Определение № 743 от 18.03.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 516/2025
- Вид
- Определение № 743
- Подписан
- 18.03.2025
- В сила
- 18.03.2025
- Състав
- Анна Иванова Иванова, Иван Александров Анастасов, Мария Ангелова Ненова
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 743 гр. Пловдив, 18.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Анна Ив. Иванова
Членове:
Иван Ал. Анастасов
Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20255300500516 по описа за 2025 година
Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД против разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 474/21.01.2025г. по ч.гр.д.№ 418/2025г. на ПдРС, V гр.с., с което е заявлението на жалбоподателя е отхвърлено по отношение на сумата от 352,38 лева- обезщетение за забавено плащане на главницата по договор за паричен заем № *** от 30.03.2022г., сключен от длъжника В. А. Х. със „Сити кеш“ ООД, вземанията който са прехвърлени в полза на жалбоподателя по силата Приложение № 1 от 14.06.2023 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.06.2023г., което обезщетение за забавено плащане се претендира за периода от 07.04.2022 г. до 01.12.2024г.
В частната жалба се сочи, че заповедният съд няма правомощие да проверява дали претендираното от кредитора вземане съществува. Преценката му била ограничена до това дали искането в заявлението по чл.410 от ГПК не противоречи на закона и добрите нрави, като тази преценка била ограничена до информацията, съдържаща се в заявлението и в договора с потребител. Дали размерът на претендираната лихва за забавено плащане е правилно изчислен бил въпрос на преценка в едно евентуално исково производство по чл.422 от ГПК.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Жалбата е подадена в срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата се явява процесуално допустима.
Производството по ч.гр.д.№ 418/2025г. на ПдРС, V гр.с. е образувано по заявление подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 300 лева- главница по договор за паричен заем № *** от 30.03.2022г., сключен от длъжника В. А. Х. със „Сити кеш“ ООД, вземанията който са 1 прехвърлени в полза на жалбоподателя по силата Приложение № 1 от 14.06.2023 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.06.2023г., сумата от 15,34 левадоговорна лихва, и сумата от 352,38 лева- обезщетение за забавено плащане за периода от 07.04.2022г. до 01.12.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението.
Заявлението е отхвърлено по отношение на лихвите за забавено плащане по мотив на това, че с разпореждане № 884/09.01.2025г. първоинстанционният съд е указал на заявителя да уточни начина, по който е формирано вземането за обезщетение за забава в размер от 352,38 лева, доколкото този размер не съответства на размера на законната лихва върху главницата за посочения период и това разпореждане не е изпълнено. Заявителят е длъжен да посочи всички обстоятелства, от които произтича вземането му, и когато заповедният съд констатира явно несъответствие между основанието на претендирано със заявлението вземане и неговия размер, не е лишен от възможността да даде указание за уточняване на начина, по който се е достигнало до този размер.
Независимо от горното настоящият състав на ПОС намира, че по договор за паричен заем № *** от 30.03.2022г. е дължима само чистата стойност на кредита, ведно със законните лихви от датата на подаване на заявлението / при липса на предходно доказано искане от кредитора за връщане на чистата стойност на кредита/, като съображенията за това са следните: Съгласно чл.5 от горепосочения договор за паричен заем, заемателят се е задължил да обезпечи кредита с едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчител- едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябвало да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заемаетели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход.
Съгласно погасителния план към договора за потребителски кредит, в седмичните погасителни вноски са включени общо 300 лева- главница, 15,34 лева- възнаградителна лихва и 91,66 лева- неустойка, като за неустойката е отбелязано, че е дължима при непредставяне на поне едно от обезпеченията, посочени в чл.5 от договора.
Основните две функции на неустойката са обезпечителната и обезщетителната функции. Целта на обезпечението е да гарантира събираемостта на вземането на кредитора.
То не следва да поражда нови парични вземания в негова полза. Макар да не е налице законова пречка да се поръчителства по вече поето задължение, обстоятелството, че предоставянето на обезпечение не е въведено като условие за отпускане на сумата по кредита, дава основание да се счита, че кредитодателят няма интерес от обезпечението, а от 2 получаване на неустойката, която всъщност се явява скрита печалба- скрито възнаграждение, определено в абсолютен размер, а не в лихви /в проценти неустойката съставлява 30% от отпуснатия кредит и е в било шест пъти по- висок размер от възнаградителната лихва/. Аргумент в подкрепа на горния извод е и обстоятелството, че неустойката е включена в погасителния план, представляващ неразделна част от договора за потребителски кредит. Що се отнася до банковата гаранция, следва да се има предвид, че съгласно чл.5 от договора, тя следва да е в двукратния размер на общата сума за плащане по договора за кредит или в размер от 630,68 лева. В случай, че кредитополучателят е разполагал свободно с 630 лева, които да внесе като гаранция за срока на договора, то несъмнено той не би имал нужда от предоставените му по договора за кредит 300 лева.
Тази скрита печалба, под формата на неустойка, не е включена в общия размер на плащанията /обща сума за плащане- чл.3, т.12 от договора/, както и при формиране на ГПР.
Съответно изискванията на закона относно съдържанието на договора за потребителски кредит не са изпълнени и поради това е налице основание да се счита, че договорът за паричен заем е недействителен.
Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 21.11.2019 г. на ВКС по т.д. № 5/2017 г., ОСГТК, при връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал.
1, предл. 1 от ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни.
Хипотезата на чл.23 от ЗПК, в която, при недействителност на договора за потребителски кредит, се дължи връщане само на чистата стойност на кредита, е аналогична с тази по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, поради което следва да се приеме, че преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение лихви за забавено плащане не се дължат. Ето защо, обжалваното разпореждане ще следва да бъде потвърдено.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД частна жалба против разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 474/21.01.2025г. по ч.гр.д.№ 418/2025г. на ПдРС, V гр.с., с което заявлението на жалбоподателя е отхвърлено по отношение на сумата от 352,38 леваобезщетение за забавено плащане на главницата по договор за паричен заем № *** от 30.03.2022г., сключен от длъжника В. А. Х. със „Сити кеш“ ООД, вземанията който са прехвърлени в полза на жалбоподателя по силата Приложение № 1 от 14.06.2023 г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.06.2023г., което обезщетение за забавено плащане се претендира за периода от 07.04.2022 г. до 01.12.2024г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4