 05.05.2022 година, законна лихва в размер на 81.02 лева, дължима от 05.05.2022 година - датата на предсрочната изискуемост до 28.06.2022 година, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.
Въззивното производство се развива само по отношение на частта, с която се отхвърля претенцията на дружеството за неизпл атена главница от 522.55 лева до 1617.74 лева и договорно възнаграждение от 784.08 лева, ведно със законната от входиране на задължението до окончателното плащане.
Съгласно чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи правния интерес и фактите, на които основава своите искания и възражения.
В производството по чл.415, ал.3, вр. ал.1, т.3 от ГПК във вр. с чл.240 от ЗЗД в тежест на ищеца е, при пълно главно доказване, да установи факта, от който произтича вземането му и размера на претенциите.
От доказателствата, приложени към служебно изисканото и прието като доказателство ч.гр.дело № 515/ 2022 година по описа на Тетев енския районен съд е видно, че заявлението е отхвърлено, поради което на основание чл. 415, ал.1, т.3 от ГПК съдът е указал на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за вземането си в едномесечен срок от съобщаването. Ищецът е предявил иска си в едномесечния срок по чл.415 ал.1 от ГПК и предявеният осъдителен иск по този ред е допустим.
От доказателствата по делото се установява, безспорно, че между страните е сключен договор за кредит за сумата от 3000 лева, като по сметка на кредитополучателя е постъпила сумата от 2 253.69 лева, а за останалата част от сумата, кредитора не е представил доказателства, че е извършено твърдянато в исковата молба рефинансиране на други задължения. Не са конкретизирани такива задължения по вид, размер, падеж и дата, на която кредитора е извършил погасяването им. При това положение съдът не може да установи действителният размер на получения кредит и основателността на извършеното прихващане на кредитора.
От представената справка-извлечение е видно, че са платени шест 5 пълни погасителни вноски всяка от които по 307.55 лева и една частична – 56.48 лева, с която е погасена част от вноската за допълнителния пакет.
Основанието на което са заявени претенциите е твърдяна предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 12.3 от подписаните между страните общи условия (ОУ) при просрочие на две или повече последователни месечни вноски, кредиторът може да обяви договора за предсрочно изискуем, като уведомлението се изпраща по посочен от кредитополучателя начин в случая на постоянния адрес.
При действието на т.18 от ТР №4/ 18.06.2014 година по ТД №4/ 2013 година на ОСГТК на ВКС вземането става изискуемо, след обявяване на предсрочната изискуемост на длъжника. Неоснователно е възражението за неприложимост на ТР по отношение на небанковите кредитни институции, каквато е и въззивнното дружество. Съгласно практиката на ВКС (решение № 200/ 18.01.2019 година по т.д. № 665/ 2018 г. на ВКС, решение №3/ 17.04.2019 година по т.д. 1831/ 2017 година на ВКС) Предсрочната изискуемост следва да бъде обявена на длъжника и съгласно чл. 240, вр. чл. 71 от ЗЗД, за да породи действие.
В конкретния случай от приложените доказателства не се установява обявяването на предсрочната изискуемост на длъжника, тъй като няма данни приложеното по делото уведомление да е достигнало до него.
Разпечатката съдържа 40 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/64c4ef02-6dd6-4577-8719-3cc777bbb332