Решение № 94 от 13.02.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Русе, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Й. при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Й. Административно наказателно дело № 20234520202082 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. Г. Г., депозирана против наказателно постановление № 23-1085-002863 от 09.10.2023г., издадено от Началник Група Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Русе, с което на жалбоподателя са наложени следните наказания: по т. 1 от НП, на основание чл. 183, ал. 3, т.

6 ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 30 лева, за нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП и по т. 2 от НП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП са му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 100 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца“ за нарушение по чл. 103 ЗДвП.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е издадено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. В подкрепа на тези твърдения се релевират доводи, че жалбоподателят съвсем обективно не е посочил на кого е предоставил автомобила, тъй като не го е предоставял на никого, а управляваното от него дружество използва пет автомобила, три от които са лична собственост на жалбоподателя и ключовете за тези автомобили са на разположение на служителите в офиса на дружеството в град Две могили, а за процесната дата 12.05.2023г. никой не е уведомил жалбоподателя, че ще 1 използва този автомобил. Посочва се, че обяснения на жалбоподателя са взети два месеца и половина след твърдяното нарушение и е съвсем естествено да няма никакви спомени, какво се е случило два месеца и половина преди това и теоретично и практически не би могъл да има информация два месеца и половина след събитията, кой е управлявал автомобила. На следващо място се инвокират доводи, че жалбоподателят изобщо не е сигурен, в какво точно се изразява второто нарушение, доколкото в същото е посочено „не спира плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролен орган“, тъй като посочената формулировка съдържа съюзът „или“, което предполага алтернатива и това препятства възможността жалбоподателят да разбере, точно какво виновно е извършил и по този начин са нарушени чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като нарушението не е описано ясно и еднозначно в АУАН и НП. На последно място се посочва, че няма данни на кого и по какъв ред е подаден сигналът за спиране, което обстоятелство също е пряко относимо към установяване на обективната истина, относно осъществените действия, тяхната надлежност и липсата на такава спрямо водача, който е управлявал посочения автомобил на съответната дата. Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено оспореното наказателно постановление.

В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя поддържа депозираната жалба по изложените в същата фактически и правни доводи. В допълнение излага съображения, касателно противоречия в доказателствения материал, относно показания на полицейските служители, участвали при извършената проверка и начинът на подаване на сигнала за спиране и своевременното му подаване, което от своя страна е довело до това, че сигналът не е бил възприет от водача на автомобила и по тази причина същият не е спрял.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на 2 обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 12.05.2023г., около 11.30 часа, на път Първи клас № І-5 Русе – Велико търново, в района на км. 12, посока град Бяла се движел лек автомобил БМВ 320Д, с рег. № *****, собственост на Р. Г. Г..

По същото време свидетелите М. Р. И. и Д. Т. Ч. – полицейски служители при ОДМВР – Русе, сектор „Пътна полиция“, изпълнявали служебните си задължения по контрол на пътното движение в района на 13-ти километър, когато възприели лекия автомобил БМВ 320 Д, с рег. № *****, да предприема маневра „изпреварване“, при наличие на маркировка, която го забранява. Свидетелят Д. Ч. веднага застанал на границата на пътното платно и посредством „стоп палка“ по образец подал сигнал на водача на автомобила да спре, като му показал мястото, където да спре. Водачът на автомобила, който в този момент се намирал в непосредствена близост до полицейските служители, извършил още едно изпреварване и с ускорение на автомобила се насочил в посока И.о. Свидетелят М. Р. И., който в този момент се намирал в патрулния автомобил, потеглил със същия и заедно със свидетеля Д. Т. Ч. тръгнали след лекия автомобил БМВ 320Д, с рег. № *****, с включен звуков и светлинен сигнал. Движейки се след автомобила свидетеля М. И. се свързал с оперативен дежурния, на когото продиктувал номера на автомобила, с искане за съдействие, но такова не им било оказано и полицейските служители не могли да настигнат и спрат автомобила.

Във връзка с така установените обстоятелства била изготвена докладна записка до Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе, като преписката била разпределена на свидетеля М. И..

След като му била възложена преписката свидетелят М. И. се 3 свързал по телефона със собственика автомобила – жалбоподателят Р. Г. и го поканил да се яви в Сектор „ПП“. След като същият не се явил, последвали още няколко телефонни обаждания от страна на свидетеля М. И. и тъй като жалбоподателят не отговарял на телефонните повиквания била изготвена писмена покана до жалбоподателя, която била залепена на адреса на последния, но той отново не се явил. Това наложило, чрез съдействие и на Началника на Сектор „ПП“ свидетелят М. И. да отиде на територията на град Две могили, където установил жалбоподателя на мястото, където работи в офиса на „Еконт“, където на 01.08.2023г. жалбоподателят попълнил декларация по чл. 188 ЗДвП, в която отразил, че на 12.05.2023г., около 11,30 часа, не е управлявал автомобила и не знае кой го е управлявал, тъй като са минали повече от 70 дена от събитието.

След попълване на декларацията от страна на собственика на автомобила – жалбоподателят Р. Г. Г., на 06.09.2023г. на същия бил съставен АУАН бл. № 044991 от същата дата, за това, че на 12.05.2023г., около 11.30 часа, на път Първи клас № І-5 Русе – Велико търново, в района на км. 12, посока град Бяла, в условията на нормална видимост и суха пътна настилка, като собственик на лек автомобил БМВ 320Д, с рег. № *****, извършил следните нарушения: 1. Не съобразява поведението си с пътна маркировка тип М-1 (единична непрекъсната линия), като при изпреварване я пресича изцяло; 2. Не спира на подаден сигнал за спиране със стоп палка по образец, като продължава движението си, като в отсечката между 12 и 17 км., разклона за село И.о, принуждава насрещно движещите се посока град Русе МПС да се отклонят към канавката, за да избегнат удар с него. Изрично в АУАН е посочено, че същият е съставен във връзка с попълнена декларация от собственика по чл. 188 ЗДвП от 01.08.2023г. и покана от 17.05.2023г.

Така приетите за осъществили се факти са субсумирани от актосъставителя като осъществяващи състави на нарушения, по чл. 6, т. 1 ЗДвП и по чл. 103 ЗДвП.

АУАН е подписан от нарушителя, с отразяване, че има възражения срещу същия.

Такива били депозирани в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН. В същите жалбоподателят е посочил, че не е управлявал автомобила на посоченото време и място и че управляваното от него дружество използва в дейността си пет автомобила, три от които лично негови, а два служебни, като 4 ключовете на тези автомобили са на разположение на служителите в офиса на дружеството в град Две могили, като при необходимост всеки сам взема ключ и използва автомобила, който е преценил, поради и която причина жалбоподателят не е бил в състояние да посочи кой точно е използвал автомобила на 12.05.2023г. и за него липсва законово задължение по ЗДвП, както и по всеки друг закон да води регистър с данни на водачите, които да предоставя на контролните органи и с оглед изминалия период от време е обективно невъзможно да посочи, кой е управлявал автомобила на посочените в АУАН дата и час.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, при същите фактически обстоятелства и правна квалификация на всяко едно от двете деяния като на жалбоподателя са наложени следните наказания: по т. 1 от НП, на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 30 лева, за нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП и по т. 2 от НП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП са му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 100 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца“ за нарушение по чл. 103 ЗДвП.

Посочената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни доказателства, приобщени посредством разпита, в процесуалното качество на свидетели, на актосъставителя М. Р. И., свидетелят по акта Д. Т. Ч. и свидетелите В. Й. В. и М. Р.ов Г., писмените доказателства – АУАН бл. № 044991/06.09.2023г., Покана, Декларация по чл. 188 ЗДвП, Докладна записка, отговор на възражения по АУАН, възражения по АУАН, справка за собственост на МПС, справка за нарушител/водач, прочетени по реда на чл. 283 НПК, вр. чл.

84 ЗАНН.

С оглед съдържащите се противоречия в гласните доказателства и на основание чл. 305, ал. 3 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, след извършена оценка на същите, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира следното:

Преки доказателства досежно главния факт, включен в предмета на доказване, се съдържат в показанията на свидетелите М. И. и Д. Ч.. На тези доказателства противостоят показанията на свидетеля М. Р.ов. Косвени доказателства се съдържат в показанията на свидетеля В. Й..

Съдът кредитира показанията на свидетелите М. И. и Д. Ч.. Всеки 5 един от тези двама пряко и непосредствено е възприел фактите, за които свидетелства и не са налице нестабилност в изложението или съществени противоречия в показанията на тези двама свидетели. Не са налице, каквито и да било данни за предубеденост или възможна заинтересованост в показанията на тези двама свидетели. Посочените от защитата противоречия в показанията на свидетелите от тази група, освен, че са несъществени, се дължат на изминалият период от време и обстоятелството, че при изпълнение на своите задължения тези двама свидетели съставят множество актове за установяване на административни нарушения и е напълно в съответствие с правилата на формалната и житейска логика същите да не могат да си спомнят, как точно е бил паркиран полицейския автомобил и защо свидетелят И. се е приближил към свидетеля Ч., а не свидетелят Ч. да се качи в полицейския автомобил и така да тръгнат.

Както от показанията на свидетеля И., така и от показанията на свидетеля Ч. безспорно се установяват действията на последния, във връзка с подадения сигнал със стоп-палка по образец и съдът намира, че същият е подаден по начин, по-който водачът на моторното превозно средство е могъл да го възприеме и да изпълни издаденото му разпореждане за спиране, на посоченото от свидетеля Ч. място. От показанията на двамата полицейски служители се установява, че сигналът е подаден преди автомобилът да достигне полицейския автомобил и по начин, който е позволявал на водача на лекия автомобил да го възприеме и да съобрази поведението си с него.