Решение № 57 от 24.02.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Несебър, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IX-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело № 20242150100994 по описа за 2024 година

Предявена е искова молба от „В.“ ЕООД, представлявано от управителя С.К., М. У., З. Д., Ф. Ч., Т. Н., Л. М. и А. М. – собственици на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 51500.80.**.*, действащи чрез пълномощника Адвокатско дружество „Т. и Й.а, представлявано от М. Т., искова молба срещу Етажна собственост на Вход „В2“ от жилищна сграда с идентификатор 51500.80.**.*, к-с „В.“, гр. Несебър представлявана от управителя Н.К., с правно основание чл. 26 от ЗЗД и 40 от ЗУЕС. Позовавайки се на посочените в обстоятелствената част на исковата молба фактически и правни твърдения се иска съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожността на процесното ОС от 31.07.2024г. на Вход „В2“ от к-с „В.“, в частност на всички негови решения, при условията на евентуалност да отмени като незаконосъобразни решенията, приети на проведеното Общото събрание (ОС) на Етажната собственост (ЕС) на Вход „В2“ от жилищна сграда с идентификатор 51500.80.**.*.

Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че ищците са собственици на самостоятелни обекти в сградата, вход „В“ к-с „В.“, представляваща жилищна сграда с идентификатор 51500.80.**.* по КККР на гр. Несебър. Сочи се, че на 31.07.2024г. е проведено ОС на вход „В2“ от сградата, на което са взети конкретни решения във връзка с управлението на входа като самостоятелна ЕС, вкл. управител, контрольор, самостоятелен бюджет, такса за поддръжка и управление, вноски за Фонд „Ремонт и обновяване“ и други.

Твърди се, че всички решения са нищожни, тъй като входа не може да бъде самостоятелен, не е отделен нито като идентификатор на сградата, нито като инсталации, нито като управление. Наведени са доводи, че поради липсата на функционална и конструктивна обособеност на секциите в сградата, взетите решения на ОС, провело се на 31.07.2024г. са 1 извън компетентността на чл. 11 и чл. 33 от ЗУЕС, което води до тяхната нищожност.

Излагат се твърдения, че достъпът до поземления имот се осъществява от един централен вход, а до сградата от централно фоайе. Твърди се, че са налице обща ел.система и общ електромер. В тази връзка се иска от съда да прогласи нищожността на процесното ОС от 31.07.2024г., в частност ма всички негови решения.

При условията на евентуалност се иска съдът да отмени като незаконосъобразни: първо самото проведено ОС на ЕС на вход „В2“ и на второ място и всички приети решения на него. Излагат се твърдения, че е опорочена процедурата по свикване на ОС. Твърди се, че част от ищците не са били допуснати до регистрация и гласуване. Излагат се доводи за нарушение на чл. 12, ал. 6 от ЗУЕС, тъй като сградата е въведена в експлоатация още през 2010 година. Сочи се, че е нарушена и разпоредбата на чл. 13 от ЗУЕС, тъй като поканата за свикване на ОС не съдържа необходимите реквизити по закон, както и не е поставена на видно и общодостъпно място. Твърди се, че поканата не е поставен на входната врата на секцията, въпреки че има обекти, собственост на „В.“ ЕООД, попадащи към тази секция.

Сочи се, че е налице нарушение в представения кворум и че посочения не отговаря на действителния. Твърди се, че съдържанието на протокола не отговаря действителността, като е нарушена изцяло разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС. на

Изложени са твърдения и доводи, касаещи незаконосъобразност на решенията по т.

4, т. 5 т. 6 и т. 7.

Моли да прогласи нищожността на процесното ОС от 31.07.2024г. на Вход „В2“ от кс „В.“, в частност на всички негови решения, при условията на евентуалност да отмени като незаконосъобразни решенията, приети на проведеното ОС на ЕС на Вход „В2“ от жилищна сграда с идентификатор 51500.80.**.*.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника – Етажните собственици на Вход „В2“ от жилищна сграда с идентификатор 51500.80.**.*, представлявани от управителя на ЕС Н.К., чрез пълномощника си адв. Е. Г., е подаден отговор на исковата молба, с който излага становище по нейната основателност. Оспорват се твърденията за незаконосъобразност на ОС на ЕС на вход „В2“. Извършва се анализ на разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗУЕС, като се излага, че са спазени всички условия и изисквания на закона за свикване и провеждане на ОС във входа. Акцентира се, че чл. 15 и чл. 17 от ЗУЕС са спазени. Излагат подробно описание на начина, по който е изчислен кворума и как са определени идеалните части от общите части на всеки собственик. Извършва се анализ и са изложени подробни съображения за законосъобразността на взетите решения съобразно разпоредбите на чл. 14, ал. 5 и чл. 16, ал. 5 от ЗУЕС. чл. 16, ал. 4 от ЗУЕС. Изложени са подробни съображения за законосъобразността по отношения на всяко едно оспорено решение на ОС- приемането на бюджета и начина на неговото определяне, начина на разпределение на годишната парична вноска за разходите за управление и разходите за поддържане на общите части на Вход „В2“, както и определянето на размера, сроковете и начина на плащане на паричните вноски във фонд „Ремонт и обновяване“.

2

Моли, предявената претенция да бъде отхвърлена като неоснователна, както и да бъдат присъдени сторените в производството разноски.

В о.с.з. страните се представляват от своите пълномощници, които поддръжат исковата молба, респ. писмения отговор. Моли се за уважаване на исковите претенции от ищеца, а ответникът пледира за отхвърлянето им. – за отхвърлянето По допустимостта на предявения иск за нищожност и на конститутивния иск по чл. 40 от ЗУЕС.

По делото се установява от СТЕ и изслушването на вещото лице в о.с.з., както и от приетите нотариални актове на лицата, собственици на самостоятелни обекти във вход B2, че ищецът “В.” ЕООД не притежава имот, находящ се във вход B2. Апартаментите, достъп до които има през вход B2, са собственост на други лица, а имено – тези посочени в протокола от проведеното на 31.07.2024 г. общо събрание. Установява се, че “В.” ЕООД е собственик на магазин за хранителни стоки и заведение за обществено хранене на партерно ниво на сградата, но те принадлежат към блок B, който не е фукционално свързан със вход B2. Нито от магазина, нито от заведението за обществено хранене, находящи се на партерно ниво, е налице директен вътрешен достъп до стълбището на вход B2, респ. до самостоятелните обекти в него, като входът/изходът на тези обществени обекти е само от въшната страна на фасадата на блок B. Тоест вход B2 не обслужва по никакъв начин притежаваните от ищец “В.” ЕООД магазин за хранителни стоки и заведение за обществено хранене.

Горното мотивира съдът да приеме, че “В.” ЕООД не е етажен собственик във вход B2 от жилищна сграда с идентификатор 51500.80.**.*, поради което не е процесуално легитимиран да предяви нито главен иск за прогласяване нищожността на взетите решения на 31.07.2024 г. на ОС на ЕС на вход „B2“, нито да иска отмяна на решенията като незаконосъобразни по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС.

Производството по предявените двата главен и евентуален иск следва да се прекрати по отношение на ищеца “В.” ЕООД.

Останалите ищци (с изключение на З. Д. Д., който се отказва от предявения иск) са процесуално легитимирани да предявят процесния конститутивен иск.

Искът по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС се подава от ищците в законоустановения едномесечен срок от получаване на решенията по реда на чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС.

Предявяването на иска за нищожност не е обусловено от срок, в който смисъл е съдебната практика.

По отношение на квалификацията на предявения иск за нищожност на взетите решения на проведеното на 31.07.2024 г. общо събрание на етажната собственост на вход B2:

Съдът не е обвързан от дадената от ищците правна квалификация на предявения главен иск за нищожност – чл. 26, ал. 1, предл. 1 и ал. 2, предл. 2 от ЗЗД, а е длъжен сам да 3 определи квалификацията на исковата претенция, с оглед наведените твърдения в обстоятелствената част на исковата молба и търсената защита.

Ищците твърдят в исковата молба, че решенията са нищожни, поради това, че не може да се създаде етажна собственост за вход B2, поради наличието на вече учредена етажна собственост на цялата жилищна сграда с идентификатор 51500.80.**.* по КККР на гр. Несебър. Тоест навеждат се твърдения, че формално е създадена привидност за взети решения, поради липсата на възникнала етажна собственост, която да може да ги вземе. Това мотивира съдът да приеме, че правната квалификация в иска е по чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД – нищожност на решенията, поради привидност.

Съдът основава този свои извод на решение № 50024 от 27.03.2023 г. по гр. д. № 978/2022 г., ІІ г. о. на ВКС, в което се приема, че е допустимо да се предяви иск за нищожност на решения на ОС на ЕС само ако са наведени твърдения, че формално е създадена привидност за взети решения, като например и както се посочва по същество в исковата молба, че решенията са взети от общо събрание при липса на условията на чл. 8 ЗУЕС за въвеждане на самостоятелно управление в отделен вход.

Новата квалификация, дадена от съда с решението, не ощетява правата на ищците, тъй като не се променя тежестта на доказване. Събрани са всички възможни и релевантни доказателства.

Искът по чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД за нищожност на решенията, поради тяхната привидност, е допустим и следва да се разгледа по същество.

По същество на предявения иск за нищожност по чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД:

По делото се приема съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж.

Г. Ц., който след преглед на всички материали по делото, работни проекти – част ВиК, Електро, Външни ВиК връзки, одобрен проект-част архитектурна, представляващи неразделна част от експертизата, и оглед на място, дава изчерпателен отговор на поставените му задачи, поради което съдът да дава вяра на експертизата във всички нейни части.

Безспорно от експертизата се установява, че жилищна сграда с идентификатор 51500.80.**.* по КККР на гр. Несебър е изпълнена, съгласно одобрения инвестиционен проект, има издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация и се състои от 3 отделни блока – А, B и C.

Вещото лице е категорично, но това се установява и от приложените към СТЕ проекти, че „Вход B2”, респ. стълбищната клетка към него, осигурява достъп само до 12 броя самостоятелни обекти, като входът не обслужва другите самостоятелни обекти в сградата. Този факт, ценен наред с факта, че захранването с ел. енергия и вода е самостоятелно за вход „B2”, мотивира съдът да приеме, че е налице функционална самостоятелност на процесния вход „B2” от останалите входове в сградата, в който смисъл е и заключението. Без значение е обстоятелството, че от конструктивна гледна точка, вход „B2” е „вграден“, по думите на вещото лице, в блок B. Това не променя фукнционалната 4 независимост на вход B2, тъй като достъпът до самостоятелните обекти, находящи се във вход B2 е невъзможен от другите входове на сградата.

Установената фактическа обстановка мотивира съдът да приеме от правна страна, че собствениците на самостоятелни обекти, находящи се във вход „B2” от жилищна сграда с идентификатор № 51500.80.**.* разполагат възможността на основание чл. 8, ал. 2 от ЗУЕС да учредят собствена, отделна етажна собственост и да осъществяват самостоятелно управление на вход B2 и общите части на сградата, прилежащи към самостоятелните обекти на вход B2.

Ето защо, по същество следва да се приеме, че етажната собственост на вход B2 е валидно възникнала и че взетите решения на проведеното общото събрание от 31.07.2024 г. от новоучредената етажна собственост на вход B2, са действителни.

Искът по чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД следва да се отхвърли като неоснователен.

По законосъобразността на решенията на проведеното на 31.07.2024 г. ОС на ЕС на Вход B2 от жилищна сграда с идентификатор 51500.80.**.*:

Относно лицата, които имат право да свикат процесното общо събрание.

Съгласно чл. 12, ал. 5 от ЗУЕС при нововъзникнала етажна собственост първото общо събрание се свиква от собственици на самостоятелни обекти, които имат най-малко 20 на сто идеални части от общите части.