Определение № 5861 от 20.05.2026, Административен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5861

Пловдив, 20.05.2026 г.

Административният съд - Пловдив - XIV Състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА административно дело № 20267180701428 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.166 АПК.

Производството по делото е образувано по жалба от И. Д. Г., [ЕГН], с адрес [населено място], чрез адв. Манахилов, против заповед за прилагане на ПАМ № 26-1030- 000282/18.03.2026 г., издадена от началник група в Сектор "Пътна полиция" ОДМВР – Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. 3, ГГ от ЗДвП, а именно временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП - управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред/ служебно прекратяване на регистрацията на 01.01.2026 г. по чл.143, ал.15 от ЗДвП за непрехвърлено в срок МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

С жалбата и направено особено искане за спиране на изпълнението на същата до приключване на производството по делото.

След като се запозна с искането за спиране, с представените към него доказателства, съдът намира за установено следното:

Настоящият съдебен състав намира жалбата с искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта за процесуално допустима съгласно чл.166 АПК, но за неоснователна.

В случая от самата заповед е видно, че административният орган не е включил в нея разпореждане за предварително изпълнение, а такова е допуснато по силата на закона.

В чл. 171, ал.1 от ЗДВП е посочено, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, изчерпателно посочени в нормата на закона, като една от тях е по б. "з", гг) (нова – ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: гг) 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

По силата на чл. 172 от ЗДВП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез визираните в нормата способи, като изрично законодателят е посочил, че в случаите по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

В практиката си ВАС приема, че дори когато съдът е сезиран с оспорване на основание чл. 60, ал. 4 от АПК, но от доказателствата по делото е безспорно видно, че актът, с който е допуснато предварително изпълнение е влязъл в сила, оспорването следва да бъде разгледано от съда като искане за спиране на предварителното изпълнение/ и именно затова съдът го разглежда в тази хипотеза.

Съгласно чл.166, ал.4 от АПК Допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2 от същата разпоредба. Според последната, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Според цитираните норми, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, пред каквото хипотеза сме изправени.

За разлика от случаите, в които административният орган с разпореждане допуска предварително изпълнение на издадения от него административен акт, след като прецени, че са налице предпоставките чл. 60, ал. 1 АПК, в случаите по чл. 166, ал. 4 АПК законодателят е този, който нормативно презюмира наличието на един или повече от тези критерии, в чиято защита изключва суспензивния ефект на оспорването по чл. 166, ал. 1 АПК и позволява незабавното изпълнение на акта.

При ПАМ като вид административна принуда се реализира диспозицията на правната норма, в конкретната хипотеза чл. 171, т. 1, б.З, ГГ от ЗДвП. Законодателят е преценил прилагането на процесната ПАМ като породено от деяние с висока степен на обществена значимост. Затова допуснатото по закон предварително изпълнение на тази принудителна мярка е за защита на надделяващ значим обществен интерес. Следователно фактите, които жалбоподателят противопоставя, трябва да са със същата степен на значимост.

В случая в съответствие с актуалната практика на ВАС по аналогични казуси - определение № 1738 от 16.02.2026 г. по адм.дело № 1267/2026 г. на ВАС, определение № 1661 от 13.02.2026 г. по адм.д№ 979/ 2026 г. по писа на ВАС) съдът следва да анализира установеното деяние като основание на акта за допуснатото по закон предварително изпълнение от гледна точка на вида и характеристиката на приложената принудителна мярка и дали е постигната защитимата от закона цел.

Безспорно всяко предварително изпълнение на административен акт може да причини неудобства и да засегне законни права и интереси на адресата. Действително, по силата на закон допуснатото незабавно изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, но дали с него в случая е постигната тази защита е въпрос, на който следва да бъде даден отговор съобразно установените по делото факти.

С оспорения акт, на посочено правно основание чл. 171, т. 1, б. "б", "гг" ЗДвП, на И. Г. е приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца поради това, че е управлявал МПС, което е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП, тъй като управлява автомобил, който не е регистрирано по надлежния ред /служебно прекратена регистрация на 01.01.2026 г. по чл.143, ал.15 от ЗДвП за непрехвърлено МПС в срок, с което е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Съдът констатира, че с искането за спиране изпълнението на ЗППАМ дори не се твърди, че оспорващият би могъл да претърпи от изпълнението на акта вреди, нито са представени доказателства, че от изпълнението на акта за него биха могли да настъпят значителни или трудно поправими вреди - противопоставими по важност и изключителност на обществените. Следва да се отбележи, че нормата на чл. 166, ал. 2 АПК визира конкретни вреди за оспорващия, а не хипотетични. Досежно искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение, релевантни са единствено фактите относно причинените на жалбоподателя вреди от това предварително изпълнение. Вероятната основателност на жалбата срещу административния акт не е сред релевантните факти, и не е от значение за основателността на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта.

Съдът намира, че в особеното искане не се твърди вероятно настъпване на значително или трудно поправима вреда, нито се прави конкретно посочване на вероятни материални вреди. Специалната законова уредба на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, задължава съда да прецени и обществения интерес, и личния, като даде приоритет на по-застрашения от увреждане интерес. Правомощието на съда да спре предварителното изпълнение е обусловено от надлежна преценка именно на този баланс между защитения от закона интерес и вероятността за настъпване на значителни или трудно поправими вреди за лицето, оспорващо административния акт. От данните по делото не може да се приеме, че засягането на интересите на жалбоподателя в процесния случай е противопоставимо по значимост на визираните обществени интереси. От друга страна неизпълнението на принудителната административна мярка би застрашило в много висока степен обществения интерес, изразяваща се в безопасност на движението по пътищата за всички участници в него.

Временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство с налагането на принудителната административна мярка всъщност представлява последица от прилагането на мярката и сама по себе си не може да обоснове вреди от допуснатото по закон предварително изпълнение, тъй като липсват нови обстоятелства, сочещи на търпени вреди, които са пряка последица не от акта, а от неговото предварително изпълнение. В този смисъл са Определения постановени от Върховен административен съд по адм. д. № 7869/2023 г., адм. д. № 11104/2025 г. и др.

В случая, дори и да се приеме, че на жалбоподателят би била причинена вреда от невъзможността да управлява автомобил, тя не е нито значителна, нито трудно поправима. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. Това, че на молителя се налага да търпи неблагоприятните последици от прилагането на принудителната административна мярка не обосновава извод за наличие на значителна или трудно поправима вреда. В този смисъл определение по адм. д. № 1414/2026 г. по описа на Върховен административен съд.

От своя страна твърденията за незаконосъобразност на издадената заповед не могат да се отнесат към основанията за спиране на нейното изпълнение, а се установяват по същество с решението на съда, след събиране на съответните относими доказателства.

Предвид изложеното искането за спиране се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на И. Д. Г., [ЕГН], с адрес [населено място], за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповед за прилагане на ПАМ № 26-1030- 000282/18.03.2026 г., издадена от началник група в Сектор "Пътна полиция" ОДМВР – Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. 3, ГГ от ЗДвП, а именно временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП - управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред/ служебно прекратяване на регистрацията на 01.01.2026 г. по чл.143, ал.15 от ЗДвП за непрехвърлено в срок МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, до приключване на настоящото производство с влязъл в сила съдебен акт.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщаването му с препис за страните.

Съдия:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�