Протокол № 902 от 07.10.2024, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 902 гр. Варна, 26.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асен Вл. Попов

Членове:

Яна Панева

С. К. Попов при участието на секретаря Теодора Св. Иванова и прокурора И. П. С.

Сложи за разглеждане докладваното от С. К. Попов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243100600460 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Жалбоподателят С. Н. С., редовно призован, явява се лично и с адв. Г. и адв. К., от преди.

Гр. ищец и ч. обвинител Г. Д. Д., редовно призован, явява се лично и с адв. Д., от преди.

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

Адв. Г.: Да се даде ход на делото.

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

На основание чл.331, ал.2 от НПК делото СЕ ДОКЛАДВА от съдия С.

Попов.

Адв. К.: Поддържаме доказателственото си искане да бъдат разпитани повторно свидетелите Р. и Я. по обстоятелството, че първоинстанционният 1 съд е приел, че двамата не са присъствали на мястото като очевидци.

Всъщност времето и разстоянието, на което се е случил инцидента, според думите на пострадалия е 15-30 минути, а според подсъдимия е 8-10минути и разстоянието от срещата им до приключване на разговорите между тях е на не по-малко от 20 метра. Предвид на това присъствието на свидетеля Р. е било в началото на срещата, а значително по-късно е присъствието на свидетеля Я..

Тези обстоятелства не са изяснени както трябва от първоинстанционния съд и предвид на това е приел, че двамата са били едновременно там, не са се видели и поради това е приел, че те не са присъствали въобще. В тази връзка правим искане да се разпитат отново именно за тези обстоятелства.

Прокурорът: Считам, че не са налице основания за нов разпит на посочените лица. Същите са депозирали показания пред първоинстанционния съд и са заявили каквото са желали.

Адв. Д.: Считам, че не следва да бъде допускан нов разпит двамата свидетели, т.к. както в допълнителното изложение, така и пред съда не се направиха искания за установяване факти и обстоятелства от разпита на свидетелите, а това, което се иска са правни анализи, които следва да бъдат изведени от доказателствата по делото.

СЪДЪТ след тайно съвещание, като съобрази отново искането за повторно събиране на гласни доказателства чрез преразпит на свидетели намира същото за неоснователно. Аргументите на страната касаят по-скоро ценене на конкретни гласни доказателства, а не събиране на нови такива, което спада към анализа на доказателства, което съдът е длъжен да извърши, независимо от анализа на първоинстанционния съд, доколкото настоящият съд не е обвързан с правните изводи, които е сторил първоинстанционния съд на база събраните доказателства и

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за повторен разпит на свидетелите Р. и Я..

СЪДЪТ, като взе предвид, че страните не направиха повече искания по доказателствата, дава ход на делото

ПО СЪЩЕСТВО:

Прокурорът: Считам, че въззивната жалба е неоснователна, а 2 обжалваната присъда е правилна и законосъобразна. Не са налице основания за отмяна и постановяване на оправдателна присъда, доколкото съдът е изпълнил задължението си да събере всички относими и необходими доказателства, анализирал ги е изцяло и по отделно в мотивите си, посочил е кои от тях кредитира и кои не, с какви мотиви.

С оглед това фактическите правни изводи за доказване по безспорен начин на вината на подсъдимия считам за правилни. Присъдата е правилна и според определения по вид и размер на наказанието, поради което следва да бъде потвърдена.

Адв. Д.: Считам първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна. В мотивите си изцяло обосновано първоинстанционният съд е защитил присъдата, която е произнесъл. Отделно е уважил всички направени искания от страна на защитата и е направил всичко възможно за попълване на делото с доказателствен материал, от който може да се обоснове и направения извод за виновността на подсъдимия. Ето защо моля да потвърдите присъдата в наказателната и в гражданската част, като оставите и двете въззивната жалба без уважение.

Адв. К.: Считам, че първоинстанционната присъда е неправилна, поради което сме я обжалвали пред Вас. По делото безспорно е установено, че частният обвинител и граждански ищец Д. е получил травмата на външния кондил на дясната колянна става в присъствието на подсъдимия С. С..

Напълно логично е, с оглед на хронологията на взаимоотношенията им, между двамата претенциите и заинтересоваността на Г. Д. за пари, той да посочи еднозначно като извършител подсъдимия С..

В мотивите си първоинстанционният съд не е обърнал внимание и не е обсъдил обстоятелството, че в хода на съдебното следствие частният обвинител Д. в самостоятелния си разказ за случилото се разказва как е паднал на тротоара, но не споменава и не казва, че е бил настъпен от подсъдимия С.. Едва след като недопустимия въпрос на прокурора: „Той настъпи ли Ви в някакъв момент?“, едва тогава Д. отговори положително.

Неоснователно първоинстанционният съд е приел безусловно, че показанията на свидетелите П. В.а и А. В. - дъщеря и зет на пострадалия, изцяло подкрепят показаният на ч. обвинител и граждански ищец Д.. Те не са били преки очевидци на случилото се и всичко, което са узнали и разказали за срещата между Д. и С. са го научили само и единствено от разказа на 3 пострадалия. Между показанията на тези двама свидетели са налице явни противоречия, които съдът не е обсъдил и не е взел предвид, именно относно наличието на рани и кръв по лицето и тялото на пострадалия и относно начина на качването му в автомобила. Показанията им за наличие на кръв по глава на частния обвинител не кореспондират и с отразеното в първичните медицински документи от спешния център, където е извършен първичния му преглед същата вечер. Там няма данни за открити рани и кръвотечения.

Такива обстоятелства не са констатирани в медицинското удостоверение при прегледа на пострадалия на 14.08.2020 г. в съдебната медицина.

В мотивите първоинстанционният съд не е обсъдил поясненията на вещото лице Ганчев, че счупването на външния кондил и откъсването на предна кръстна връзка са в резултат на силно внезапно движение на дясната колянна става по-скоро отвеждане на подбедрицата, което да стане при завъртане около дясната подбедрица при фиксирано стъпало. При неправомерни движения могат да се наблюдават травматични увреждания от рода на описаните, без външна намеса. Именно такива неправомерни движения описва Г. Д. в показанията си за случилото се, обяснявайки как е паднал на тротоара.

Според мен неправилно съдът е приел, че свидетелите Я. и Р. въобще не са се намирали на мястото на извършеното деяние, т.к. нито единият, нито другият не са се видели взаимно. Този извод би бил правилен, в случай че действието се е развило на едно и също място и в кратък период от време. В показанията си Г. Д. казва, че случката е продължила до 30 минути, а подсъдимият казва до 10 минути. В този интервал те са изминали повече от 20 метра и напълно логично е в първия момент свидетелят Р., т.к. е вървял със С. до срещата му с Г. Д. да не е видял присъствието на свидетеля, Я. който в значително по-късен момент се появява при двамата и ги вижда на разС.ие 78 метра един от друг. Безспорно става въпрос за различни моменти, в които са присъствали двамата, което съдът не е възприел по този начин.

От субективна страна считам, че по делото липсват доказателства за това, че подсъдимият С. е имал намерение или е целял настъпването на този вредоносен резултат. Няма и никакви индиции за такова негово намерение.

Предвид това моля да отмените първоинстанционната присъда и да постановите нова, с която да признаете подсъдимия С. за невиновен по така повдигнатото обвинение.

4

В условията на алтернативност, моля да отмените и върнете делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав.

Адв. Г.: Депозирал съм жалба и мотиви, които поддържам изцяло.

Делото има наистина противоположна група доказателства от различни източници, но от едната страна на обвинението са показанията на самия пострадал, който е бил в личен конфликт с подсъдимия, освен това има и материални претенции към него извън делото, а също така има интерес от осъждането на подсъдимия, както са налице и косвените доказателства от негови роднини, които не са очевидци и са налице противоречия, включително с обясненията на самия пострадал. Имаме също така и обективни находки – въпросната медицинска експертиза и първичните документи, които са съставени. Обаче от една страна казаното от пострадалия не кореспондира с обективно установеното като медицински проблеми.

От друга страна тези увреждания лесно могат да бъдат обяснени и без да му е нанасян побой, както се установи и от разпита на вещото лице. Ние сме в производство по причиняване на средна телесна повреда, а всъщност данни за някаква интервенция в областта на крака ние нямаме, включително и в медицинските документи. Имаме данни, както е посочила и експертизата от усукване на пострадалия, т.е. което добре кореспондира с обясненията на подсъдимия. Вече от страна на защитата, освен неговите обяснения, които звучат логично и свързано, имаме и показанията на двама свидетели.

Неправилно не са кредитирани тези показания, т.к. това са свидетели очевидци, независими лица, които най-добре биха могли да обяснят какво е станало. Даже за единия свидетел бяха положени неимоверни усилия и категорично не бе с добро отношение с подсъдимия, но каза това, което е видял. Няма логика да не се приемат показанията му, случката не е мигновена и еднократна, а е разтеглена във времето и пространството, а свидетелят Р. твърди, че е имал поглед и до края на самото произшествие, като не е забелязал физически контакт между подсъдимия и пострадалия.

Експертизата добре обяснява механизма на причиняване на средната телесна повреда, който не е такъв, какъвто посочва пострадалия и няма установена обективно такава. Това е получено от усукване и може да се причини от самия пострадал. За това становището ми е, че обвинението не е доказано по достатъчно категоричен и безспорен начин, за да бъде постановена осъдителна присъда, поради което нашето искане е за отмяната 5 на същата.

Гражданският иск, доколкото в наказателната част присъдата не е доказана, няма доказана вина и съпричастност, то би следвало същият да бъде отхвърлен изцяло.

Жалбоподателят С.: Събрали сме се в тази зала, поради това, че районният съд ме осъди за нещо, което не съм извършил - че съм нанесъл побой и съм счупил крака на Г. Д.. В заседанията се опитах да обясня, че той стъпи накриво, падна и се претърколи на асфалта, пищялът му не издържа и това е отразено и в експертизата. Това не са следи от побой. В тази зала истината се знае от мен и от този господин Д..

Първо - двамата свидетели са видели, че не съм го бил. Второ - случката се развива на обществено място на 12.08.2020 г., където минават много хора, всички снимат, имат телефони. Няма информация от други хора, няма и сигнал на телефон 112. Сега за всяко нещо се обаждат на 112.

Съдебномедицинската експертиза определи, че счупването може да е станало от усукване. Защо съдията от районния съд прие обратното. Вещото лице каза, че е 50 на 50. Отделно Д. няма никакви преки свидетели за твърдения от него побой, въпреки че са го видели много хора. Освен това се обадил от чужд телефон да извика дъщеря си. Защо няма призован по делото този човек, от чийто телефон е звънял. Телефонът му е запаметен като входящо повикване в апарата на дъщерята на Д.. Защо не са го извикали да каже как е окървавен, пребит, легнал на земята. Няма искания нито от адвоката на Д., нито от самия Д.. Той каза, че е чакал часове, докато дойде от Белослав дъщеря му. Пак са минавали хора и пак никой не се е обаждал на телефон 112. Хората не са толкова коравосърдечни, слепи. Там винаги щеше да се обади някой. Отделно, след като идват неговите зет и дъщеря не са направили нито една снимка на неговото драматично, кърваво състояние, пребит. И тримата имат фейсбук, хубави и модерни телефони, а няма нито една снимка – защо. Ако беше наистина толкова зле, щеше да има снимка, поне една. Ако имаше щеше да се види, че това, което говорят не е вярно.