Решение № 1249 от 26.09.2024, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 560/2024
- Вид
- Решение № 1249
- Подписан
- 26.09.2024
- Състав
- Вера Светославова Найденова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.150, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.153 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.6 · Закон за енергетиката
- §1, т.2а · Закон за енергетиката
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1249 гр. Плевен, 26.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Вера Св. Найденова при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело № 20244430100560 по описа за 2024 година
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД
Производството по делото е образувано по ИМ от “Топлофикация Плевен” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Източна индустриална зона № 128, представлявана от изпълнителния директор Й.В., чрез юрк.Ц., против И. Р. И., ЕГН **********, от *** за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца сумата от 770,24 лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,03,2021 г. – 28,02,2023 г., 76,30 лева лихва за забава за периода 07,05,2021 г. – 05,04,2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 19,04,2023 г., до окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. *** по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Твърди се, че сумите за топлинна енергия за процесния период, са начислявани от ищеца, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, в съответствие с чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за Топлоснабдяването. Твърди се, че имотът, находящ се в *** е с абонатен №***. В с.з. проц.представител на ищеца моли съда да уважи иска, като се съобразят представените писмени доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител - адв.П. А. от ПАК, депозира писмен отговор, в който сочи, че исковете са допустими, но са неоснователни, алтернативно – че са частично основателни. Посочва, че ищецът не 1 обосновава наличието на писмен договор за продажба на ТЕ за процесния имот. Посочва, че неправилно е включена сума за ТЕ, отдадена от сградната инсталация, тъй като има начислена сума за отопление без ИРУ. В с.з. ос.представител на ответника сочи, че претенцията е недоказана, но ако съдът счете иска за основателен, следва да го уважи частично като съобрази доводите за сумата, касаеща сградна инсталация.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след връчване на дадените указания от заповедния съд по ч.гр.д.*** по описа на ПлРС, поради което се явява допустим и следва да се разгледа по същество.
От представеното от ищеца още с ИМ Извлечение по пера за аб.№*** се установява, че от претендираната сума за главница, 373,59 лева са начислени за отопление без ИРУ, 264,86 лева са начислени за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, 71,20 лева е начислена за БГВ. Отразено е още, че в имота има 1 бр.водомер и 3 бр.уреди, а сумите за отопление без ИРУ са за баня, в която има щранг-лира.
Видно е от представеното препис-извлечение от сметка на потребител №*** с титуляр ответника, че през процесния период е била начислена сума в общ размер на 770,24 лева главница и 76,30 лева лихва за забава.
От представените копия от фактури за процесния период се установяват и начисленията за отделните месеци.
От представеното копие от Заявление от 13,02,2012 г. от ответника до ищцовото дружество се установява, че е заявено открИ.ето на партида за плащане на отопление топла вода в процесния имот.
От представеното копие на нот.акт от 22,12,2011 г. за покупко-продажба на недвижим имот №57, том 3, рег.№2430, дело №284/2011 г. на нотариус Г.Б., се установява, че ответникът е закупил процесния топлоснабден имот.
От представеното копие от Договор за индивидуално отчитане и топлоразпределение от 16,05,2002 г. се установява сключването на договор между ЕС на адрес *** и топлинния счетоводител относно доставката и отчитането на уреди за дялово разпределение.
От представеното копие на Споразумителен протокол №1/916 от 29,07,2002 г. се установява постигнатото споразумение между топлофикационното дружество и топлинния счетоводител за извършване на разпределение на ТЕ между абонатите на аб.станция №916, намираща се на адрес ***
От представеното копие на Споразумителен протокол от 29,07,2002 г. се установява постигнатото споразумение между топлофикационното дружество и ЕС, намираща се на адрес *** с аб.станция №916, фактурирането на изразходваната ТЕ да се извършва на база предоставените данни за разпределението от топлинния счетоводител.
Представено е и копие от Протокол от ОС на етажните собственици на адрес *** от 2
17,04,2002 г., заедно със списък на заявените от абонатите уреди.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
В разпоредбата на §1, т.2а от ДР на ЗЕ вр.чл.153, ал.1 от ЗЕ е определено понятието „битов клиент“ като лице, което е собственик, респективно титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост и купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Същата тази разпоредба се съдържа и в чл.3, ал.1 от ОУ на дружеството. От обсъденото по-горе копие на нот.акт може да се направи извода, че за процесния период ответникът е бил СОБСТВЕНИК на процесния имот, ето защо съдът приема, че същия е пасивно легитимиран да отговаря по иска. Според чл.153, ал.1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. До колкото ответникът е бил собственик на имота през процесния период, то следва да се приеме, че същия се явява клиент на топлинна енергия по силата на горепосочената норма от ЗЕ, като е в преценката на доставчика на ТЕ да избере срещу кого да насочи претенцията си за незаплатена ползвана ТЕ.
Предвид безспорния между страните факт, че ответникът е бил собственик на процесния имот, за който има открита партида при ищцовото дружество с аб.№***, и който се намира в топлоснабдена сграда, съдът приема, че ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Правоотношението по продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага категоричен извод за наличие на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлоенергия между ищеца и етажните собственици, в това число и ответницата. Безспорно е между страните, а и следва от доказателствата по делото, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана. Ответникът е бил собственик на апартамент №7 в сградата и поради това има качество на потребител по смисъла на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ и на основание на чл.153, ал.1 от ЗЕ, където е разписано, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот – тоест по нормативен ред императивно е установено кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване. Обстоятелството дали ответникът реално е ползвал топлинна енергия е ирелевантно, доколкото по законодателен ред е предвидено, че е достатъчно да е собственик или титуляр на вещно право на ползване на жилище в топлоснабдявана сграда, за да се счита за потребител. Предвид наличието на отоплителна система в сградата, нормата на закона и в частност чл.153, ал.6 от ЗЕ, съответстващ на нормата на чл.108, ал.5 от ЗЕЕЕ /Обн. в ДВ, бр.64/16.07.1999 г., отменен понастоящем/ вменява като задължение на собственика на жилище в топлоснабдена сграда, 3 да заплаща суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Ето защо по силата на закона /включително и в отменените му редакции/, ответникът продължава да има качеството на потребител на топлинна енергия отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост, дори и да е прекратено топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището му, какъвто настоящия случай не е, тъй като има начислена топлинна енергия за БГВ. Ето защо, съдът намира исковата претенция за доказана в своето основание.
При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ
/ДВ,бр.107/09,12,2003 г./, преповтаряща чл.106а, ал.1 от ЗЕЕЕ /отм./, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството потребител. Това качество е определено в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, според която потребители на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и потребителите; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.
По отношение възражението на особения представител на ответника, че неправилно е начислена и включена сума за топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, при положение, че има начислена сума за отопление без ИРУ, съдът счита следното: характера на двете суми – за ТЕ, отдадена от сградната инсталация, и за отопление без ИРУ, не са взаимно изключващи се. Задължението за заплащане цената на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, не е поставена в зависимост от наличието на сключен договор за доставката и дори индивидуалния договор на потребителя да бъде прекратен или пък такъв да не бъде сключван въобще, то съгласно чл.153, ал.6 от ЗЕ за сгради в режим на етажна собственост, както е в случая, потребителите остават задължени за цената на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Тази обвързаност произтича от самия закон и се основава на конструктивната принадлежност на самостоятелния обект на потребителя към топлоснабдяваната сграда в режим на етажна собственост. Сградната инсталация в сграда - 4 етажна собственост е обща част, всеки етажен собственик е длъжен да участва в ползите и в тежестите за нейната поддръжка и експлоатация, включително да заплаща отдадената от нея ТЕ. Дължимостта на цената на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни права, а следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект. Пълен отказ от ползване на топлинна енергия в такава сграда може да се извърши само в хипотезата на чл.153, ал.2 от ЗЕ - чрез прекратяване на топлоснабдяването за отопление на цялата сграда от абонатната станция, каквато настоящата хипотеза не е. Тъй като собствениците в етажната собственост получават в имотите си част от топлинната енергия, отдадена от хоризонталните и вертикални топлопроводи от сградната инсталация, то тя се разпределя между тях като топлоенергия, отдадена от сградната инсталация. В решение №5/22,04,2010 г. на КС по к.д.№15/2009 г., Конституционният съд на Република България е отбелязал, че отказ изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна собственост не е допустим, защото всички съсобственици трябва да поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части, каквато е и сградната инсталация, поради което е отхвърлил и искането на Омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на чл.153, ал.1 и ал.6 от ЗЕ. Начислената сума за отопление без ИРУ представлява стойността на топлоенергията, преминала през отоплително тяло в топлоснабдения имот, на което няма поставен измервателен уред. В случая, от приложеното Извлечение по пера се установява, че в имота има щранг-лира, и именно за ТЕ, преминала през това отоплително тяло, е начислена сумата за отопление без ИРУ.