Решение № 3001 от 17.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3001 гр. С, 17.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А Р К при участието на секретаря П Н А като разгледа докладваното от А Р К Гражданско дело № 20251110151823 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „К И Т К И Т“ ООД срещу М. В. А., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 50,76 лева - незаплатен остатък от предоставена в заем сума в общ размер на 96 737,49 лева по договор за паричен заем от 24.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.06.2025 г., до окончателно плащане на вземането; 7 245,42 лева – мораторна лихва върху главницата от 96 737,49 лева за периода 25.07.2022 г. – 06.04.2023 г.; 1 850,49 лева – мораторна лихва върху остатъка от главницата в размер на 31 737,49 лева за периода 07.04.2023 г. – 24.09.2023 г.; 1 096,91 лева – мораторна лихва върху остатъка от главницата в размер на 27 737,49 лева за периода 25.09.2023 г. – 10.01.2024 г.; 42,29 лева – мораторна лихва върху остатъка от главницата в размер на 10 037,23 лева за периода 11.01.2024 г. – 21.01.2024 г. и 9,88 лева – мораторна лихва върху остатъка от главницата в размер на 50,76 лева за периода 22.01.2024 г. – 16.06.2025 г.

Ищецът твърди, че на 24.07.2020 г. между него и ответника бил сключен договор за заем, съгласно който ищецът се задължил да предаде в заем на ответника сума в размер на 96 737,49 лева, която ответникът се задължил да върне в срок от две години, считано от получаване на заема по банков път.

Заявява, че на 24.07.2020 г. превел по банкова сметка на ответника цялата заемна сума чрез два банкови превода – първият на стойност 50 000 лева, а вторият – 46 737,49 лева. На падежа – 24.07.2022 г., ответникът не изпълнил задължението си да върне заетата сума. Излага, че ответникът изпълнил задължението си със значителна забава, като посочва, че ответникът извършил следните плащания по банкова сметка на ищеца: на 07.04.2023 г. сума в размер на 65 000 лева; на 25.09.2023 г. сума в размер на 4 000 лева; на 1

11.01.2024 г. сума в размер на 9050 евро с левова равностойност от 17 700,26 лева; на 22.01.2024 г. сума в размер на 5106 евро с левова равностойност от 9 986,47 лева. Сочи, че е останал непогасен остатък от главницата в размер на 50,76 лева, както и че за периода на забава ответникът дължи мораторна лихва в общ размер на 10 244,99 лева. Моли съда да уважи предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който е направено признание на предявените искове. Ответникът заявява, че е платил остатъка от дължимата главница, за което представя платежно нареждане. Не оспорва претенциите за мораторна лихва, като намира претендираните суми за правилно изчислени. Сочи, че неплащането на лихвите се дължало на устни договорки между него и представител на ищцовото дружество, а не на проявена недобросъвестност. Поддържа, че не е дал повод за завеждане на делото, поради което отправя искане разноските да останат в тежест на ищеца. Алтернативно излага, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност, като прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение и отправя искане за присъждането му в минимален размер.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, по които в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: сключване на договор за заем и реалното предоставяне на уговорената парична сума, както и изпадане на длъжника в забава.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията.

С оглед релевираното от ответника с отговора на исковата молба становище, че признава предявените искове по основание и размер, с определението си от 21.11.2025 г. съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: наличие на сключен между страните договор за паричен заем от 24.07.2020 г., предоставянето в полза на заемателя на сума в размер на 96 737,49 лева, извършените погасителни вноски от страна на длъжника, както следва: на 07.04.2023 г. сума в размер на 65 000 лева, на 25.09.2023 г. сума в размер на 4 000 лева, на 11.01.2024 г. сума в размер на 9050 евро с левова равностойност от 17 700,26 лева, на 22.01.2024 г. сума в размер на 5106 евро с левова равностойност от 9 986,47 лева.

Въз основа на направеното признание и представените писмени доказателства съдът приема, че между страните е сключен договор за заем, по който ищецът е предоставил в заем на ответника сума в размер на 96 737,49 лева, която ответникът е следвало да върне на 24.07.2020 г., което не е сторил, с което е изпаднал в забава.

2

С отговора на исковата молба е представено преводно нареждане от 13.08.2025 г., неоспорено от ищеца и прието като писмено доказателство по делото, за извършен банков превод с основание „връщане на заем по договор“ от ответника М. В. А. до ищеца „К И Т К И Т“ ООД в размер на 50,76 лева.

Съдът съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК извършеното в хода на процеса плащане на сумата от 50,76 лева, с оглед което намира, че предявеният иск за дължим остатък от главница в размер на 25,95 евро (50,76 лева) се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Що се отнася до исковете за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, то предвид направеното с отговора на исковата молба лично от ответника признание на исковете и заявеното от ищеца с молба от 23.01.2026 г. искане за постановяване на решение при признание на иска, съдът намира, че са налице предпоставките по чл. 237 ГПК. Предвид това по делото се явява безспорно установено съществуването на материалноправните предпоставки за основателността на предявените искове, като същите са установени по основание и размер и следва да бъдат уважени изцяло.

Следва да бъде присъдена и претендираната законна лихва върху главницата от 25,95 евро (50,76 лева), дължима за периода от подаване на исковата молба – 23.06.2025 г., до извършеното плащане на 13.08.2025 г., чийто размер възлиза на 0,45 евро (0,88 лева), който съдът на основание чл.

162 ГПК изчисли посредством електронен калкулатор.

По разноските:

При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът.

Направеното признание на исковете и извършеното плащане в хода на процеса не освобождават ответника от отговорност за разноски. Съдът намира, че ответникът е дал повод за образуване на настоящото производство, тъй като процесните вземания са били изискуеми към датата на подаване на исковата молба, но въпреки това ответникът не ги е платил.

Ищецът е сторил разноски за заплащане на държавна такса за предявените искове в размер на 411,83 лева, държавна такса за издаване на обезпечителна заповед в размер на 5 лева, такса за вписване на обезпечителна заповед в размер на 15 лева, както и е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1327 лева за осъществената от адв. Т. правна защита, за което са представени писмени доказателства.

По направеното от ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намира същото за неоснователно. Размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, както и с материалния интерес на исковите претенции, като същият отговаря на минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), който съдът взе предвид като ориентир при извършване на преценката си. С оглед това съдът намира, че претендираният размер на адвокатско възнаграждение не е прекомерен.

Следователно в полза на ищеца се дължат разноски в общ размер на 899,28 евро (1 758,83 лева).

Предвид изложените съображения, съдът

3

РЕШИ:

ОСЪЖДА М. В. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С, ж.к. О К, бл. ..., да заплати на „К И Т К И Т“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. П, ул. „К“ № 24, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми за мораторна лихва, дължима върху заемна сума, предоставена по договор за паричен заем от 24.07.2020 г.: 3 704,52 евро (7 245,42 лева) – мораторна лихва върху главницата от 96 737,49 лева за периода 25.07.2022 г. – 06.04.2023 г.;

946,14 евро (1 850,49 лева) – мораторна лихва върху остатъка от главницата в размер на 31 737,49 лева за периода 07.04.2023 г. – 24.09.2023 г.; 560,84 евро (1 096,91 лева) – мораторна лихва върху остатъка от главницата в размер на 27 737,49 лева за периода 25.09.2023 г. – 10.01.2024 г.; 21,62 евро (42,29 лева) – мораторна лихва върху остатъка от главницата в размер на 10 037,23 лева за периода 11.01.2024 г. – 21.01.2024 г.; 5,05 евро (9,88 лева) – мораторна лихва върху остатъка от главницата в размер на 50,76 лева за периода 22.01.2024 г. – 16.06.2025 г., и 0,45 евро (0,88 лева) – законна лихва за периода 23.06.2025 г. – 13.08.2025 г. върху остатъка от главницата в размер на 50,76 лева.

ОТХВЪРЛЯ поради плащане в хода на процеса предявения от „К И Т К И Т“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. П, ул. „К“ № 24, срещу М. В. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С, ж.к. О К, бл. ..., иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сума в размер на 25,95 евро (50,76 лева), представляваща незаплатен остатък от предоставена в заем сума в общ размер на 96 737,49 лева по договор за паричен заем от 24.07.2020 г.

ОСЪЖДА М. В. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С, ж.к. О К, бл. ..., да заплати на „К И Т К И Т“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. П, ул. „К“ № 24, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 899,28 евро (1 758,83 лева), представляваща разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4