Решение № 616 от 04.11.2019, Административен съд - Плевен

Р

Е Ш Е Н И Е

№ 616 гр.Плевен, 04.11.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Катя Арабаджиева при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №914 по описа на Административен съд-Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 121, ал.1, т.1 и чл. 124 от Закона за държавния служител във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба от К.А.Г. с ЕГН **********,***, чрез адв.Х.С.Б. ***, със съдебен адрес ***, оф.6, против

Заповед № 1/19.07.2019 год. на Управителя на НЗОК, с която е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя на основание чл.106, ал.1, т.5 от ЗДСл поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В жалбата се твърди, че от 1.08.2012 год. Г. е назначена на длъжност „Началник сектор” към РЗОК-Плевен, а от месец юни 2017 год. е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и е започнала да получава пенсия, като продължила да работи на същата длъжност в РЗОК-Плевен. На 24.07.2019 год. получила писмо изх.№35-15-666/18.07.2019 год. и Заповед №1/19.07.2019 год. на Управителя на НЗОК, с която на основание чл.106, ал.1, т.5 от ЗДС е прекратено служебното й правоотношение за заеманата длъжност. Счита последната за незаконосъобразна поради нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Сочи, че за периода от 30.05.2019 год. до 14.08.2019 год. е била в отпуск поради временна неработоспособност, за която са й издадени болнични листи. Оспорената заповед е издадена на 19.07.2019 год. и е връчена на 24.07.2019 год., по време на отпуска за временна неработоспособност. Счита това нарушение за отменително основание. Сочи, че основанието за прекратяване на служебното й правоотношение е по чл.106, ал.1, т.5 от ЗДСл., като причина за прекратяването е придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Счита, че това субективно материално право на административния орган настъпва само при наличието на една предпоставка-придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което се придобива веднъж и не може да се придобива повторно. Твърди, че към момента на прекратяване на служебното й правоотношение жалбоподателката вече е била придобила това право и вече е имала отпусната пенсия, поради което тя не е имала статут на лице, придобило право на пенсия, а на работещ пенсионер. Правоотношението на такова лице счита, че може да бъде прекратявано на всички останали основания, посочени в закона, но не и на основание чл.106, ал.1, т.5 о ЗДСл. Поради това не е било налице и материалноправното основание за прекратяване на служебното правоотношение.

Счита още, че независимо от придобитото право на пенсия от държавния служител, административният орган може да не извърши прекратяване на правоотношението, ако прецени, че интересът на службата налага лицето да продължи да изпълнява служебните си задължения. На следващо място твърди, че в оспорената заповед липсва подробно, пълно и ясно изложение на мотивите за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката. Самото получаване на пенсия не е основание за лишаване от трудови права или от правото им да заемат служба в държавната администрация.

Като нарушение сочи факта, че в оспорената заповед не посочен реда за оспорване на акта. В заключение моли съда да отмени заповедта или да прогласи нейната нищожност.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и се представлява от адв.Б. съгласно договор за правна защита и съдействие от 25.07.2019 год. на л.58 от делото, упълномощен в съдебно заседание устно от жалбоподателката, на основание чл.33, изречение трето от ГПК вр. чл.144 от АПК, обективирано в протокола от съдебно заседание на л.104 от делото. И жалбоподателкта, и упълномощения адвокат поддържат жалбата на заявените в нея основания, излагат подробни съображения по съществото на спора, молят съда да отмени оспорената заповед. Претендират направените по делото разноски.

Ответната страна – Управителят на Национална здравноосигурителна каса гр.София, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Г.с пълномощно на л.59 от делото, който счита жалбата за неоснователна и недоказана , като развива подробни съображения в писмена защита. Твърди, че основание за прекратяване на служебното правоотношение е придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от жалбоподателката по чл.68, ал.1 от КСО. Правото по чл.106 ал.1 т.5 от ЗДСл е лично право на работодателя или на органа по назначаване в случая, а това е управителя на НЗОК, да прекрати служебното правоотношение при вече придобито право на пенсия. Позовава се на съдебната практика, според която правото по чл.106, ал.1, т.5 от КСО изисква наличие на кумулативно посочените в чл.68 от КСО условия, т.е. да са налице двете предпоставки за достигната съответна възраст и съответен осигурителен стаж, които в случая са налице, което се установява от представеното разпореждане на ТП НОИ, с което от 5.07.2017 г. е отпуснато пожизнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на служителката. Същото кореспондира с останалите доказателства по делото – исканата от страна на директора и получената от управителя от ТП на НОИ информация, че има служител, придобил право на пенсия за ОСВ, което е в изпълнение на общите указания, дадени от управителя на НЗОК към директорите на РЗОК. Неправилно според ответника се сочи в жалбата, че причина за освобождаване на служителя е несъвместимостта да упражнява държавна служба с вече придобитото право на пенсия, нито че е освободена по причини, които касаят изпълнението на нейните задължения.

Уволнението не е на база несправяне с работата или неизпълнено задължение. Позовава се на доказателствата по делото, от които се установява, че служителката не е спазила разпоредбата на чл.27 от ЗДСл – т.е. тя не е информирала своевременно работодателя за упражненото от нея лично субективно право, поради което са неоснователни твърденията й, че управителят на НЗОК не е реализирал своевременно това свое право. На трето място, в жалбата се твърди, че въпреки, че служителят е работещ пенсионер, няма пречка той да продължи да работи. Счита, че от съвкупността на всички представени по делото болнични листове е видно, че Г. към процесния период – началото на 2019 г. до 19.07.2019 г. – датата на нейното освобождаване, е в явно видно увредено здравословно състояние, което не се оспорва и от нея. Това е причината за иницииране на производството от страна на управителя на НЗОК за прекратяване на служебното правоотношение поради факта, че от началото на януари 2019 г. до датата на прекратяване на правоотношението, а и след това, видно от представените болнични листове, същата е присъствала на работа за седем месеца не повече от два месеца. Това противоречи на твърденията на жалбоподателката, че същата се справя с поставените й задачи и че няма причини за освобождаването й. На следващо място сочи, че причина, за да не бъде спазен срока за предизвестие, както и да не бъде открита служителката и да не й бъде връчена лично заповедта, е именно нейното отсъствие от работа. Двата протокола от 19.07.2019 г. са информационна следа, която е останала в РЗОК, че служителят е канен да се яви лично и да получи издадените спрямо него документите, а не, че така е връчена заповедта за освобождаване. Служителят не се е отзовал на тази покана, затова процесната заповед е изпратена чрез куриер и е получена лично от него на 24.07.2019 г., т.е. редът за връчване на оспорената заповед е спазен. Причината за неспазения срок за предизвестие е именно тази, че служителят е трайно здравословно увреден и не може да положи труда, който се следва в едномесечното предизвестие. Поради това в съдържанието на оспорената заповед е посочено, че ще бъде изплатена сумата за една заплата за срока на неспазеното предизвестие. Според пълномощника на ответника тези два факта не опорочават съдържанието на заповедта, а потвърждават фактите и обстоятелствата, посочени в нея. Според ответника двата протокола доказват, че служителят е поканен да се яви лично в сградата на РЗОК и да получи документите. Това е било последния ден на изписването й от МБАЛ „Свети Панталеймон“. Режимът, който е посочен в болничния лист, е домашно амбулаторен, т.е. не е имало технически или здравословни причини жалбоподателят да се яви в сградата на РЗОК и да получи съответните документи. Липсата на посочване срок за обжалване не опорочава съдържанието на заповедта, т.к. по никакъв начин не е довело до нарушаване правото на защита на Г., още повече, че последната е реализирала това свое право в срок. Моли съда да потвърди оспорената заповед.

Административен съд-Плевен, пети състав, като взе предвид разпоредбата на чл.

168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, както и доводите и изразените от страните становища, прие за установено следното:

Със Заповед №2/31.07.2019 год. на

Управителя на РЗОК-Плевен К.Г. е назначена на длъжност „Началник сектор” с ранг III младши, длъжностно ниво 8, в РЗОК-Плевен, „Обща администрация”, отдел „Правно административно и финансово обслужване”, сектор „Правно и финансово обслужване”, считано от 1.08.2012 год.

За периодите 9.01.2019 год.-5.04.2019 год. и 30.05.2019-14.08.2019 год. Г. е ползвала отпуск по болест, видно от приложените на л.7-10 от делото болнични листи.

Издадена е оспорената в настоящото производство Заповед № 1/19.07.2019 год. на Управителя на НЗОК, с която е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя на заеманата от нея длъжност „Началник сектор” с ранг III младши, длъжностно ниво 8, в РЗОК-Плевен, „Обща администрация”, отдел „Правно административно и финансово обслужване”, сектор „Правно и финансово обслужване”, на основание чл.106, ал.1, т.5 от ЗДСл поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Посочено е в заповедта, че към 18.07.2019 год. Г. има навършена възраст 63 години и 3 месеца и осигурителен стаж-37 години и 3 месеца и съгласно писмо на ТП на НОИ-Плевен с изх.№1056-14-882#187.01.2019 ГОД.

Г. е упражнила правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Разпоредено е още със заповедта на жалбоподателката да се изплатят обезщетения по чл.106, ал.3 от ЗДСл, чл.106, ал.4 от ЗДСл и чл.61, ал.2 и ал.3 от ЗДСл.

Заповедта е връчена на Г. по пощата на

19 юли 2019 год., видно от обратна разписка на л.17 от делото. Жалбата против тази заповед е подадена на 2.08.2019 год. и е заведена с вх.№19-02-135, видно от щемпела на заглавната страница на жалбата.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в установения от закона срок, от надлежна страна-адресат на акта, против годен за обжалване индивидуален административен акт, с който се засягат правата и законните интереси на неговия адресат, пред надлежния съд, поради което е допустима за разглеждане по същество.

По същество жалбата е неоснователна.

Нормата на чл.

106, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител дава възможност на органа по назначаването едностранно да прекрати съществуващо служебно правоотношение поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Орган по назначаването е Управителя на НЗОК, видно от Заповед №2/31.07.2012 год., който именно е прекратил служебното правоотношение на Г., поради което оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

В разпоредбата на чл.

108, ал. 1 от ЗДСл не се съдържа изискване за излагане на мотиви при прекратяване на служебното правоотношение. По силата на тази норма издателят на заповедта е длъжен да постанови акта си, като посочи правното основание за прекратяване на правоотношението, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. Тези изисквания са спазени, видно от съдържанието на оспорваната заповед. Вярно е, че в оспорената заповед не е посочено, че заповедта може да се обжалва, както пред кой орган и в какъв срок. Последното обаче не е съществено нарушение, защото от една страна разпоредбата на чл.108, ал.1 от ЗДСл не поставя такова изискване към съдържанието на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, на второ място защото в тези случаи нормата на чл.140, ал.1 от АПК дава възможност жалба против заповед за прекратяване на служебното правоотношение да се подаде в по-дълъг срок-двумесечен, и на последно място, защото въпреки непосочването на приложимия ред за оспорване, Г. е упражнила правото си на жалба и то в установения от закона срок.

Разпечатката съдържа 33 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/64c23c29-a348-4f4a-823f-5a23a7f7b693