Определение № 2298 от 03.07.2024, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2298 гр. Перник, 03.07.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нина М. Коритарова като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20231720103854 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Съдът е сезиран с молба от ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за изменение на решение № 444/20.05.2024 г. постановено по гр.д. № 3854/2023 г. в частта относно разноските. Излагат се съображения относно практика на ВАС по приложението на Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 и чл. 36, ал. 2 от ЗА по отношение на справедливия и обоснован размер на адвокатското възнаграждение. Този размер следвало да се определи не само с оглед материалния интерес по делото, но и с оглед обема на извършената от адвоката работа и фактическата и правна сложност на делото.

Позовава се в този смисъл и на ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК и на Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.

В законоустановения срок насрещната страна е депозира отговор чрез адв. Д. М. от САК.

Оспорва молбата като неоснователна, тъй като възнаграждението в исковото производство му било присъдено под минималния размер предвиден в чл. 7, ал. 1, т. 4 НМРАВ, а възнаграждението присъдено му в заповедното производство било в минималния размер и не било прекомерно. Излага съображения, че присъденото адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА не представлявало безвъздмездна услуга по смисъла на ЗДДС и се било облагало с ДДС, ако адвокатът бил регистриран по ЗДДС. В дължимото възнаграждение на адвоката за предоставената правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. с пар. 2а от ДР на НМРАВ следвало да се включи и ДДС. Цитира съдебна практика в този смисъл. Били представени по делото доказателства за регистрацията на адвокатското дружество по ДДС.

След като разгледа молбата и материалите по делото, съдът намира за установено следното:

Молбата е подадена в срока за обжалване на решението съгл. разпоредбата на чл.248 ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна, поради следните съображения:

1

С цитираното по – горе съдебно решение съдът е присъдил разноски за предоставена на ответника безплатна правна помощ в минимален размер съгласно Наредба № 1 МРАВ в исковото и в заповедното производство. На първо място в трайната си практика ВКС приема, че съдът не изследва дали е налице соченото основание по чл. 38 от ЗАдв. за предоставяне на безплатна правна помощ. Достатъчно е да се представи договор за правна защита и съдействие, в който да е отразено, че правна помощ се предоставя при условията на чл. 38 ЗАдв., както е в случая. В този смисъл: Определение № 208 от 21.12.2018 г. по ч. гр. д. № 2798/18 г., ВКС, 1 ГО, определение № 365 от 17.07.2017 г. на ВКС, I ТО., по ч. т. д.

№ 894/2017 г., определение № 616 от 5.06.2017 г. на ВКС, IV-то ГО., по гр. д. № 5089/2016 г., определение № 515 от 2.10.2015 г. на ВКС, I ТО., по ч. т. д. № 2340/2015 г., определение № 163 от 13.06.2016 г. на ВКС, I-во ГО, по ч. гр. д. № 2266/2016 г.

Не са налице и основания за определяне на възнаграждение в размер под минималния определен в Наредба № 1 МРАВ. Действително такова намаление е допустимо, съгласно изведеното от най-новата практика на СЕС, а именно от: Решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на Съда на Европейския съюз. Въпреки това съдът намира, че за да се падне под опредения от наредбата минимум следва да са налице обстоятелства по делото, от които да се изведе несправедливост дори и на минималния адвокатски хонорар. В случая не са налице такива обстоятелства. Слизането под минимума следва да бъде не правило, а изключение, като за необходимостта му страната трябва да изложи убедителни аргументи, което не е сторила. По тези съображения съдът счете, че по делото няма основание да не бъде приложена Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед горното съдът счита, че адвокатското възнаграждение е определено правилно с процесното решение и липсва основание да бъдат изменени разноските по делото.

Така мотивиран и на основание чл.248 ал.3 от ГПК, Пернишкият районен съд, ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ молба депозирана на 28.05.2024 от ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за изменение на решение № 444/20.05.2024 г. постановено по гр.д. № 3854/2023 г. в частта относно разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пернишки окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

2