Решение № 355 от 27.10.2023, Районен съд - Велинград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. гр.Велинград, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20235210100365 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 59, ал.

3, пр. 2 ЗС за признаване на установено, че учреденото в полза на В. Т. К. на 28.04.2009г. с Нотариален акт № 159, том III, дело № 482/2009г. право на пожизнено и безвъзмездно ползване върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, одобрени със заповед РД - 18 - 1214 от 06.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ първи жилищен етаж от многофамилна жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, с адрес в гр.

Велинград, обл. Пазарджик, ул.*********** № 9, с предназначение на самостоятелният обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, ниво - едно; при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; под обекта: няма; над обекта обект с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, е погасено в полза на собственика К. С. К., поради неупражняването му повече от пет години.

Ищцата твърди, че е учредила на лелите си /сестрите на майка й/ ответницата- В. Т. К. и М. Т. В. право на ползване върху недвижим имот, находящ се в гр. Велинград, ул. „*********** № 9, представляващ първи жилищен етаж от жилищна сграда.

Излага, че ползвателката М. Т. В. починала на 29.10.2015г., поради което съгласно чл. 59, ал. 1 от ЗС от ЗС правото на ползване се погасило ех lege, за 1/2 ид. ч. от имота.

Излага, че другата ползвателка В. Т. К., не изпълнявала задълженията си по чл. 57, ал. 1 ЗС да заплаща разноските по ползването на имота, местни данъци и такси за него, а същите се заплащали от нея, като собственик и учредител. Не се грижила и не поддържала имота със свои средства, а всички ремонти се извършвали от ищцата и били за нейна сметка. Също така не го 1 застраховала.

Поддържа, че ползвателката В. К. никога не е живяла в имота от самото учредяване на правото на ползване през април 2009г. до настоящият момент, не извършвала други правни или фактически действия по извличане лично или чрез другиго на полезните свойства и предназначение на вещта, не го е посещавала, не дължала там лични вещи, не изпълнявала задълженията по неговото съхранение и запазване.

Твърди, че за период, продължил повече от 5 ответницата не е упражнявала съдържанието на учреденото в нейна полза право на ползване върху процесния имот, без ищцата да я възпрепятства по какъвто и да е начин, поради което това нейно право се е погасило по давност на основание чл. 59, ал. 3 ЗС.

Поради гореизложеното иска съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че учреденото в нейна полза на 28.04.2009г. с Нотариален акт № 159, том III, дело № 482/2009г. право на пожизнено и безвъзмездно ползване върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, одобрени със заповед РД - 18 - 1214 от 06.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващ първи жилищен етаж от многофамилна жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр.

Велинград, с адрес в гр. Велинград, обл. Пазарджик, ул.*********** № 9, с предназначение на самостоятелният обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, ниво - едно; при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; под обекта: няма; над обекта обект с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, е погасено в полза на собственика К. С. К., поради неупражняването му повече от пет години.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответницата оспорва иска.

Не оспорва, че е титуляр на ограничено вещно право на ползване първи етаж от къща в гр. Велинград, ул. *********** № 9, учредено й от ищцата К.

С. К. с Нотариален акт № 99, том I, дело № 97 от 2009 г.

Оспорва всички останали твърдения, описани в исковата молба.

Излага, че имотът е бил собственост на родителите й. Винаги е живяла и ползвала този етаж. В него имало вещи на родителите й. Държала там и свои вещи. Имотът бил изцяло обзаведен от родителите й и от нея.

Въпреки, че живеела постоянно в гр. Септември, винаги се е ползвала от правото си на ползване на етажа. Всяка седмица идвала от Септември във Велинград, оставала за по ден два, а лятото и през други периоди за повече време.

На 23.08.2022 г. дошла от Септември във Велинград, заедно с неин приятел- А. Г. В. от гр. Септември, който я докарал с кола. Пристигайки в етажа си, видяла, че всичките й вещи били изнесени. Липсвали легла, маси, гардероби, бойлер. Сменена била дограмата и била зазидана вратата към терасата. Изкъртени били плочките на банята и кухнята. Етажът бил непригоден за ползване. Опитала се да се свърже с К., но тя отказвала да говори с нея. Изпратила й нотариална покана да не й пречи да ползва имота 2 си, но ищцата й отговорила, че тъй като не е ползвала имота повече от пет години, е изгубила правото да го ползва, което счита за невярно.

На 15.02.2023 г. отново отишла в имота, но входната врата на двора била заключена и не могла да влезе изобщо в етажа си.

Излага, че е плащала и всички разходи за ток, вода и други неща, като данъци и такси. Давала парите на майката на ищцата - Б. С.а Ц., която живеела в същата къща, понеже К. живеела в Бургас и не я е виждала.

Поради гореизложеното, счита, че не са налице предпоставките за погасяване на правото на ползване поради неупражняването му и искът следва да бъде отхвърлен.

Претендира разноски.

Съдът, като се запозна с доводите и възраженията на страните и с представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно, а и от представения по делото Нотариален акт за учредяване на безвъзмездно право на ползване върху недвижим имот № 99/28.04.2009г. по нот. дело № 97/2009г. на Нотариус с район на действие РС Велинград, се установява, че ищцата е учредила в полза на ответницата В. Т.

К. и на сестра й М. Т. В. /починала на 29.10.2015г./ пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху самостоятелен обект в сграда-първи жилищен етаж от жилищна сграда със застроена площ от 116 кв. м., построена в дворно място УПИ XI-2008 в кв. 425 по плана на гр. Велинград, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, одобрени със заповед РД - 18 - 1214 от 06.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК от многофамилна жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград, с адрес в гр.

Велинград, обл. Пазарджик, ул.*********** № 9, с предназначение на самостоятелният обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, ниво - едно; при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма; под обекта: няма; над обекта- обект с идентификатор *** по КККР на гр. Велинград.

От показанията на свидетелката Б. С.а Ц.-майка и ищцата се установява, че преди смъртта на М. В. и двете ползвателки посещавали често имота, особено през лятото. М. и В. държали на етажа стари мебели, които докарали след ремонти на жилищата си. През 2012г. /2013г. подменили тоалетната чиния и бойлера в етажа, защото забравили да източат водата в тръбите и през зимата те се спукали.

Понеже дъщеря й се развела със съпруга си през 2015г., двете й лели й разрешили да ползва една от стаите на първия етаж, където К. живяла до 2018г., когато отишла да живее в Бургас.

След смъртта на М. В. ответницата посещавала имота по-рядко. Идвала от време на време. Никой не й пречил да посещава имота. Имала безпрепятствен достъп до него. Разполагала с ключ. Вещите й, били още там, но заради избилата вода били преместени на тавана.

В тази насока са и показанията на свидетелката Е.Д. С.-дъщеря на ответницата, според която майка й посещавала имота, дълги години, без 3 никой да й пречи. Държала там дребни вещи-семейни снимки, одеяла, чаршафи.

Ходила всяка година сама, с приятели, със свидетелката и семейството й. Това продължило до лятото на 2021г., когато ищцата К. започнала да ремонтира етажа и майка й нямало къде да се настани, защото към този момент бил необитаем.

Братовчедка й ищцата К. К. ползвала една стая в етажа известно време заради семейни проблеми, със знанието и без противопоставянето на ползвателките.

Съдът, като прецени показанията на свидетелките по реда на чл. 172 ГПК, отчитайки близката им родствена връзка със страните, ги кредитира относно тези обстоятелства, предвид че кореспондират помежду си. Като близки роднини на двете страни свидетелките са запознати с отношенията им по повод на имота, поради което в съвпадащите им части показанията им се ползват с висока степен на достоверност.

Съдът не кредитира показанията на свидетелката Ц. в частта, че ответницата не е посещавала имота от 2018г. Освен на показанията на свидетелката С., тези показания противоречат на показанията на свидетелката В.К.. Свидетелката К. е виждала ответницата да идва в къщата, не знае да е имала проблеми с достъпа до имота до преди две години, когато през лятото на 2021 г. К. й споделила, че е идвала в етажа, но мебелите били изнесени и нямало къде да се спи, а свидетелката Б. Ц. й споделила, че дъщеря й - ищцата К. К. си ремонтира етажа.

Ответницата К. е виждана в имота преди 2018г. и от свидетеля Д.М..

Съгласно разпоредбата на чл. 56 ЗС ограниченото вещно право на ползване на недвижим имот включва правото да се ползва вещта според нейното предназначение и право да се получават добивите от нея, без тя да се променя съществено. То е противопоставимо като абсолютно субективно материално право на всеки, в т.ч. и на собственика на имота. Когато собственикът на един недвижим имот учреди в полза на друго лице ограниченото вещно право на ползване по предвидения за това ред, той се лишава от всяка възможност да ползва вещта. Запазеното право на ползване изключва възможността на собственика да упражнява правомощието си да ползва собствеността и предполага, че щом се е съгласил се да сключи сделката при тези условия, ще се съобрази с онези форми на ползване на имота, който не влизат в противоречие с закона и добрите нрави.

По съдържание упражняване на вещното право на ползване от ползвателя не се различава от това на собственика на имота, учредил правото и следва да се разбира не само като постоянно обитаване на жилището /недвижимия имот/, а като всяка форма на фактическо и правно използване на имота като: постоянно или временно пребиваване, място за съхранение на лични вещи, за извършване на дейности, свързани с ежедневния бит, стопанска дейност и др. Ползвателят може да се предостави ползването на имота на друго лице под формата на наем /арг. чл. 60 ЗС/ както и под формата на заем за послужване и съответно да се упражнява правото си чрез другиго /в този смисъл Решение № 14 от 20.03.2015 г. по гр. д. № 5426/2014 г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС/. Не е изключена и възможността, поради близките отношения 4 помежду им, ползвателят да допусне в имота и неговия собственик, чрез когото да упражнява правото на ползването.

Когато право на ползване върху недвижим имот е учредено на две лица заедно и поотделно, всяко едно от тях има правото да ползва цялата вещ при зачитане обаче правата и на другия ползвател, като това негово право е противопоставимо на всички трети лица, вкл. и на собственика на имота.

Правото на ползване може да бъде ограничено само от правата на другия ползвател и то само доколкото последният изяви желание да ги упражнява лично или чрез другиго в рамките на правомощията по чл. 56, ал. 1 ЗС.

Ползвателят може да допусне трети лица в имота, но само до размера на правата, които може да противопостави на другия ползвател.

Допускането изисква активни действия, т.е. изразена воля от страна на ползвателя, който желае да упражнява правото си чрез трето лице. Не е налице допускане, когато собственикът или третото лице самоволно установят фактическа власт върху имота или са допуснати от другия ползвател, а ползвателят, чието право се упражнява, не възрази. В този случай не може да се приеме, че правото на ползване се упражнява чрез другиго, защото не може да се предполага изразяването на воля за това от ползвателя, който е бездействал. Когато правото на ползване принадлежи на две и повече лица заедно и поотделно, всеки от тях може да допусне в имота трети лица, но само до размера на правата, които може да противопостави на другите ползватели /в този смисъл решение № 347 от 02.12.2011 г. по гр. д. № 30/2011 г. на ВКС, II-ро г.о./. В тази хипотеза другите ползватели, ако не ползват лично вещта, не могат да се бранят пред собственика с твърдението, че упражняват правото си на ползване чрез допуснатите трети лица, ако самите те не са изразили воля, че също ги допускат в имота / Решение № 335 от 15.01.2014 г. по гр. д. № 1369/2012 г., г. к., ІV г. о. на ВКС/.

Разпечатката съдържа 46 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/64c0916f-a484-4861-bd85-c61864d40598