Решение № 4774 от 09.07.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 5653/2026
- Вид
- Решение № 4774
- Подписан
- 09.07.2026
- В сила
- 09.07.2026
- Състав
- Цвета Желязкова, Елена Радева, Цветанка Бенина
Цитирани разпоредби
- чл.435, ал.2, т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 4774 гр. София, 09.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-В, в закрито заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Цвета Желязкова
Членове:
Елена Радева
Цветанка Бенина като разгледа докладваното от Елена Радева Въззивно гражданско дело № 20261100505653 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.435, ал.2, т.7 ГПК.
Делото е образувано въз основа на жалба с вх.№4878/22.04.2026година, подадена от „ДИСКОРДИА“ АД, ЕИК 117015342, чрез адв. Н.Ж., срещу акт на ЧСИ рег.№788 на КЧСИ, в частта, с която възражение срещу разноските е оставено без уважение. Жалбоподателят моли съда да съобрази изложените доводи и да уважи жалбата, с оглед и на обстоятелството, че е извършено плащане в срока за доброволно изпълнение.
По жалбата е постъпило становище от взискателя адв. Ж.Д., с което се оспорва основателността на подадената жалба и се моли съда да я остави без уважение по аргументи, изложени в становището на страната.
ЧСИ рег.№788 на КЧСИ, на основание чл.436, ал.3 ГПК, излага мотиви за допустимост на жалбата, но неоснователност на същата.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:
Изпълнително дело №791/2025г. по описа на ЧСИ М.К., рег.№788 на КЧСИ е образувано въз основа на молба, подадена от Ж.Д. на 25.11.2025година, чрез адв. Х.К., с която се иска събиране по принудителен ред по ГПК на вземане на взискателя за разноски, представляващи адвокатско възнаграждение на адв. Д. в размер на 5 363,99лв. В молбата за образуване на изпълнително дело се претендира за събиране и адвокатски хонорар на адв. К. в размер на 900лв., за което са налични доказателства, че е платено в брой при подписване на пълномощното.
1
С постановление ЧСИ приема това възнаграждение за събиране в индивидуалното принудително изпълнение, както и такси по ТТРЗЧСИ в общ размер на 1 105,34лв и изпраща покана за доброволно изпълнение /ПДИ/, която е връчена на настоящия жалбоподател на 04.12.2025г., която съдържа и постановление за разноски.
Във връзка с наложените запор на вземания на длъжника спрямо банки е видно от изпълнителното дело, че една от банките /ОББ АД/ признава наличие на парични суми по сметките, които са достатъчни за удовлетворяване на вземанията на взискателя, видно от писмо, получено от ЧСИ на 16.12.2025г.
На 08.12.2025г. по делото постъпва възражение за прекомерност от този длъжник, по което, след признаване частично от насрещната страна за основателно възражението по чл.78, ал.5 ГПК, ЧСИ частично уважава възражението, за което доказателство е изпратеното от него съобщение от 15.04.2026г. е налице произнасяне – възражението е уважено частично, като размерът на адвокатското възнаграждение е намален до 250лв. Съобщението е връчено на длъжника по електронен път на същата дата.
Жалбата е подадена в срока по чл.436 ГПК и се явява допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Това е така, тъй като извършените от процесуалния представител на взискателя действия по делото се изчерпват с подаване на молбата за образуване на изпълнително производство.
Между страните не е налице спор относно съдържанието на нормите на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №1/2004г. на ВАС.
Спорът е съсредоточен относно размера на възнаграждението и съответно върху това коя от двете хипотези е налице.
Съобразно чл.10, т.1 от Наредба №1/2004г. на ВАС минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е сумата от 200лв.
Възраженията на взискателя срещу намаляване на адвокатското възнаграждение са свързани с аргументи, че извършеното плащане в срока за доброволно изпълнение е факт, който не следва да влияе върху размера на тази разноска.
Разпоредбата на чл.10, т.2 от Наредбата - в редакцията и към момента на сключване на договора за правна помощ - изм. и доп. ДВ. бр.68 от 31 юли 2020г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2022 г.) за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, сочи, че за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. - 200 лв., и за вземания над 1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7 . Въз основа на горното съдът приема, че законодателят е предвидил две хипотези, като критерият за тяхното разграничаване е материалният интерес, като при вземания до 1 000лв. минималният размер на адвокатското възнаграждение е 2
200лв., а над тази сума – половината от предвиденото в чл.7, ал.2 от Наредбата. С оглед уговорения обхват на представителната власт следва изрично да бъде посочено, че разпоредбите на т. 1 и т. 2 на чл. 10 от Наредбата ясно разграничават образуването на изпълнителното дело като процесуално действие, за което се дължи самостоятелно възнаграждение в предвидения минимален размер от останалите действия за процесуално представителство.
Уговореният обем на действия има значение спрямо страните по него, с оглед относителния характер на възникналата облигация, но при преценката относно това какви разноски следва да бъдат присъдени, следва да се дължи сметка за реално извършените действия от процесуалния представител на страна, тъй като последният е получил уговореното възнаграждение от своите доверители, но сам по себе си този факт не може да доведе да ангажиране имуществената отговорност на другата страна в процесуалната връзка, тъй като разноските са последица от процесуалните действия на страните.
Установените по делото извършени от адв. К. действия (на този етап от производството) се изчерпват с образуване на изпълнителното дело, като в резултат на насочване на изпълнението и налагане на ограничителни мерки на длъжника, последният е извършил плащане в срока за доброволно изпълнение.
Ето защо съдът приема, че направеното възражение за прекомерност се явява основателно и на основание чл.78, ал.5 ГПК, адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до размер от 200лв.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба с вх.№4878/22.04.2026година, подадена от „ДИСКОРДИА“ АД, ЕИК 117015342, чрез адв. Н.Ж., в качеството му на длъжник, разпореждане, връчено на длъжника със съобщение от 15.04.2026г. с което ЧСИ рег.№838 на КЧСИ е отказал частично да намали адвокатското възнаграждение до сумата от 200лв., сега 102,26 евро и постановление за разноски от 04.12.2025г., постановени по изп.д.№791/2025г. по описа на ЧСИ рег.№788 на КЧСИ, над сума в размер на сумата 200лв, сега 102,26 евро.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3