Решение № 364 от 19.10.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 364 гр. София, 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мая Цонева

Членове:

Красимира Медарова

Мария Митева при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора Антоанета Близнакова като разгледа докладваното от Красимира Медарова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200492 по описа за 2023 година Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на упълномощения защитник на подсъдимия П. З. Б., адв. П. В. срещу решение № 49/30.03.2023 г. на Апелативен съд-гр.

Варна, 1 състав, постановено по в.н.о.х.д. № 274/2022 г.

В касационната жалба се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК и се прави искане за отмяна на въззивното решение и за оправдаване на подсъдимия, алтернативно – за намаляване на наложеното наказание или за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд. Твърди се неправилна оценка на показанията на свидетелката Т., депозирани на досъдебното производство, които са приобщени в съдебната фаза на осн. чл.281, ал.4 от НПК и съдът не е отчел забраната по чл.281, ал.8 от НПК като е основал присъдата си изолирано върху приобщените по този ред показания.

Навеждат се доводи за оказано въздействие върху свидетелите Т. и Г. при разпитите им от досъдебната фаза, като начинът на провеждането им се оценява като репресивен и в нарушение на правилата на НПК за събиране на гласни доказателствени средства. По тези съображения се счита, че въззивният съд неправилно е кредитирал показанията на цитираните свидетели от досъдебното производство и не е дал вяра на депозираните от тях в съдебно заседание, независимо от подробните им обяснения за провеждането на 1 приобщените разпити. В това число и на разпита на свидетелката Т. пред съдия от съответния съд, когато същата е била още под въздействие на оказания й натиск от органите на досъдебното производство. В същата насока се оценяват и обясненията на подсъдимия Ш. пред първоинстанционния съд, който също съобщава за оказан полицейски натиск единствено по отношение на подсъдимия Б.. В заключение се сочи, че осъдителната присъда почива изолирано върху показанията на свидетелката Т., които са депозирани на досъдебното производство и след оказан натиск, което е в нарушение на чл.6 от ЕКПЧ относно изискванията за справедлив съдебен процес и е довело до опорочаване на вътрешното убеждение на контролирания съд по фактите на обвинението.

Явната несправедливост на наказанието, която се поддържа алтернативно се мотивира с прекомерна завишеност на размера на наложеното наказание и с неправилна оценка на степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и на касаещите отговорността на подсъдимия обстоятелства, включително и на изискването за провеждане на процеса в разумен срок.

В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Б., редовно призован не се явява. Представлява се от упълномощения защитник адв. В., който поддържа касационната жалба по изложените в същата съображения и с направените алтернативни искания.

Защитата акцентира върху липсата на отговор от въззивния съд на възраженията от въззивната жалба срещу оценката на показанията на свидетелката Т. и на допуснатото нарушение по чл.281, ал.8 от НПК.

Подсъдимият Д., редовно уведомен не се явява пред ВКС и не се представлява. От упълномощения защитник адв.Андонов е постъпила молба за даване ход на делото, с която се заявява, че не поддържа жалбата на подсъдимия Б..

Прокурорът от ВКП застъпва становище за неоснователност на касационната жалба на защитата, като счита, че въззивното решение е постановено при липса на допуснати съществени процесуални нарушения при анализа и оценката на доказателствата, поради което следва да бъде оставено в сила. Сочи, че по делото не са налице доказателства за оказано неправомерно въздействие върху свидетелката Т. и показанията й от досъдебното производство правилно са били кредитирани, като съдът е отчел взаимната им кореспонденция с останалите доказателства. Материалният закон счита, че е приложен правилно от въззивния съд чрез направената преквалификация на деянието по чл.244, ал.1 от НК. Наложеното наказание оценява като справедливо отмерено и съответно на тежестта на деянието и обществената опасност на дееца, поради което сочи, че решението на въззивната инстанция следва да се остави в сила.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

С присъда № 260000/13.07.2022 г. по н.о.х.д. № 938/2016 г., по описа на Варненски окръжен съд, наказателно отделение подсъдимият П. З. Б. е признат за виновен в това, че на 2

18.03.2013 в търговски обект – магазин за дрехи /име/ в /населено място/, стопанисван от /фирма/ с управител и съсобственик –Р. Т., в съучастие като съизвършител с Т. И. Д. използвал данни от платежни инструменти, данни от банкови сметки / подробно описани в присъдата с номера на банковите сметки и банки - издател/ без съгласието на титулярите, като деянието не представлява по-тежко престъпление, поради което и на осн. чл.249, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.55, ал.1, т.1 и 3 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година, което да изтърпи при първоначален строг режим. Със същата присъда на осн. чл.25, вр. чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия Б. е наложено общо най-тежко наказание измежду наказанието по настоящата присъда и наказанията по н.о.х.д. № 1118/2015 г. по описа на ВОС, н.о.х.д. № 403/2015 г. по описа на ВРС и н.о.х.д. № 1467/2016 г. по описа на ВРС – а именно, лишаване от свобода за срок от пет години, при първоначален строг режим на изтърпяване към което е присъединено и наказанието глоба в размер на 30 000 лв. по н.о.х.д. № 1118/2015 г. по описа на ВОС. На осн. чл.25, ал.2 от НК от общото наказание е приспадната изтърпяната част от наказанието и на осн. чл.68 от НК е приведено в изпълнение наказанието, наложено с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 1934/2010 г. в размер на осем месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване.

Със същата присъда подсъдимият Б. е признат за невиновен по обвинението по чл. 249, ал.1, пр.2, вр. чл.20, ал.2, вр.ал,.1, пр.1, вр. чл.18, ал.1, пр.1 от НК, извършено в съучастие с подсъдимите С. Ш., Ш. и Т. И. Д. и на осн. чл.304 от НПК е оправдан по същото.

С присъдата на окръжния съд подсъдимият Т. И. Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.249, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК, в съучастие като съизвършител с подсъдимите Ш., Ш. и Б. / с Б. за деянието на 18.03.2013 г./, за което при условията на чл.55, ал.1, т.1 и 3 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и три месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим, като е оправдан частично по предявеното му обвинение. Със същата присъда на осн. чл.25, вр. чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия Д. е наложено общо най-тежко наказание измежду наказанието по настоящата присъда и наказанията по н.о.х.д. № 1374/2013 г. по описа на ВОС и по н.о.х.д. №3511/2013 г. по описа на ВРС в размер на една година и пет месеца лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване, към което е присъединено и наказанието глоба в размер на 700 лв. по н.о.х.д. № 3511/2013 г. по описа на ВРС, като на осн. чл.25, ал.2 от НК е приспадната изтърпяната част от същото.

С въззивно решение № 49/30.03.2023 г. на Апелативен съд-гр. Варна, Наказателно отделение, 1 състав, постановено по в.н.о.х.д. № 274/2022 г. присъдата на окръжния съд е била изменена в частта относно правната квалификация на деянията, извършени от подсъдимите Ш., Д., Ш. и Б., като е приложен закон за по-леко наказуемо престъпление и същите са преквалифицирани от престъпления по чл.249, ал.1, пр.2, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК в престъпления по чл.244, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК/ подсъдимият Б. е осъден за едно деяние, извършено на 18.03.2013 г./, извършени от тях в съучастие като съизвършители при условията на продължавано престъпление и дейците са си служили с платежни инструменти, за които знаели, че са подправени.

3

Касационната жалба на подсъдимия Б. чрез упълномощения му защитник е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирана страна, поради което подлежи на разглеждане, като разгледана по същество се явява неоснователна.

На първо място следва да се уточнят пределите на касационната проверка по делото, което е с четири подсъдими лица, от които касационна жалба е подал само подсъдимият Б..

В частта, с която подсъдимият Б. е признат за виновен в съучастие с подсъдимия Д. за престъпление по чл.244, ал.1, вр. чл.20 , ал.2 от НК присъдата за подсъдимия Д. също не е влязла в сила, за разлика от частта, с която двамата подсъдими са оправдани и срещу решението не е депозиран протест, както и в частта по отношение на подсъдимите Ш. и Ш., чието обвинение няма връзка с престъпната дейност на подсъдимия Б., предмет на касационната жалба и в същата част няма жалба или протест пред ВКС, поради което в тази част въззивното решение не подлежи на касационен контрол./ ТР № 5/2018 г. на ОСНК на ВКС/.Следователно в пределите на настоящата касационна проверка е частта от въззивното решение, с което подсъдимите Б. и Д./ втория подсъдим по арг. от чл.347, ал.2 от НПК/ са признати за виновни за престъплението по чл.244, ал.1 от НК.

По касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК:

Оплакването е неоснователно. При извършената касационна проверка се установи, че становището на контролирания съд по фактите на обвинението е формирано при пълно спазване на законовите изисквания за проверка и оценка на доказателствата и вътрешното убеждение на въззивния съд е изградено в пълно съответствие с изискванията на чл.14, ал.1 от НПК. Не се намери за основателно и оплакването за нарушение на забраната по чл. 281, ал.4 от НПК, което се аргументира с неподкрепеност на показанията на свидетелката Т. от досъдебното производство, приобщени към доказателствата по делото на осн. чл. 281, ал.4 от НПК, за които се твърди, че са използвани като основен доказателствен източник в подкрепа на обвинението.

Възраженията срещу кредитираните гласни доказателствени средства, събрани при разпитите на свидетелката Т. са в две посоки – относно депозирането им под оказано въздействие от органите на досъдебното производство и в контекста на нарушението по чл.

281, ал.8 от НПК.

Свидетелката Р. Т. е разпитвана три пъти в хода на наказателното производство, като два от разпитите й са от досъдебното производство и третият разпит е проведен пред окръжния съд. Поради липса на спомен за обстоятелствата по делото в съдебната фаза на процеса показанията й от досъдебното производство са приобщени чрез тяхното прочитане пред състава на първоинстанционния съд, който е посочил като основание за тяхното приобщаване разпоредбата на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК по отношение и на двата разпита. Съдът не е отчел, че по отношение на разпита от 05.03.2014 г., находящ се на лист 147, т.3 от досъдебното производство са били налице основанията за приобщаване по чл.

281, ал.1, т.2 от НПК, доколкото този разпит е бил проведен при условията на чл. 223 от НПК пред съдия от съответния съд /искането за провеждане на разпита на свидетелката Т. е 4 депозирано от водещия разследването на л. 146 от сл. д. с отбелязване, че по делото няма привлечени в качеството на обвиняеми лица /.

Показанията на свидетелката от първия разпит, проведен на 12.02.2014 г. правилно са прочетени на осн. чл. 281, ал.4 от НПК, като съдържанието им до голяма степен е възпроизведено и при разпита на същата свидетелка пред съдия от съответния съд.

Разликата между показанията на свидетелката Т. се състои в това, че при първия разпит й е било предявено писмо от Банка /банка/, приложено по делото относно неуспешни транзакции от терминал, поставен в процесния магазин, в който същата е работела към инкриминираната дата, докато в останалата част въпросите и отговорите от двата разпита се припокриват по съдържание. Окръжният съд се е позовал на приобщените показания на свидетелката Т. от двата разпита, в това число и на проведения разпит по чл.223 от НПК и независимо, че при приобщаването на показанията пред съдия не е посочил вярно основанието за тяхното прочитане, доказателствената им тежест не се променя.