Решение № 9 от 08.04.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Бургас , 08.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Радостина К. Калиманова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Търговско дело № 20202100900309 по описа за 2020 година

Производството по настоящото дело е образувано по повод молбата на „Сън райз вилидж“ ЕООД със седалище град Несебър и адрес на управление ул. „Любен Каравелов“ № 5, ЕИК 102855294, представлявано от Димитър Стефанов Михалев чрез процесуалния му пълномощник, със съдебен адрес град Бургас, ул. „Васил Левски“ №16, ет. 3, офис №318 за обявяване на неплатежоспособността му, определяне на нейната начална дата и откриване на производство по несъстоятелност по отношение на молителя. В подкрепа на отправеното искане представя и ангажира доказателства.

Молбата е с правно основание чл. 625 и сл. от Търговския закон.

Бургаският окръжен съд съобрази наведените от молителя доводи и отправените от същия искания, събраните до настоящия момент доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид и разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От справка във водения от Агенция по вписванията общодостъпен електронен търговски регистър по партидата на дружеството-молител е видно, че същото е било вписано във водения към онзи момент регистър за търговските дружества под №791, том 31, стр. 302, по фирмено дело №2191/2003 година, с капитал в размер на 5000 лева, като еднолично дружество с ограничена отговорност с наименование „Сън райз вилидж“ ЕООД, без срок, с едноличен собственик на капитала Чавдар Александров Александров, и управител - едноличният собственик на капитала. След това вписване са налице вписвания на промени в подлежащите на вписване за него обстоятелства по партидата му и поспециално по отношение на едноличния собственик на капитала и свързаното с това прехвърляне на дялове, както и по отношение на неговия управител, като понастоящем 1 едноличен собственик и управител на дружеството е Димитър Стефанов Михалев.

Молбата е депозирана от процесуален пълномощник, упълномощен от управителя на дружеството в съответствие с установеното в чл. 625 от Търговския закон правило, поради което съдът намира, че същата изхожда от лице, което е активно легитимирано, съобразно разпоредбата на чл. 626, ал. 4 от Търговския закон да поиска откриване на производство по несъстоятелност. В молбата, по повод на която е образувано настоящото производство молителят твърди, че през годините извършвал разнообразна търговска дейност. От близо 5 години не извършвал такава. В течение на дейността си натрупал много задължения както към държавата, така и към други кредитори по търговски сделки. Към момента натрупаната загуба била над милион и половина лева. Той притежавал само един поземлен имот, който бил изцяло застроен, а земята представлявала прилежаща част към сградите. Като такъв, този дълготраен материален актив не бил ликвиден. Той бил възбранен от ЧСИ поради множеството натрупани задължения към Община Несебър за местни данъци и такси. Всичко това сочело, че няма тенденция за преодоляване на тежката финансова ситуация, в която бил изпаднал, тъй като не извършвал стопанска дейност от години, която да му позволява да кумулира достатъчно активи, за да се разплати с кредиторите си. Други активи, извън посочения по-горе той не притежавал. Дружеството не било в състояние да погасява задълженията си, поради което и било неплатежоспособно.

По делото е допусната и извършена съдебно-икономическа експертиза, вещото лице по която в приетото от съда заключение е посочило, че молителят има задължения към Община Несебър, държавата и към търговски дружества в размер общо на 1807579.49 лева, като задълженията към всеки един от кредиторите е посочен поотделно. Най-ранната дата на неплатено задължение е 31.03.2011 година, когато има падеж за плащане на корпоративен данък към НАП. Експертът не е установил плащания по констатираните от него и посочени по-горе задължения. Дружеството има краткотрайни активи в размер на 3 хиляди лева, за които липсват, съгласно дадените от вещото лице в съдебно заседание пояснения, доказателства да са налични реално в касата му. За 2018 година дружеството е на загуба от 735 хиляди лева, за 2019 година - загуба в размер на 795 хиляди лева. Тъй като към 31.07.2020 година няма извършени приходи и разходи, натрупаната загуба е в размер на 1530 хиляди лева, от които данни следва, че с финансовия резултат от дейността си дружеството не е в състояние да обслужва задълженията си. Към настоящия момент то е спряло изцяло дейността си, като няма налични активи, освен изброените /парични средства и възбранен от ЧСИ поземлен имот с балансова стойност от 138 хиляди лева/, поради което не може да покрива задълженията си. Коефициентите му на обща ликвидност, бърза ликвидност, незабавна ликвидност и абсолютна ликвидност е 0.002. Коефициентът на финансова автономност е също 0.002 при препоръчителна стойност над 1, а този на задлъжнялост е 362. Те показват пълна финансова зависимост на дружеството от кредиторите. Същото е с изцяло спряна активна търговска дейност, не е действащо и е напълно декапитализирано по смисъла на ЗСч. Дадени са пояснения, че по нито едно от установените задължения няма извършени плащания. Поради лошото водене на 2 счетоводството не могат да бъдат изведени точни дати на всяко едно от тях, но основно същите са възникнали през 2011 и 2012 година.

Съобразно разпоредбата на чл. 608, ал. 1 от приложимия Търговски закон, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването и, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца, т. е. при наличието на тези предвидени в цитираната правна норма предпоставки длъжникът би изпаднал в състояние на неплатежоспособност. В конкретния случай молителят сочи, че има парични публичноправни задължения към държавата, Община Несебър и ОД на МВР, както и към други кредитори по търговски сделки, които поради липса на парични средства и други краткотрайни активи не е в състояние да изпълни. Така наведеното твърдение съдът намира за доказано от представените, събрани по делото и обсъдени по-горе доказателства. В настоящото производство се установява по безспорен и несъмнен начин, че същият има публичноправни задължения, които са с настъпил падеж и не са платени от него в размер общо на 1654150.37 лева.

Съдът намира, че в конкретния случай се установява спиране на плащанията. Това предполага изпадане на длъжника в състояние на неплатежоспособност и това е една оборима презумпция, установена в полза на кредитора - последният трябва да докаже факта на последните плащания, а не неплатежоспособността, тъй като тя се презумира от спиране на плащанията. Неплатежоспособността е обективно състояние на длъжника, при което той е в обективна невъзможност да заплаща паричния си дълг по посочените по-горе категории задължения и тя не може да се идентифицира с липса на имущество. Възможно е длъжникът да има имущество, при което активите му да са повече от пасивите и въпреки това той да е изпаднал в състояние на неплатежоспособност, защото няма пари, с които да погасява паричния си дълг. Именно това състояние на неплатежоспособност намира проявление в спирането на плащанията. Последното е факт, който винаги е следствие от самата неплатежоспособност. Освен това, спирането на плащанията следва да се разглежда и обсъжда от съда като цялостен процес, а не спрямо един или друг кредитор. В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява по безспорен и несъмнен начин, че търговското дружество е спряло плащанията си към своите кредитори.

От справка за задълженията на молителя към НАП към дата 14.08.2020 година се установяват неизплатени задължения към фиска, дължими за периода 2011 година - 2014 година. Най-значителни по стойност са задълженията за корпоративен данък и данък върху добавената стойност за 2011 година на стойност над половин милион лева, като натрупаната по тях лихва до момента също надхвърля половин милион лева. Част от задълженията са 3 установени с ревизионен акт № 02-1200771/31.05.2012 година, който касае множество задължения за данъци за отчетни периоди 2006 година - 2010 година. От справка за задълженията на молителя към Община Несебър за местни данъци и такси към дата 14.08.2020 година се установяват неизплатени задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци, дължими за периода 2008 година - 2020 година, ведно с лихвите, на обща стойност 34042.93 лева.

От справка в търговския регистър се установява, че дружеството редовно е публикувало финансовите си отчети до 2018 година включително, за която година е последният обявен отчет. За 2017 година е подало декларация, че не е упражнявало стопанска дейност. Към молбата, с която е инициирано настоящото производство, е приложена такава декларация и за 2019 година. От публикуваните годишни финансови отчети от 2010 до 2018 година е видно, че трайно краткосрочните задължения на дружеството превишават краткосрочните активи, като тази тенденция се задълбочава все повече във времето. Дружеството е отчело счетоводна печалба за последно през 2010 година, като следващите години е на загуба (с изключение на 2014 година, когато е отчетена счетоводна печалба от 2 хил. лева, но приходите не са от обичайната дейност, а целият приход за тази година е в размер на 8 хил. лева). Нетни приходи от продажби за последно дружеството е отчело през 2012 година и то само в размер на 2 хил. лева, спрямо 1951 хил. лева за 2011 година. През 2018 година и 2019 година непокритата загуба достига 1525 хил. лева. От 2011 година насам собственият капитал на дружеството е отрицателна величина, която неизменно нараства. Въпреки това, не може да се направи обоснован извод, че затрудненията на дружеството-молител в този период са били трайни, поради което и установената от вещото лице дата 31.03.2011 година на първо неплатено задължение не би могла да се приеме за начална дата на неплатежоспособността. Видно от финансовия отчет за тази година, дружеството е направило разходи за оперативна дейност в общ размер на 3240 хил. лева. През следващата 2012 година също са били отчетени такива в размер на 160 хил. лева, както и приходи от други дейности, но крайният финансов резултат за поредна година е загуба. През 2013 година вече дружеството отчита минимални приходи и разходи, като приходите са от увеличение на запасите от продукция и незавършено производство, а не от продажби. При това положение може да се направи обосновано заключение, че към края на 2012 година затрудненията на дружеството вече са придобили траен и необратим характер. Видно от финансовия отчет, то е приключило финансовата година с 55 хиляди лева загуба, задълженията само за данъци са в размер на 845 хил. лева, а общата сума на актива е едва 324 хил. лева, от които краткотрайни 185 хил. лева. При отчетената огромна по-размер загуба за втора поредна година (776 хил. лева за 2011 година), дружеството не е било в състояние да обслужва задълженията си с настъпил падеж в съответните периоди, а и освен това не е разполагало с кумулирани и налични суми, които да могат да послужат за изплащането им. Тази тенденция се е запазила и през следващите години и както бе посочено по-горе към 2019 година то е кумулирало загуби в размер на 1525 хиляди лева, спряло е изцяло стопанската си дейност и е декапитализирано. В този смисъл съдът намира, 4 че спирането на плащанията се дължи на трайна невъзможност за изпълнение на паричните задължения на молителя, предвид което са налице условията за приложението на презумпцията на чл. 608, ал. 3 от Търговския закон по горните доводи.