Решение № 11481 от 11.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11481 гр. София, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: .......... при участието на секретаря ...... като разгледа докладваното от .......... Гражданско дело № 20241110157049 по описа за 2024 година производството е образувано по предявени от ........, ЕИК ........, обективно и субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 149 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 86 от ЗЗД срещу Х. Г. .......... (Ц.а), ЕГН **********, Ю.

Т. Ц., ЕГН **********, и Г. Ю. Ц., ЕГН **********. Делото се разглежда при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – фирмата за дялово разпределение ........

Ищецът моли съда да признае за установено, че ответниците дължат при условията на разделна отговорност при квоти по 1/3 следните суми за доставена топлинна енергия (ТЕ) и дялово разпределение (ДР) за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. за топлоснабден имот в ........

Обща главница за ТЕ: 354.30 лв. (181.15 евро);

Обща мораторна лихва върху ТЕ: 42.48 лв. (21.72 евро);

Обща главница за ДР: 19.55 лв. (10.00 евро);

Обща мораторна лихва върху ДР: 3.83 лв. (1.96 евро).

Ответниците оспорват предявените искове с възражения за липса на валидно отчитане, оспорват формулата за изчисление на сградна инсталация, възразяват за направено частично плащане от 803.58 лв. (410.86 евро) и липса на яснота относно начислените лихви, ЛИПСА НА ДОГОВОР ЗА събиране на суми за дялово разпределение, лиспа на правила за разпределяне на начисленията.

В хода на производството ответниците не са възразили, че собственици или вещни ползватели на процесния имот. От горното съдът приема за доказано, че ответниците са 1 собственици на имота. Това означава, че същите са и потребители на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от Закона за енергетиката (ЗЕ). При това положение, облигационната връзка се явява доказана и искът е изцяло основателен, доколкото други оспорвания по тези фактически твърдения не са наведени.

По отношение на легитимацията на фирмата за топлинно счетоводство: По делото е установено наличието на Договор № .......... г., сключен между ........, ЕИК ........ и .........

(понастоящем преименувано на .......) в сила до м.5. 2023г.. По силата на този договор на третото лице-помагач е възложено и то законосъобразно извършва услугата по дялово разпределение на топлинната енергия в процесната сграда.

От приетото заключение по СТЕ се установява, че през исковия период в имота на ответниците не е начислявана топлинна енергия за отопление на самия имот (0.00 лв. / 0.00 евро). Начислена е единствено енергия за битово горещо водоснабдяване (БГВ) и за сградна инсталация (СИ).

От приетото заключение по ССчЕ се установява, че след извършено плащане на 28.09.2023 г. в размер на 803.58 лв. (410.86 евро), което е погасило най-старата фактура, за процесния период остават непогасени остатъците: главница ТЕ в размер на 354.30 лв. (181.15 евро) и главница ДР в размер на 19.55 лв. (10.00 евро).

Според чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат разходите за общите части (сградна инсталация) и БГВ.

Фактът, че ответниците са собственици обуславя качеството им на потребители.

Обстоятелството, че радиаторите в имота са демонтирани, не ги освобождава от задължението за заплащане на сградна инсталация.

Възраженията на защитата относно неяснотата на начислените лихви и евентуалната липса на покана за плащане са неоснователни. Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За да изпадне длъжникът в забава обаче, невинаги е необходима изрична покана от кредитора.

Съгласно приложимите Общи условия (ОУ) за продажба на топлинна енергия от ........ на потребители за битови нужди, задълженията имат строго определен падеж. Според чл. 32 и чл. 22 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в точен срок (най-често до 30 или 45 дни след изтичане на периода, за който се отнасят). Приложимо е правилото на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, според което „когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му“ (dies interpellat pro homine – срокът поканва вместо човека).

Следователно, поради факта, че падежът е изрично фиксиран в Общите условия, изпращането на нарочна покана или фактура не е условие за изпадане в забава. При неплащане в срок, мораторната лихва започва да се начислява автоматично. Размерът на тази лихва върху главницата за ТЕ е точно изчислен от ССчЕ на 42.48 лв. (21.72 евро), а върху таксата за дялово разпределение – на 3.83 лв. (1.96 евро), и същите се дължат в пълен размер.

2

Видно от представена вносната бележка от 28.09.2023 г. се вижда, че вносителят изрично е вписал в основанието: „ИНД.СПР.ТОПЛА ВОДА 05.22-04.23 Г.“. Това означава, че длъжникът се е възползвал от правото си по чл. 76, ал. 1 от ЗЗД да укаже кое точно задължение погасява. Кредиторът няма право да отнася сумата към други стари задължения.

Виднот от СТЕ и счетоводната експертиза (ССчЕ), е че ищецът реално е спазил това указание. Общата изравнителна фактура за процесния период (05.2022 - 04.2023 г.) е на стойност 1 157.88 лв. (591.99 евро). Когато от тях се извадят целево платените 803.58 лв.

(410.86 евро) за топла вода, остава неплатена главница в размер на точно 354.30 лв. (181.15 евро) – което представлява дългът за сградна инсталация. Точно за този неплатен остатък е заведено делото, поради което възражението, че задължението е платено е неоснователно.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, право на разноски има ищецът. Общият размер на предявените материални искове по делото възлиза на 420.16 лв.

(214.82 евро). Тъй като предявените искове са уважени изцяло и няма отхвърлена част, съразмерно намаляване на разноските не се прилага. Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца пълния размер на направените и доказани деловодни разноски (държавни такси и юрисконсултско възнаграждение), възлизащи общо на 875.00 лв. (447.38 евро). Тъй като отговорността на ответниците е разделна (по 1/3 идеална част за всеки), всеки от тях следва да бъде осъден да заплати съответната част от разноските, а именно по 291.67 лв. (149.13 евро) за първите двама и 291.66 лв. (149.12 евро) за третия ответник.

Предвид гореизложеното, съдът намира предявените искове за изцяло доказани по основание и размер.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, че Х. Г. .........., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на ........, ЕИК ........, следните суми, представляващи непогасени задължения за топлоснабден имот в ....... а именно: 118.10 лв. (60.38 евро) – главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г.; 6.52 лв. (3.33 евро) – главница за услуга по дялово разпределение за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г.;ведно със законната лихва върху главниците за период от 15.07.2024г., до окончателното заплащане на сумата; 14.16 лв.

(7.24 евро) – мораторна лихва за забава върху главницата за ТЕ за периода 15.09.2023 г. до 28.06.2024 г.; 1.28 лв. (0.65 евро) – мораторна лихва за забава върху главницата за ДР за периода 16.07.2022 г. до 28.06.2024 г., за които суми е издадена заповед за зипълнение на парично задължение по ч. г. д. № 42963/24г. СРС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Х. Г. .........., ЕГН **********, да заплати на ........, ЕИК ........, направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение съобразно квотата си в размер на 291.67 лв. (149.13 евро).

3

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, че Ю. Т. Ц., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на ........, ЕИК ........, следните суми, представляващи непогасени задължения за топлоснабден имот в ....... а именно: 118.10 лв. (60.38 евро) – главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г.; 6.52 лв. (3.33 евро) – главница за услуга по дялово разпределение за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г.;ведно със законната лихва върху главниците за период от 15.07.2024г., до окончателното заплащане на сумата; 14.16 лв.

(7.24 евро) – мораторна лихва за забава върху главницата за ТЕ за периода 15.09.2023 г. до 28.06.2024 г.; 1.28 лв. (0.65 евро) – мораторна лихва за забава върху главницата за ДР за периода 16.07.2022 г. до 28.06.2024 г., за които суми е издадена заповед за зипълнение на парично задължение по ч. г. д. № 42963/24г. СРС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Ю. Т. Ц., ЕГН **********, да заплати на ........, ЕИК ........, направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение съобразно квотата си в размер на 291.67 лв. (149.13 евро).

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, че Г. Ю. Ц., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на ........, ЕИК ........, следните суми, представляващи непогасени задължения за топлоснабден имот в ....... а именно: 118.10 лв. (60.38 евро) – главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г.; 6.52 лв. (3.33 евро) – главница за услуга по дялово разпределение за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г.;ведно със законната лихва върху главниците за период от 15.07.2024г., до окончателното заплащане на сумата; 14.16 лв.

(7.24 евро) – мораторна лихва за забава върху главницата за ТЕ за периода 15.09.2023 г. до 28.06.2024 г.; 1.28 лв. (0.65 евро) – мораторна лихва за забава върху главницата за ДР за периода 16.07.2022 г. до 28.06.2024 г., за които суми е издадена заповед за зипълнение на парично задължение по ч. г. д. № 42963/24г. СРС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Г. Ю. Ц., ЕГН **********, да заплати на ........, ЕИК ........, направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение съобразно квотата си в размер на 291.66 лв. (149.12 евро).

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – ........, ЕИК ....... с предишно наименование ..........

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4