Решение № 2160 от 08.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2160 гр. София, 05.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100512227 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 20126812 от 28.05.2021 г., постановено по гр. д. № 14955/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав, е признато за установено, че К. П. К. дължи на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. чл. 415 и чл.422 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.124, ал.1 ГПК във вр. чл.415 и чл.422 ГПК във вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 1 144, 69 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия доставена до топлоснабден имот – апартамент № Е, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, с абонатен № 28422/инсталация 4000193618 и за периода 01.05.2017 г. 30.04.2019 г., сумата от 48, 69 лв., представляваща стойност за услугата дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 18.06.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата от 134, 23 лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. – 11.06.2020 г.

Изцяло отхвърлен е искът за лихва за забава върху главницата за дялово разпределение в размер на 10, 77 лв. за периода 01.07.2017 г. – 11.06.2020 г.

Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, сумата от 568, 62 лв., представляваща сторени от него разноски в исковото производството и сумата от 76, 15 лв. – разноски в заповедното производство. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 2, 82 лв., сторени от него разноски в исковото производство. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Х.И Р.“ ЕООД.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени 1 предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника К. П. К..

Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като по делото не е установено наличието на облигационно правоотношение между страните по делото с предмет - доставка на топлинна енергия. Счита, че представената декларацията за откриване на партида не е годен документ, от който може да се направи извод за наличието на облигационни отношения, още повече, че същата не е подписана. Решаващият съд не е обсъдил наличието на учредено вещно право на ползване по отношение на лицето Ц.Д., като по делото липсват доказателства дали същата се е отказала от него или е починала. Поддържа, че ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест да установи, че именно ответникът е този, който дължи заплащане на доставената топлинна енергия. Счита, че при учредено право на ползване, ползвателят е този, който дължи плащане на топлинната енергия. Излага съображения, че потребената топлинната енергия за сградна инсталация не е изчислена правилно от вещото лице. Кубатурата на процесния имот не е установена по категоричен начин, като липсват каквито и да било данни за обема на останалите имоти в сградата. Изготвената по делото комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза счита, че не е обективна, точна и ясна. Вещите лица са работили по поставените им въпроси само по материали и доказателства, представени от ищеца, без да изследват други факти и обстоятелства от значение за делото или да са посетили на място процесната сграда и имот. Не са посочени и технологичните загуби в абонатната станция, които следва да фигурират при отчитането на топлинната енергия в зависимост от работните часове, изменението на температурата на топлоносителя, почвата, сезона и др. Поддържа, че начислената топлинна енергия за сградна инсталация от топлопреносното дружество суми за топлинна енергия не отговорят на реално потребените стойности. Поддържа възражението си за изтекла погасителна давност за претендираните вземания, което не е обсъдено от първоинстанционния съд. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли предявените искове в тази им част. Претендира сторените в настоящото производство разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба на ответника от „Т.С.” ЕАД. С молба от 30.05.2022 г. поддържа депозираната въззивна жалба. Претендира сторените по делото разноски вкл. за юрисконсултско възнаграждение, както и тези за особен представител.

Третото лице – помагач на ищеца - „Х.И Р.“ ЕООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба на ответника.

Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло в сила като необжалвано.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, за топлоснабден имот – апартамент Е, находящ се в гр. София, общ. Слатина, ж. к. „*******, аб. № 28422, като му дължи сумата 2 от общо 1 338,38 лв., от която: 1 144, 69 лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода м.05.2017 г. – м.04.2019 г., 48,69 лв. – главница за дялово разпределение за същия период, както и сумата от 134, 23 лв. – законната лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. – 11.06.2020 г. и сумата от 10, 77 лв. - лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2017 г. – 11.06.2020 г. Във връзка с подадено на 18.06.2020 г. заявление, по ч. гр. д. № 25399/2020 г. на СРС, 41 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответникът е депозирал възражение.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение. Претендира сторените по делото разноски.

С разпореждане от 20.03.2021 г. СРС, 41 състав указал на ищеца в едноседмичен срок да уточни качеството на ответника на клиент на топлинна енергия – дали е собственик или ползвател на процесния имот и на какво основание претендира вземания за дялово разпределение и лихва върху тях, като представи доказателства за довнесена държавна такса в размер на 73, 23 лв.

На 31.03.2021 г., ищецът депозирал молба, в която уточнил, че претенцията му спрямо ответника е в качеството му на собственик на топлоснабдения имот, като посочил и фактическите основания, въз основа на които претендирал сумите за дялово разпределение. Представил и преводно нареждане за внесена държавна такса.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Счита, че по делото не са налице доказателства, които да обосноват извод за дължимост на претендираните от ищеца суми. Оспорва наличието на облигационна връзка между страните по делото през исковия период. Счита, че по делото не са ангажирани годни доказателства относно реално доставена топлинна енергия до имота. Позовава се на чл.62 ЗЗП, съгласно който дори да е доставена топлинна енергия на потребителя, то същият не дължи нейното заплащане, ако не я е поръчал. Оспорва счетоводните справки и извлечения.

Счита, че не следва да дължи суми за дялово разпределение, тъй като между страните няма сключен писмен договор. Общите условия на ищеца предвиждащи, че таксите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на топлинна енергия не го обвързвали. Те следвало да се заплащат от ищеца на фирмата за дялово разпределение, а по делото липсвали доказателства ищецът да е заплащал такива суми. Оспорва показанията на общия топломер, като счита, че същият не отговарял на съответните технически и метеорологични изисквания. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на начислените суми. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира сторените разноски.

На 27.04.2018 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу К. П. К. за сумата от 1 144, 69 лв. – главница и 134,23 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2018 г. – 11.06.2020 г., както и 48, 69 лв. – главница и 10,77 лв. – лихва за периода 01.07.2017 г. – 11.06.2020 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът дължи суми за доставена топлинна енергия за периода м.05.2017 г. – 3 м.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, община Слатина, ж. к. „*******, ап. Е, абонатен № 28422. Същият не е заплатил и дължимата от него сума за топлинна енергия и стойността на изравнителните сметки и дялово разпределение за процесния период. Посочено е, че дължимите суми са, както следва: 1 144, 69 лв. - главница за периода м.05.2017 г. – м. 04.2019 г. и 134, 23 лв. – лихва за периода 15.09.2018 г. – 11.06.2020 г., а за дялово разпределение: 48, 69 лв. - главница за периода м.05.2017 г. – м. 04.2019 г. и 10, 77 лв. – лихва за периода 01.07.2017 г. – 11.06.2020 г. Претендира сторените в производството разноски в размер на 26,77 лв. – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК.

С разпореждане от 25.06.2020 г. по ч. гр. д. № 25399/2020 г. на СРС, 41 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 26,77 лв. - държавна такса и

50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което оспорва вземанията по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Видно от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № 156, том ХХХI, дело № 5967/91 е, на 18.05.1991 г. Т.С.Д. и Ц.Т.Д. са дарили на внука си К. П. К. чрез неговата майка и законен представител М.Т.Д. - К.а, следния свой собствен недвижим имот придобит по време на брака им и представляващ съпружеска имуществена общност: апартамент № Е, находящ се в гр. София, ж. к. ******* надпартер, състоящ се от: две стаи, дневна, кухня, баня, клозет, дрешник, две антрета и два балкона с обща площ от 96,60 кв.м., заедно с припадащото му се зимнично помещение № 5, с площ 10,20 кв.м. и таванско помещение № 2, с площ от 11,00 кв. м., заедно с принадлежащата на апаратамента 2,195 % ид.ч. от общите части на сградата и толкова ид.части от правото на строеж. С посочения нотариален акт дарителите Т.С.Д. и Ц.Т.Д. са си запазили пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване върху целия апартамент, предмет на дарението.

От представения по делото нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 117, том I, peг. № 4288, дело № 101/2014 г. се установява, че на 07.08.2014 г. К. П. К. е учредил ипотека върху процесния апартамент № Е, находящ се в бл. 49 в ж.к. „Яворов“ /предишен „Ленин“/, гр.

София, в полза на „Ю.Б.“ АД. От съдържанието на същия е видно, че при издаването на горепосочения акт пред нотариус С.М., вписана с рег. № 50 на НК, с район на действие СРС, са представени документи, установяващи правото на собственост на К. П. К., а именно: нотариален акт за дарение на недвижим имот № 156, том ХХХI, дело № 5967/1991 г., препис – извлечение от акт за смърт № 393/11.12.2006 г., издаден от СО, район „Изгрев“ на Ц.Т.Д., починала на 10.12.2006 г., декларация за отказ от право на ползване върху недвижим имот акт № 28, том VIII/2008 г. на нотариус № 302 от регистъра на НК и др.

Съгласно декларацията за отказ от право на ползване върху недвижим имот акт № 28, том VIII/2008 г., приложена и в производството по настоящото дело, на 09.07.2008 г. Т.С.Д. е декларирал, че се отказва от пожизненото и безвъзмездно право на ползване върху процесния имот, което 4 си е запазил с нотариалния акт за дарение от 18.05.1991 г.