Решение № 2162 от 08.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2162 гр. София, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Красимир Мазгалов

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Златка Чолева Въззивно гражданско дело № 20231100509369 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Финанс инфо асистанс“ ЕООД срещу решение № 7979 от 18.05.2023г., постановено по гр.дело № 8647/2023 г., по описа на СРС, ГО, 46 състав, с което е признато за установено по предявени от И. Д. Ц. срещу жалбоподателя искове с правно основание чл.439 от ГПК, че И. Д. Ц. не дължи на „Финанс инфо асистанс“ ЕООД поради погасяване на правото на принудително изпълнение следните суми: 549,47лв.главница, 57,92лв.- договорни лихви, 65лв.- разноски, ведно с всички други акцесорни парични задължения, произтичащи от изпълнителен лист издаден по ч.гр.д.№ 3408/2009г. по описа на СРС, 35 състав , въз основа на който е образувано изп.дело № 20238480400022/2023г. по описа на ЧСИ Р.А. с рег.№ 848 на КЧСИ. Решението се обжалва и в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищцата разноски по делото, съобразно изхода му на основание чл.78,ал.1 от ГПК.

Въззивникът – ответник по предявените отрицателни установителни искове „Финанс инфо асистанс“ ЕООД заявява искане за отмяна на обжалваното решение, като незаконосъобразно и неправилно. Поддържа, че неправилно с обжалваното решение е прието, че след датата 27.04.2014г. не са искани и съответно- не са извършвани годни изпълнителни действия , които имат за правна последица прекъсване на давността. Напротив- поддържа наличие на такива, в резултат на които към датата на предявяване на исковата молба давността за процесните вземания не е изтекла. Намира за неправилен 1 извода на съда, с който е прието, че поисканите и извършени след перемиране на изпълнителното дело изпълнителни действия не водят до прекъсване на давността. Счита, че настъпилата по изпълнителното дело перемпция има за правна последица единствено възникване на задължение за съдебния изпълнител да образува ново изпълнително дело, но независимо от това дали по новото искане за принудително изпълнение на взискателя е образувано или не ново изпълнително дело съдебният изпълнител дължи да приложи поискания от взискателя способ, водещ до прекъсване на давността. С изложените доводи , подробно развити в жалбата въззивникът-ответник мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо негопостановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.С изложените доводи въззивникът- ответник мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна И. Д. Ц. не депозира писмен отговор на жалбата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. В съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и заявява искане за потвърждаване на обжалваното решение и не заявява становище по нея в рамките на въззивното производство. Заявява искане за присъждане на разноските за въззивното производство.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното:

При извършената проверка по реда на чл.269,предл.1 от ГПК, наС.щият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на спора в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269, предл.2 от ГПК.

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл.439 от ГПК.

НаС.щият съдебен състав не споделя изводите на първата инстанция, с които е мотивирана основателността на предявените искове.

НаС.щият съдебен състав приема, че исковете са неоснователни по следните мотиви:

Между страните по делото няма спор, а и от представените писмени доказателства се установява, че в полза на праводателя на ответника„Централна кооперативна банка“ АД е издадена влязла в сила заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 20.02.2009г. по гр.д.№ 3408/2009 по описа на СРС, 35 състав и изпълнителен лист от 20.02.2009г. срещу ищцата по наС.щото дело- за процесните суми, от които: сумата от 549,47лв.просрочена главница по договор за банков кредит , ведно със законната лихва от 16.01.2009г.- до окончателното изплащане, общата сума от 57,92лв.- лихви по договора, от които 29,87лв.- договорна лихва за периода 23.06.2008г.16.01.2009г. и наказателна лихва за периода 22.07.2008г.- 16.01.2009г. и общата сума от 65лв.- разноски по делото.

2

На основание на горепосочения изп.лист от праводателя на ответника – „Централна кооперативна банка“ АД е предприето принудително изпълнение с молба от 16.06.2010г. по изп.дело № 20108480400300 по описа на ЧСИ Р.А. с рег.№ 848 на КЧСИ. С молбата за образуване на изпълнителното производство от праводателя на ответника от 16.06.2010г. е заявено искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищцата- длъжник , получавано от работодателя й „Санси“ ЕООД.

От доказателствата по приложеното в заверени копия изпълнително дело се установява, че от праводателя на ответника е поискано и извършването на следните изпълнителни действия след подаване на молбата за образуване на изпълнителното производство:

С молба от 10.05.2011г.- насрочване на датата за опис на движимите вещи на ищцата- длъжник, находящи се в жилището й на адрес: гр.София, ж.к.Дружба, бл.****.

С молба с вх.№ 411 от 08.02.2012г. „ЦКБ“ АД е уведомило ЧСИ, че процесните вземания- предмет на принудително събиране по процесния изпълнителен лист са прехвърлени на ответника по наС.щото дело „Финанс инфо асистанс“ ЕООД с договор за цесия от 28.12.2011г., /приложен към молбата/.

С молба от 27.07.2012г. ответникът по наС.щото дело е заявил искане до ЧСИ за конституирането му като взискател на мястото на „ЦКБ“ АД, на основание чл.429,ал.1 от ГПК и горепосочения договор за цесия С постановление от 27.07.2012г. на ЧСИ ответникът по наС.щото дело е конституиран като взискател на мястото на „ЦКБ“ АД, на основание чл.429,ал.1 от ГПК.

С молба от 07.04.2015г. ответникът – взискател е заявил искане до ЧСИ за налагане на запор върху банковите сметки на ответницата, които тя притежава в „Уникредит Булбанк“ АД. Видно от писмото-отговор на банката на л.107 от делото на СРС- запорът е наложен.

С молба от 15.06.2018г. от ответника-взискател е заявено искане до ЧСИ за налагане на запор върху вземанията на ответницата- длъжник от съответните осигурители/работодатели, за установяване на които с молбата е поискано извършване на справки от ЧСИ от НАП.

С молба от 22.06.2018г. от ответника-взискател отново е заявено искане до ЧСИ за налагане на запор върху вземанията на ответницата- длъжник от съответните осигурители/работодатели, за установяване на които с молбата е поискано извършване на справки от ЧСИ от НАП.

С молба от 11.12.2019г. от ответника-взискател е заявено искане до ЧСИ за налагане на запор върху вземанията на ответницата- длъжник от съответните осигурители/работодатели, за установяване на които с молбата е поискано извършване на справки от ЧСИ от НАП.

С молба от 08.05.2020г. от ответника-взискател е заявено искане до ЧСИ за извършване на справка в НОИ относно регистрираните от ищцата договори по трудово или гражданско правоотношение и налагане на запор върху 3 секвестируемия доход, който получава. С молбата е направено искане за извършване на справка в регистъра на БНБ за открити банкови сметки и сейфове на името на ответницата и откриване на налични такива- налагане на запор върху последната открита по дата банкова сметка.

С молба от 27.05.2020г. от ответника-взискател е заявено искане за налагане на запор върху вземанията на ищцата за труд от осигурителя й „Дейтън груп“ ЕООД .

С постановление от 05.04.2021г. ЧСИ е прекратил на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК производството по изпълнително дело № 20108480400300.

Със съобщения, изпратени от ЧСИ на 05.03.2021г. до „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и „ОББ“ АД наложените запори върху банковите сметки на ищцата-длъжник в тези банки.

С протокол от 25.10.2022г. оргиналът на изпълнителния лист , въз основа на който е образувано горепосоченото изпълнително дело е върнат от ЧСИ на ответника-кредитор.

С молба от 13.01.2023г. от ответника-кредитор е заявено искане до ЧСИ Р.А. за образуване на ново изпълнително дело за събиране на вземанията му срещу ищцата- длъжник – предмет на процесния изпълнителен лист. С молбата е направено искане за налагане на запор върху вземанията на ищцатадлъжник от съответните осигурители/работодатели , след извършване на справка за наличие на регистриране граждански или трудови договори, както и искане за запор върху последната открита банкова сметка на ищцатадлъжник, при след справка за наличие на такива по регистъра на БНБ. По тази молба на ответника-кредитор с разпореждане от 13.01.2023г.

Н а 17.01.2023г. е изпратено запорно съобщение до Дирекция „Интеграция на хора с увреждания, програми и проекти“- за налагане на запор върху вземанията на ищцата-длъжник за възнаграждения по трудови, граждански и други договори. На същата дата са изпратени и запорни съобщения до „ОББ“ АД, „Кей Би Си Банк България“ ЕАД.

С разпореждане от 09.02.2023г. ЧСИ е спрял изпълнението по изпълнителното дело, на основание издадена обезпечителна заповед в полза на ищцата-длъжник по реда на чл.390 от ГПК по гр.дело № 3528/2023г., с която са обезпечени чрез обезпечителната мярка- спиране на изпълнението като бъдещи отрицателните установителни искове, предявени по наС.щото дело.

В хипотезата, при която вземанията на кредитора-ответник произтичат от влязла в сила заповед за изпълнение, /както в наС.щия случай, доколкото ищцата изрично признава с исковата молба, че заповедта за изпълнение е влязла в сила , поради неподадено срещу нея в срока по чл.414 от ГПК възражение /, вземанията- предмет на издадената заповед за изпълнение се погасяват с изтичането на 5 годишната давност по аргумент от чл.117,ал.2 от ЗЗД. В тази връзка членът от наС.щия съдебен състав и докладчик по делото отстъпва от своето предишно становище, с което в предходни решения е приемал, че влязлата в сила заповед за изпълнение не може да бъде 4 приравнена по правни последици /силата на пресъдено нещо/ на влязлото в сила съдебно решение, при съобразяване на последователните разрешения на констатнтата съдебна практика, която бе уеднаквена по въпроса относно тези правни последици на влязлата в сила заповед за изпълнение, включително и цитираната от първата инстанция в обжалваното решение в този смисъл практика на ВКС. Ищцата твърди, че заповедта за изпълнение е влязла в сила на 20.02.2009г., но това е датата на издаването й, а стабилизирането й и влизането в сила настъпва с изтичането на 2 седмичния срок по чл.414, ал.2 от ГПК / в приложимата редакция към 2009г. – обн. В ДВ, бр.59/2007г./ за подаване на възражение и при липсата на такова. От документите по изп.дело № 20108480400300 се установява, че заповедта за изпълнение е връчена на ищцата- длъжник на 30.08.2010г. с поканата за доброволно изпълнение.

Двуседмичният срок по чл.414,ал.2 от ГПК /в горепосочената приложима редакция/ е изтекъл на 13.09.2010г. и заповедта за изпълнение е влязла в сила на 14.09.2010г. От тази датата е започнал да тече 5 годишният давностен срок за вземанията на ответника – предмет на издадената заповед за изпълнение и процесния изпълнителен лист. Считано от тази дата, от праводателя на ответника и самия ответник са заявявани искания за извършване на изпълнителни действия на горепосочените дати, като всяко едно от исканията е заявявано преди изтичане на 5 годишната давност, поради което тя е прекъсвана многократно и от всяко прекъсване е започвала за тече нова 5 годишна давност. НаС.щият съдебен състав приема, че в конкретния случай перемпцията на първото образувано през 2010г. изпълнително дело е настъпила на 11.05.2013г., а не както неправилно е прието от първата инстанция с обжалваното решение – на 27.07.2014г. Неправилно съдът е приел за начален момент на срока по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК датата, на която ответникът е заявил искане за конституирането му като взискател в качеството на частен правоприемник на първоначалния взискател /“ЦКБ“ АД/ с молбата от 27.07.2012г. по изпълнителното дело от 2010г. Това искане не е за извършване на изпълнително действие, поради което е ирелевантно при преценката на срока по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК. Искане за извършване на изпълнително действие е заявено от праводателя на ответника „ЦКБ“ АД с молбата от 10.05.2011г.- за насрочване на датата за опис на движимите вещи на ищцата- длъжник, находящи се в жилището й на адрес: гр.София, ж.к.Дружба, бл.****. От датата, следваща тази молба – 11.05.2011г. е започнал да тече 2 годишния срок по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК и той е изтекъл на 11.05.2013г., като в рамките на същия от праводателя на ответника и самия ответник в този срок не са правени искания за извършване на изпълнителни действия, като такива не са предприемани и от съдебния изпълнител. Искане за предприемане на изпълнително действие е заявено от ответника едва с молбата му от 07.04.2015г., с която е направено искане за налагане на запор върху банковите сметки на ищцата- длъжник в „Уникредит Булбанк“ АД.