Присъда № 4 от 09.06.2021, Районен съд - Несебър

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 4 от 09.06.2021г. по НЧХД № 230/2021г. по описа на Районен съд Несебър, VI състав.

Г. С. К. е подала тъжба срещу М. И. М. за това, че на 05.12.2019г., в гр. Несебър, комплекс „С.д.*“, от апартамент № **, в бл.*, който обитавал в едно домакинство с Г. С. К., ЕГН **********, отнел от владението на последната сумата от 8000 лв. и мобилен телефон "Самсунг А 80“ с ИМЕИ № 357105104605080, всички вещи на обща стойност от 10 000 лв. – престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. С тъжбата е предявен и граждански иск: за присъждане на сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от соченото престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.

Повереникът на тъжителката сочи, че при така установената фактическа обстановка и събраните доказателства по делото е установена виновността на подсъдимия. Счита, че подсъдимият е извършител на инкриминираното деяние, поради което моли да бъде признат за виновен и да му се наложи наказание съгласно предвидените от закона граници за съответното деяние.

Тъжителката поддържа казаното от повереника й.

Служебният защитник на подсъдимия счита. че подадената тъжба остава недоказана.

Извършва анализ на доказателствата в тази насока. Моли за съдебен акт, с който да се отхвърли тъжбата като неоснователна и недоказана.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното:

По делото се установя следното от фактическа страна:

Подсъдимият М. И. М. е роден на 24.08.1989г. в гр. П., с постоянен адрес: гр.П., ул. Ц.А. № **, българин, български гражданин, женен, осъждан, средно специално образование, ЕГН:

**********. С присъда № 27 от 06.03.2020г. по НОХД № 239/2020г. по описа на Районен съд Несебър, в сила от 06.03.2020г., той е осъден за деяние по чл. 343б, ал. 3 от НК, извършено на 29.10.2019г., на „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години. Наложено му е наказание „Лишаване да управлява МПС“ за срок от 12 месеца.

Около месец август 2019г. тъжителката Г. С. К. се намирала в к. к. „Слънчев бряг“, като работела в казино на територията на комплекса и пребивавала в апартамент № **, в бл.*, находящ се комплекс „С.д.*“. Към този момент неин колега в казиното бил св. В., а св. К. работел в комплекса като охрана и живеел в него. По същото време К. се запознала с подсъдимия М.М., като започнали да излизат заедно. Покрай познанството им свидетелите В. и К. също се запознали с М..

С него се запознала и св. Д. (близка приятелка на К.), която често се срещала с тях. Свидетелката А. (дъщеря на К.) също разбрала за връзката й с М., като била против нея. През месец октомври 2019г. К. и М. решили да заживеят заедно като партньори и подсъдимият се нанесъл в обитавания от тъжителката апартамент в комплекс „Съни Дей“. Пред К. М. споделил, че има дете от предходен брак и желае да получи родителските права и двамата с Костода да заживеят заедно с детето като семейство.

Междувременно К. имала желание да продаде свой собствен апартамент в гр. Р., поради което водела преговори в тази насока. Обадила се за съдействие на св. Г. (неин стар приятел), който намерил купувачи за апартамента. Уговорили се св. Г. да я вземе от к. к. „Слънчев бряг“ и да я транспортира до гр. Р., където да бъде оформена сделката. К. споделила с приятелката си св.

Д. за сделката, като последната и предложила получените пари да се съхраняват при нея, тъй като притежава каса. В този момент К. водела комуникация с М., който й казал да не се занимава с глупости. Заявил й, че парите ще са на сигурно място. На 05.12.2019г. сделката се състояла, като за целта св. Г. взел К. от к. к. „Слънчев бряг“ с автомобила си. С нея бил и подсъдимият М.. Тримата 1 отишли в гр. Р., където пред нотариус сумата от 12 000 лв. била заплатена на К. във връзка с продажбата на апартамента. Парите били предадена на М. и К., които ги преброили при нотариуса.

Впоследствие св. Г. транспортирал К. и М. обратно до к. к. „Слънчев бряг“. В това време К. се обадила на дъщеря си – св. А. и й заявила, че продажбата е осъществена, като ще даде пари на нея и сестра й. След 18:00 часа на същия ден К. отишла на работа в казиното. Около 18:30 часа М. взел от обитавания заедно с К. апартамент сумата от 8000 лв. и мобилен телефон "Самсунг А 80“, закупен от тъжителката. Поел управлението над собствения си лек автомобил „Мерцедес“, който бил без регистрационни табели, тъй като същите били свалени при управление на М. след употреба на наркотични вещества. По същото време тъжителката получила от М. размазана снимка на път, по който пътува. К. се притеснила и се обадила на св. Д., като я помолила да отиде до апартамента й, за да види какво става. След 15 минути двете отново провели телефонен разговор, при който тъжителката казала на Д., че вече няма смисъл да ходи до апартамента. По телефона К. плачела, но не казала на Д. каква е причината за това. Около 22:30 часа същата вечер Д. видяла, че К. върви пеша към апартамента си, но тъжителката казала само, че се прибира.

Впоследствие св. Д. разбрала, че на място са извикани полицейски служители.

На същата дата – 05.12.2019г. К. подала „заявление“ и „сведение“ до РУ Несебър с твърдения, че на 05.12.2019г. говорила по телефона с подсъдимия, който й заявил, че взел сумата от 8000 лв. По това заявление бил посетен сигнал от полицейски служител в РУ Несебър – в комплекс „С.д.*“. От полицейския служител била изготвена докладна записка. Били снети сведения от пазач в комплекса, който забелязал сив Мерцедес, без регистрационни табели, около 18:30 часа да напуска територията на комплекса. Свидетелката Д. познавала полицейските служители, посетили сигнала, и провела разговор с тях, при което получила информация, че приятелят на К. взел парите, но я е страх да каже за това на Д.. В апартамента К. установила липсата на сумата от 8000 лв. (от получените от продажбата пари) и мобилен телефон "Самсунг А 80“ с ИМЕИ № 357105104605080, закупен от нея от „А1 България“ ЕАД с договор за продажба на изплащане № 503189584 от 31.10.2019г. за сумата от общо 959,51 лв.

В периода януари-февруари 2020г. посоченият телефон се ползвал със СИМ карта на името на подсъдимия М., като било установено местонахождение на телефона по клетки на територията на гр. П..

След случая К. се опитвала да осъществи връзка с М., но не неуспешно. Снабдила се с разпечатка от проведените от него разговори и установила, че той комуникирал с още няколко жени. С помощта на св. Д. тъжителката започнала да провежда телефонни разговори с част от жените, като се свързала с бившата съпруга на М., която им заявила, че той ги е излъгал и самата тя желае да получи изцяло родителските права над детето им, а не обратното. Свързали се с жена на име Мария, която прекъснала връзката с тях. След тези разговори подсъдимият М. започнал да звъни на К. и да я заплашва по телефона, като искал от нея да не води разговори с тези жени. К. поискала от него да й върне парите, но той й отговорил със заплахи.

През април 2020г. свидетелите К., В., Д. и Г. били извикани в РУ Несебър, като при проведено разпознаване по снимки всички категорично посочил М.М. като лицето, което живеело заедно с тъжителката Г.К. до декември 2019г.

Съдът намира, че посочената фактическа обстановка се установява от всички събрани по делото доказателства. На първо място следва да се отбележи, че събраните доказателства са изцяло косвени, тъй като липсват преки доказателства за деятелността на подсъдимия. От друга страна едно обвинение може да бъде доказано и с косвени доказателства, ако от анализа им в тяхната съвкупност може да се направи единственият възможен извод, че съответното деяние е извършено от обвиненото лице. Това становище е застъпено в трайната практика на ВКС (напр. Решение № 550 от 19.01.2009г. по н.д. № 607/2008г. на I н. о., Решение № 318 от 18.09.2015г. по н.д. № 767/2015г. на I н. о. и др.).

Анализът на всички събрани по делото доказателства (макар и косвени) води до 2 единственият възможен извод, че М.М. е автор на деянието, за което му е повдигнато обвинение.

На първо място от показанията на всички разпитани свидетели (Г., К., А., В. и Д.) се установява, че от месец октомври 2019г. подсъдимият живеел в едно домакинство с тъжителката К. в комплекс „С.д.*“, в апартамент № **, в бл.*. Този факт се потвърждава и от писменото сведение, дадено от тъжителката К. в сигнала й до РУ Несебър. Т.е. твърденията на К., изложени още към момента на иницииране на производството, се потвърждават от всички тези свидетели. На следващо място свидетелката Д. е била в течение с обстоятелството, че К. желае да продаде свой собствен апартамент в гр. Р., като дори е предложила да я придружи за сделката. Свидетелят Г. е пряк очевидец на сделката, като е транспортирал К. и М. до гр. Р. и е присъствал в нотариалната кантора. От показанията на тези свидетели се установява, че именно М. и К. са пътували заедно за сделката, получили са заедно парите и са се прибрали заедно в к. к. „Слънчев бряг“. Тези данни се потвърждават от показанията на св. А., В. и К., на които впоследствие К. е споделила за сделката.

Т.е. последните трима свидетели възпроизвеждат твърденията на К. за реализираните факти, които се потвърждават от друга страна от очевидци, които са били в течение с осъществяване на сделката. От показанията на св. Д. се установява фактът, че след прибирането си от гр. Р., след 18:00 часа на 05.12.2019г. тъжителката е отишла на работа, а подсъдимият е останал в обитавания от двамата апартамент, където се намирали получените от продажбата пари, както и мобилен телефон Самсунг. Впрочем св. Д. е пряк очевидец на тези събития, тъй като първо е предложила да съхранява парите на тъжителката, на което М. изрично възразил, а впоследствие е била помолена от К. да посети апартамента й поради съмнения, че парите може да са откраднати. Д. е поддържала пряк контакт и с полицейските служители, посетили адреса, непосредствено след сигнала за извършена кражба. Ето защо от показанията на тази свидетелка се установява по безспорен начин, че по инициатива на М. парите към момента на изчезването им са се съхранявали от него в обитавания заедно с тъжителката апартамент. Наред с това от показанията на св. Д. се установява, че М. изпратил на К. снимка на път, с което й заявил, че напуска апартамента. Тези показанията на Д., която е била в пряк контакт с К. към момента на изчезване на паричната сума и мобилния телефон, се потвърждават от показанията на всички останали свидетели, разпитани по делото, на които К. е разказала същата версия относно изчезването на парите и мобилния телефон.

Нещо повече – показанията на всички тези свидетели се потвърждават и от извършено по ДП № 304 – ЗМ – 1938/2019г. по описа на РУ Несебър (материалите по което са приобщени по настоящото дело) разпознаване от всеки свидетел по реда на чл. 169 – чл. 171 от НПК. Всеки от свидетелите е разпознал по категоричен начин М.М. като лицето, живяло заедно с К. до датата на деянието.

Показанията на тези свидетели за различните етапи от развитието на фактическата обстановка се потвърждават и от приобщените по делото писмени материали – в това число докладна записка за посетен сигнал от полицейски служител в РУ Несебър, ведно със снети сведения от Атанас Атанасов – пазач в комплекс „С.д.*“. Впрочем сведенията на Атанасов, че около 18;30 часа на 05.12.2019г. видял сив „Мерцедес“ без регистрационни номера да напуска комплекса, съответстват напълно на показанията на св. Д., която сочи, че М. управлявал Мерцедес, който към 05.12.2019г. бил със свалени номера, тъй като на по-ранен етап М. бил спрян за управление на МПС след употреба на наркотични вещества и поради тази причина номерата на автомобила му били свалени.

От писмените доказателства, представени в рамките на ДП от К., в това число договор за продажба на изплащане № 503189584 от 31.10.2019г. на мобилен телефон "Самсунг А 80“ с ИМЕИ № 357105104605080, закупен от нея от „А1 България“ ЕАД, се установява, че именно тя закупила телефона за сумата от общо 959,51 лв. Същевременно от приобщени справки от мобилните оператори се установява, че непосредствено след кражбата – месеци януари и февруари 2020г. мобилният телефон се е ползвал от М. на територията на гр. П..