Определение № 3293 от 24.06.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3293 гр. В......, 24.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В......, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20263100501151 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на етажните собственици на сграда в режим на ЕС с адрес гр. В......, ж.к. „М.......“, бл.123, вх.8, срещу определение №16359/24.11.2025г. по гр. дело №4595/2025г. на ВРС , 43 състав, с което е оставена без уважение молбата от 13.10.2025г. за изменение на определение №13742/09.10.2025г. по същото дело на ВРС, в частта му за разноските, на осн. чл.248 от ГПК.

С жалбата се изразява бланкетно несъгласие с определението на ВРС, като жалбоподателят препраща към аргументите му във върнатата му от ВРС „първа жалба“ вх. №86983/16.10.2025г. В допълнение счита за неправилен мотивът на ВРС, че ЕС трябвало да уведоми съда за полученото доброволно плащане на сумите по заповедта за изпълнение; освен това заявителят нямало как да получи разноски по заповедното дело, ако не се стабилизира заповедта по чл.410 ГПК; заявителят не е бил недобросъвестен. Моли за отмяна на акта на първоинстанционния съд и за присъждане на разноските.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна не депозира отговор.

При извършената служебна проверка съдът намира жалбата за редовна и допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съображенията на въззивния съд за това са следните:

1

На първо място жалбата е на практика бланкетна, като е недопустимо „препращането“ към доводи в друга жалба на страната, която вече е върната от ВРС (с необжалвано разпореждане №11126/07.05.2026г.), при което положение „първата жалба“ изобщо не е предмет на разглеждане от съда.

Извън това е необходимо да бъде посочено следното:

Принципът за разпределение на разноските в исковото производство, ако то е било прекратено с влязъл в сила съдебен акт, както в случая, се извежда от нормата на чл.78, ал.2 от ГПК и се свързва с преценката дали ответникът по делото е станал повод за образуването му с извънпроцесуалното си поведение преди подаване на исковата молба, като се държи сметка за поведението и на ищеца преди делото и за причините за прекратяването на производството. Ако към момента на подаване на исковата молба, респ. на заявлението, ответникът (длъжникът) е имал към ищеца (заявителя) изискуемо парично задължение, за което е знаел или е бил длъжен да знае и което е можел да погаси чрез някои от предвидените в закона способи, но въпреки това го е заплатил едва след образуване на съответното производство, то той е станал повод за последното и заради това е задължен за разноските на ищеца или заявителя. И обратното – ако преди образуване на съответното производство пред съд дължникът или респ. ответникът е погасил доброволно дълга си, то няма как той да се третира като причина за образуване на конкретното производство пред съд.

В настоящия случай заповедта по чл.410 от ГПК е била издадена на 24.06.2024г., а видно от материалите по делото и от признанието на заявителя, на датата 08/12.11.2024г., когато е била висяща процедурата по върчване на заповедта на длъжника, последният е заплатил доброволно на кредитора сумата 1305.47лв., която надвишава задължението му за главницата и лихвата по заповедта по чл.410 от ГПК (1 127.03лв.), респ. с натрупване на законната лихва до плащането (1 224.81лв.). Следователно към този момент длъжникът е изпълнил в цялост материалноправното си задължение към кредитора. С остатъка от плащането е следвало да бъдат погасени частично разноските на заявителя, което е направил ВРС, като с прекратителното си определение е присъдил останалата част от разноските на заявителя по заповедното дело.

При всички случаи обаче материалноправното вземане на ищеца по исковото производство е било погасено изцяло на 12.11.2024г., тоест пет месеца преди подаване на исковата молба по чл.422 от ГПК по гр.д. №4595/2025г. на ВРС (08.04.2025г.)., при което няма как да се приеме, че ответникът е станал повод за предявяването на иска. Вярно е, че искът е бил предявен по повод указания на заповедния съд с разпореждане от 17.03.2025г., но те са били дадени в изпълнение на процесуалните правила на ГПК при неуспешно лично върчване на заповедта на длъжника, като в правната сфера на заявителя е останала преценката дали да предяви исковете по чл.422 от ГПК, респ. изцяло или отчасти. Платилият длъжник няма отношение към тези указания на съда, тъй като те не са следствие от подадено възражение от него. И ако все пак са останали частично непогасени разноски по заповедното дело (които са само процесуална последица от уваженото заявление), то за последните е било възможно издаването на изпълнителен лист. В обобщение няма как да се 2 приеме, че в конкретния случай длъжникът трябва да дължи и разноските на ищеца за исковото производство, след като е погасил задължението си към него много месеци преди подаване на исковата молба. Това не значи, че ищецът е бил недобросъвестен, както неоснователно се сочи в жалбата, а само че не поведението на ответника преди предявяване на иска е било поводът за самото исково производство.

По изложените съображения въззивният съд намира, че при данните по делото обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №16359/24.11.2025г. по гр. дело №4595 за 2025г. на ВРС, 43 състав.

Определението не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3