Определение № 2896 от 06.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2896 гр. София, 06.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Петя Хорозова Касационно търговско дело № 20238002901895 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Юробанк България“ АД, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 86 от 24.04.2023 г. по в. гр. д. № 1/2023 г. по описа на Окръжен съд – Враца, с което е потвърдено решение № 551 от 26.09.2022 г., постановено по гр. д. № 2740/2021 г. на Районен съд – Враца, както следва: в частта, с която е прието за установено по предявените от Д. П. А. и А. М. А. срещу банката искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, че клаузите на чл. 3, ал. 4, чл. 6, ал. 3 и чл. 12 от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 613/27.08.2007 г., сключен между „ДЗИ Банк“ АД, чийто правоприемник е „Юробанк България“ АД, като кредитор, и Д. П. А. и А. М. А., като кредитополучатели, са нищожни на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 2, т. 11 ЗЗП, като неравноправни; в частта, с която „Юробанк България“ АД е осъдено да заплати на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД на Д. П. А. и на А. М. А. суми 6 966.93 евро, присъдени от дължими такива в размер на 8 450.77 евро след уважено възражение за прихващане с активно вземане в полза на „Юробанк България“ АД в размер на 1 483.84 евро, които са платени без основание по договор за банков кредит № HL 613/27.08.2007 г. и съставляват разликата между първоначалния размер на договорената месечна анюитетна вноска и изменения такъв в резултат на едностранното увеличаване от страна на банката на размера на дължимата от кредитополучателите възнаградителна лихва за периода от 16.07.2016 г. – до 16.07.2021 г., както и суми в размер на 102.14 евро, представляващи разликата между дължимата годишна такса за управление на кредита и заплатената от кредитополучателите такава за периода от 16.07.2016 г. до 16.07.2021 г., ведно със законната лихва върху всички главници от 16.07.2021 г. – датата на подаване на исковата молба, до 1 окончателното им изплащане.

В срока по чл. 287, ал. 2 ГПК срещу решението е п остъпила и насрещна касационна жалба от Д. П. А. и А. М. А., чрез процесуален пълномощник, в частта, с която е потвърдено решението на Районен съд – Враца за отхвърляне на предявените от тях срещу „Юробанк България“ АД искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за установяване нищожността на клаузите, уговорени в чл. 3, ал. 1, чл. 14, ал. 3 и ал. 4 и чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 613/27.08.2007 г., както и в частта, с която са отхвърлени исковете им по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за присъждане на платени без основание суми за месечни анюитетни вноски за разликата над 6 966.93 евро до пълния предявен размер от 8 450.77 евро, като погасени поради уважаване на възражението за прихващане.

В касационната жалба на банката се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, и се прави искане за неговата отмяна в обжалваните части, с произтичащите от това последици. По подробно изложени съображения касаторът счита, че по делото е безспорно доказан равноправният характер на клаузите на чл. 3, ал. 4, чл. 6, ал. 3 и чл. 12 от договора за кредит, касаещи определянето на приложимия лихвен процент и в частност неговата променлива компонента, с оглед на което съдът е следвало да приеме, че същите не са нищожни, валидно обвързват ищците и извършените въз основа на тях плащания са осъществени на надлежно договорно основание.

Според касатора въззивният съд неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 58 ЗКИ (ДВ., бр. 59 от 21.07.2006 г., действала към датата на сключване на договора за кредит – 27.08.2007 г.), в хипотезата, когато с договор за кредит е уговорен променлив лихвен процент на приложимата по договора възнаградителна лихва, както и разпоредбата на чл. 430, ал. 3 ТЗ, от която съдът е извел наличие на изискване за включване на Методологията за определяне на променливата компонента на лихвата, както и подробна математическа изчислителна формула за изчисляване на БЛП в съдържанието на договора за кредит. Оспорва се изводът на съда, че чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП е неприложим към договора за кредит по отношение претенциите на ищците за платени без правно основание договорни лихви. Допуснатите от съда нарушения на съдопроизводствените правила са основани на доводите, че в противоречие с чл. 202 ГПК, вр. чл. 195, ал. 1 ГПК, без да притежава специални знания в тази област и без да изложи мотиви, съдът е игнорирал заключението на вещото лице по неоспорената съдебно-счетоводна експертиза относно отговорите по задачи № 2.2, № 2.3, № 4, № 5 и № 6; че е нарушил чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ГПК, като е уважил част от исковата претенция относно суми, които не са платени от ищците, а от трети лица; както и че не е отчел недопустимостта по смисъла на чл. 147, вр. чл. 266 ГПК на събрани във 2 въззивното производство показания на заинтересуван С. по смисъла на чл. 172 ГПК (роднина на ищцата Д. А.).

Към жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК се обосновава със следните въпроси, които според касатора са включени в предмета на спора и са обусловили решаващата правна воля на въззивния съд:

1. До каква степен следва да бъде определена или определяема формулата и начинът на изчисление на уговорения променлив лихвен процент на възнаградителната лихва в текста на договора за кредит, за да се счете, че е изпълнено изискването на чл. 143, ал. 2, т. 11 от ЗЗП във връзка с чл. 58 от ЗКИ?;

2. П р и липса на императивно разписано нормативно задължение за кредитната институция към датата на сключване на договора за включване в текста му на детайлна формула за изчисление на променлив лихвен процент, уговорен между страните, може ли да се счете, че изискването на чл. 58 от ЗКИ във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 11 от ЗЗП е спазено, в случай че със съгласието на кредитополучателя определена част от тази формула е изведена във вътрешноведомствен отделен писмен документ (Методология), до който кредитополучателят разполага с достъп по всяко време?;

3. При кои случаи и при какви предпоставки може да се счете за спазено изискването на чл. 430, ал. 3 от ТЗ за писмена форма на договора за кредит по отношение на предвидения в договора метод и начин на изчисление и определяне на променливия лихвен процент на приложимата по договора възнаградителна лихва и счита ли се, че това изискване не е спазено, когато клауза от договора препраща към допълнителен вътрешноведомствен писмен документ, който е на разположение за запознаване на кредитополучателя по всяко време? Следва ли писмената форма за действителност на договора за банков кредит да обхваща абсолютно всички негови елементи и детайли, и в частност законово допустимо ли е по общо съгласие на страните част от условията и параметрите на кредитната сделка да са уредени в отделен писмен документ, създаден от кредитора, който да е предоставен на постоянно разположение на кредитополучателя?;

4. Към кой момент следва да се преценява дали дадена договорна клауза създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договор за ипотечен банков кредит, сключен в чуждестранна валута? Следва ли преценката на неравноправния характер на дадена договорна клауза да се направи спрямо момента на сключване на разглеждания договор при отчитане на всички обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е можел да знае към този момент и които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение?;

5. Доколкото е налице законова възможност да се договаря променлива лихва и предвид практиката на СЕС, допускаща включване на субективен 3 елемент при нейното определяне, налице ли е нарушаване на нормативните изисквания и тези, поставени от задължителната съдебна практика, в случай че един или част от компонентите, включени в общата методология за определяне на променливия компонент от приложимия лихвен процент по кредит, зависи в определена степен от волята на кредитора, който предоставя заеми със свои средства и на свой риск, и с което кредитополучателят се е съгласил при подписване на договора?;

6. П o отношение на договорите за кредит с променлив лихвен процент – доколко е възможно да бъде запазена волята на страните, изразена в договора, без да се накърняват интересите на потребителя, ако хипотетично се прецени, че променливата компонента не е базирана на конкретна формула или съвкупност от обективни фактори с ясна тежест, и как в този случай лихвеният процент по договора ще може да се определи съобразно изискванията за справедливост?;

7. Какво е съдържанието и приложното поле на дерогационната норма на чл. 144, ал. 3, т. 1 от ЗЗП и включват ли се в нейния обхват чрез понятието „други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги“ и договорите за банков кредит?;

8. Реализиран ли е кондикционният фактически състав по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за ищец, който е предявил осъдителна реституционна претенция за връщане на суми, представляващи недължимо платени части от погасителни вноски по договор за кредит поради констатирана неравноправност на договорни клаузи, по който договор същият е кредитополучател, в хипотезата, когато конкретни погасителни вноски са направени от трети лица, които не са свързани с кредитното правоотношение, и в този случай кой е материалноправно активно легитимиран да получи претендираните суми или на кого се дължи тяхното връщане – на кредитополучателя, от чийто патримониум те не са излезли, или на третото лице, което реално е обедняло вследствие на евентуално установеното неоснователно имуществено разместване, независимо, че плащането се е отразило в правната сфера на ищеца?;

9. Доколко при наличие на специфични данни, факти и обстоятелства от областта на науката Счетоводство и финанси, от които зависи установяването на правно и доказателствено релевантни факти по делото, обуславящи в съществена част фактическите изводи, касаещи същността на предмета на делото, и за които съдът е допуснал изслушването на експертиза, поради очевидното му становище, че той не разполага с тези специални знания, съдът разполага с процесуални правомощия да игнорира и при какви условия би могъл да не зачете заключение по тази допусната от него експертиза, без да изложи никакви мотиви и доводи за това?;

10. Доколко и в каква степен е обвързан съдът, който не разполага със 4 съответните специални знания в определена област на науката, изкуството и занаятите, от заключението на назначена от него счетоводно-икономическа експертиза, чието еднозначно заключение по една от допуснатите от съда задачи е, че изменението в детайлно разписаните икономически показатели, включени в методологията за определяне на променливата компонента на приложимия по кредита лихвен процент (БЛП), във възходяща посока, е било дори по-голямо, отколкото е било фиксирано и отразено в конкретните стойности на тази променлива компонента реално по кредита, т. е., съобразно изменението на тези обективни показатели, са били налице основания дори за по-голямо по размер повишение на БЛП, отколкото реално е било приложено?;

11. Съставлява ли предявяване на чуждо право пред съд от ищеца по смисъла на чл. 26, ал. 2 ГПК завеждането на осъдителна искова претенция за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в хипотезата, когато имущественото благо или сумата, чието връщане се претендира поради начална липса на основание за нейното предаване/плащане, е предадена/платена от трето лице, а не от ищците, независимо че плащането е постъпило/се е отразило в имуществената сфера на последните за погасяване на техен дълг?