Акт от 05.01.2022, Административен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Русе, 05.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Русе, 6- ти състав, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: ЕЛИЦА Д. при секретаря

ДИЯНА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия Д. административно дело № 626 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Постъпила е жалба от А. Джошконтуна с постояненен адрес гр.Русе чрез адв.С.И. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 21-1085-000735 от 04.12.2021 г. на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ (ПП) към Областна дирекция (ОД) на МВР – Русе, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС- л.а БМВ530 Д с рег.№ **** за срок от шест месеца. С жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати при постановяването й процесуални нарушения и такива на материалния закон, поради което се прави искане за нейната отмяна и се претендират разноски по представен списък.

Ответникът по жалбата – Началник група в сектор ПП към Областна дирекция на МВР – Русе, чрез процесуален представител – гл. юрисконсулт Г. Д. , оспорва жалбата. Сочи, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му, с всички необходими реквизити. Не са допуснати процесуални нарушения, в заповедта се съдържат фактическите и правни основания за издаването й. Счита, че заповедта отговаря изцяло на целта на закона, като определеният размер на наложената мярка е към минимума и е напълно обоснован и съответства изцяло на установените по преписката факти и обстоятелства. Моли съда да потвърди издадената ЗППАМ и да присъди на ответника юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък на разноските .

Административният съд, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено следното:

По фактите

Със ЗППАМ № 21-1085-000735 от 04.10.2021 г. на Началник група в сектор ПП към Областна дирекция на МВР – Русе (л. 1 от преписката), спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на притежавано от него ППС – л. а. марка БМВ 530 Д с рег.№ **** за срок от шест месеца

За да приложи мярката, административният орган е взел предвид, че лек автомобил БМВ 530 Д с рег.№ **** , собственост на жалбоподателя, е бил управляван от лицето А. М., което е неправоспособен водач.

В заповедта е направено позоваване на АУАН сер. АА № 806566 от 02.10.2021 г. (л. 2 от преписката), съставен срещу А. М. за извършено от нея нарушение на чл. 150 от ЗДвП.

От съдържанието на акта се установява, че на 02.10.2021 г. соченото лице управлявало процесния лек автомобил, собственост на жалбоподателя, в гр. Русе, на Автополигон срещу клуб за конен спорт,посочен като път отворен за обществено ползване, без да е правоспособен водач.

В преписката се съдържа още и докладна записка на полицейския служител-свид.К.К., изпратен на посоченото място и дата около 00:50ч. по повод сигнал за настъпило ПТП. В докладната е посочено, че на място – автополигон срещу „Клуб по конен спорт“ Русе“ е установено, че процесният автомобил, собственост на жалбоподателя е бил управляван от св.А. М., която няма СУМПС и е неправоспособна. В докладната записка се сочи още, че на водача М. е бил съставен и АУАН № 806566 за нарушение по чл.150 ЗДвП и друг за нарушение на чл.20 ал.2 ЗДвП за причиненото ПТП с материални щети.

От Заповед № 336з-1120 от 23.06.2017 г., изменена със Заповед № 336з-571 от 20.03.2018 г., допълнена със Заповед № 336з-334 от 12.02.2020 г. (л. л. 18 – 20 от делото) се установява, че Директорът на ОД на МВР – Русе е оправомощил длъжностни лица да прилагат ПАМ по ЗДвП. Сред тях са и началниците на група в сектор ПП в ОД на МВР - Русе (т. 2, предложение второ от заповедта).

Жалбоподателят не оспорва описаната в заповедта фактическа обстановка, включително и че е собственик на процесния автомобил и лицето, което го е управлявало на 02.10.2021 г. не е правоспособен водач и не притежава свидетелство за управление на МПС. Тези обстоятелства се доказват и от приложеното по преписката и прието по делото писмено доказателство – АУАН сер.

АА № 806566 от 02.10.2021 г. (л. 2 от преписката), съставен срещу А. М.за извършено от нея нарушение на чл. 150 от ЗДвП. Същите допълнително са подкрепени от показанията на свидетелите А.М., Й. К., К.К. и от обясненията на жалбоподателя. Тези гласни доказателства еднозначно сочат, че жалбоподателят е студент, предоставил е управлението на собственията си автомобил на неправоспособната св. М.на територията на т.нар.Автополигон, в късната част на денонощието и при неосветено място, за да й помогне да придобие умения, но в един момент тя изгубила контрол върху автомобила и се ударили в паркиран на същото място друг л.а., което и довело до намесата на служители при ответника, като настъпилото ПТП е ирелевантно за спора.

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител единствено твърди, че посоченото място, където е управлявала неправоспособната предоставения й от него собствен автомобил, не е път отворен за обществено ползване , поради и което оспорената заповед е незаконосъобразна като несъобразена с материалния закон.

В тази връзка и на база докладната записка и гласните доказателства по отношение на мястото на правонарушението е изискана информация с оглед на общо известната КККР за имот

ПИ с идентификатор ***, т. нар.Автополигон, като видно от информацията от Община Русе и Областна управа-Русе, посочения имот с площ 83 664 к.м. е предоставен със заповед № 5-95-00-408/ 31.05.2019г. на областния управител на област Русе и договор № 23-00-42/16.07.2019г. за безвъзмездно управление на Министерството на младежта и спорта и е частна държавна собственост, предмет на АЧДС. Имотът е с предназначение земеделска територия, трета категория и с начин на трайно ползване –база за селскостопанска и горскостопанска техника с 2 броя поставяеми обекта-навеси,без наличие на пътни знаци, с два входа. Видно от протокол за приемо-предаване на имота-частна държавна собственост / л.51/ имотът е с асфалтовобенонова настилка, неподдържана и на места разбита и също неподдържани тревни площи. Северно от имота е разположен общински път, включен в утвърдения списък на общинските пътища под № RSE 1130, като не е установено наличието на пътни знаци при изхода от Автополигона с ПИ *** и не е установено по казуса управление на МПС от неправоспособен водач на посочения общински път.

С оглед постъпилата информация от трети лица, съдът намира за установено и неоспорено, че мястото посочено в АУАН, на което жалбоподателят е предоставил управлението на неправоспособния водач, е частна държавна собственост в лошо състояние с определените начини на ползване и предназначение, без оповестени пътни знаци и не е път отворен за обществено ползване.

По правото

Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица.

По делото е представена Заповед № 336з-1120 от

23.06.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Русе, изменена със Заповед № 336з-571 от 20.03.2018 г., допълнена със Заповед № 336з-334 от 12.02.2020 г., с която той е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по ЗДвП. Заповедта е издадена на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и Заповед рег. № 8121з-1524 от 2016 г. на Министъра на вътрешните работи. С последната заповед Министърът на вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП. Съобразно това и в съответствие с нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП Директорът на ОД на МВР - Русе, с горецитираната Заповед № 336з-1120 от 23.06.2017 г., изменена със Заповед № 336з-571 от 20.03.2018 г., допълнена със Заповед № 336з-334 от 12.02.2020 г., е делегирал правомощията си по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, вкл. и на началниците на група в сектор ПП при ОД на МВР – Русе (т. 2, предл. второ от заповедта). Изводът е, че процесната заповед е издадена в условията на делегирана компетентност – разписана е законова възможност за делегиране и е налице нарочен писмен акт, с който изрично се възлага съответното правомощие на органа-издател на индивидуалния административен акт.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законовоизискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.

2а, б. “а“ от ЗДвП в хипотезата на управление на превозно средство, без водачът да притежава свидетелство за управление – неправоспособен водач.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхваща преценката налице ли са установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно – следват ли се разпоредените с акта правни последици.

В случая процесната ЗППАМ е издадена на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, която разписва прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т.

1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Приложената на жалбоподателя

ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП касае последната хипотеза. Вярно е, че в заповедта не са описани място и време за извършване на нарушението, но заповедта препраща към приетия като доказателство АУАН и това е достатъчно за да се приеме, че заповедта е мотивирана.

Предпоставка за издаването на заповед на посоченото по – горе правно основание - чл. 171, т. 2а, б"а" от ЗДвП, е собственикът да е предоставил управлението на МПС на лице, което е неправоспособен водач, т. е. същият да е извършил административно нарушение по чл. 102, ал.

1, т. 1 от ЗДвП, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица или да е констатирано нарушение по чл.150 ЗДвП. Действително АУАН е съставен спрямо неправоспособния водач за нарушение по чл.150 ЗДвП, но в неговите констатации се съдържа твърдението, че е управлявал като неправоспособен собствения автомобил на жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 4 от ЗДвП в случаите по чл. 171, т. 2, букви "в", "к", "л",

"м", "н" и т. 2а свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, а в случаите на чл. 171, т. 2а се изземват и табелите с регистрационен номер.

Т. е. във всички случаи следва да има съставен акт за нарушение срещу неправоспособния водач (какъвто в случая има) и във всички случаи в издадената заповед освен отделно описание на нарушението, станало основание за прилагане на мярката, следва да се съдържа и позоваване на акта за нарушение, както е в случая.

Следователно налице са фактическите основания за прилагане на оспорената ПАМ по отношение на жалбоподателя. Следва да се има предвид, че при наличието им административният орган е длъжен да приложи ПАМ. В този смисъл органът действа в условията на обвързана компетентност и няма право на преценка дали да наложи мярката или не, такава може да извърши само по отношение срока на действие на ПАМ, като срока е в минимално определения размер