Решение № 4332 от 09.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4332 гр. Пловдив, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20255330101991 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Н. Ю. И., ЕГН **********, чрез адв. Р. Р. - вписан в АК - Пловдив, със съдебен адрес: гр.

******** против „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК: 202557159, с която е предявен иск с правно основание член 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да върне на ищеца сумата от 700 лв., платена без основание по Договор за кредит №******., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 31.01.2025 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба е изложено, че 18.10.2023г. е платена сума в размер на 200 лв., на 28.10.2023г. е платена сума от 300 лв. и на 02.11.2023г. сумата от 1000 лв. или общо в периода 18.10.2023г. - 02.11.2023г. н а ответното дружество са платени 1500 лева, което плащане надвишава главницата по сключен Договор за кредит № ********г. в размер на 800 лв. Счита, че остатъкът от 700 лв. до пълния размер на платената сума (1500 лв. - 800 лв.) е недължимо платен и ответното дружество нямат правно основание за задържането им. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.

От ответника е постъпил писмен отговор за неоснователност на иска.

Сочи, че на 10.08.2023 година между страните е сключен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние с № 981308, по силата на който на ищеца е предоставена заемна сума в размер на 800 лв. (осемстотин лева), която сума следва да се върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно Погасителен план. В чл. 20 и следващите от 1 горепосоченият договор било предвидено, че при неизпълнение на договорни задължения от страна на потребителя може да му бъде начислена неустойка.

Такава неустойка обаче не била начислявана и събирана от ответника, но същата била валидна и отговаряла на всички изисквания на действащото законодателство. Прави възражение за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. Р. на осн. член 38 л. 2 от ЗАдв, тъй като ищцата не е материално затруднено лице. Моли за присъждане на адв. възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се от писмените доказателства и принципно не е спорно, че на 10.08.2023 г. е сключен договор за потребителски кредит № ***********по който ответникът е предоставил кредит от 800 лева, платим ведно с договорна лихва от 24 лева за срок от 30 дни, п ри ГПР от 42,58 % и ГЛП – 36 %.

Не е спорно, че е уговорена и неустойка в размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение.

От представените от ищеца писмени доказателства – 2 броя разписки за извършено плащане, извлечение от банковата сметка на ищеца, открита в ОББ АД и представените от третите лица за спора Изипей АД и ОББ АД писмени доказателства се установява, че в процесния период по платежната сметка на ответника са постъпили суми в размер на 1500 лева. Ответникът е посочил, че между страните е сключен договор за потр. кредит № *********, който се обработвал под нов № **********заради новия програмен продукт, като освен този договор не е посочил друго правно основание, въз основа на което от ищеца да се дължат парични суми.

Съдът счита, че платените суми от ищеца надхвърлящи главницата в размер на 700 лева са платени без основание.

От една страна самият ответник в отговора на исковата молба сочи, че по клаузата за неустойка не е начислявана и събирана сума, макар и да била валидна, а от друга страна съдът намира, че договорът за потр. кредит е нищожен, тъй като посоченият в договора ГПР от 42,58 % не е действителен, тъй като в него не е отчетен разхода „неустойка“. Така, освен че се нарушава и заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК, потребителят бива и въведен в заблуждение относно реалната стойност на разходите, които следва да стори по обслужването на кредита си, в противоречие с изискванията на чл. 11 ЗПК.

Стига се и до нарушение във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗПК, тъй като се касае за необосновано високо и скрито оскъпяване на кредита. В случаите, когато в договора за потребителски кредит е посочен годишен процент на разходите, които обаче не включва всички разходи, които трябва да бъдат отчетени при изчислението му, то това е достатъчно договорът за потребителски кредит в 2 цялост да се счита за нищожен /арг. Решение от 21.03.2024г. по дело № С714/2022г. на СЕС/.

Ето защо всичко надплатено над чистата стойност на кредита в размер на 700 лева подлежи на връщане като неоснователно платено.

По отговорността за разноски:

Ищецът е направил искане и е представил доказателства за сторени такива от 50 лева за заплатена държавна такса.

На адв. Р. на осн. член 38, ал. 2 от ЗАдв. ще се присъди сумата от 480 лева с ДДС адв. възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК: 202557159, да върне на Н. Ю.

И., ЕГН **********, чрез адв. Р. Р. - вписан в АК - Пловдив, със съдебен адрес: гр. ************* сумата от 700 лева, получена без основание във връзка с договор за потребителски кредит № *******************г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда – 31.01.2025 г. до окончателното погасяване, както и сумата от 50 лева разноски по делото.

ОСЪЖДА „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ЕИК: 202557159 да плати на адв. Р. Р.

- вписан в АК - Пловдив, със съдебен адрес: гр. ******************* сумата от 480 лева с ДДС разноски за адвокатско възнаграждение по член 38 от ЗАдв за процесуално представителство на ищеца по гр.д. № 1991/2025г. на ПРС.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3