Решение № 17 от 12.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Н. Г.

Членове:

П. Стоицев

Емил Дечев при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова в присъствието на прокурора В. Р. А. като разгледа докладваното от Лилия Н. Г. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100607395 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава 21 от НПК.

С присъда от 29.05.2025 год. по НОХД № 1196/2025 год. по описа на Софийския районен съд, НО, 1 състав, А. Ц. И. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 170, ал. 2 от НК, като на основание чл.

373, ал. 2 от НПК му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА при първоначален общ режим на изтърпяване, а на основание чл. 59 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан.

Срещу присъдата, в законоустановения срок за обжалване и протест е постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимия – адв. И. Л. от САК.

С депозираната въззивна жалба се атакува постановеният първоинстанционен акт, като се сочи, че подсъдимият не е доволен от постановената присъда. След изготвяне на мотивите към присъдата е била предоставена възможност защитата и подсъдимият да допълнят въззивната си жалба, което не е сторено.

Във въззивната жалба се сочи, че по време на съдебното следствие пред Софийски районен съд са били представени доказателства относно влошеното здравословно състояние на подсъдимия, както и че същия не може да пребивава в арестните помещения. Твърди се, че по делото липсва справка относно това кога е изтърпяно наказанието по НОХД № 17297/2023 год. по 1 описа на РС – София и се иска такава да бъде приобщена, като се посочи кога подсъдимия е изтърпял наложеното му наказание, кога е бил настанен на лечение в УМБАЛ Исул и кога, на какво основание е бил освободен. Освен горното, се иска и назначаване на СМЕ с оглед установяване на здравословното състояние на подсъдимия към момента и дали то позволява да „излежава“ присъда от 8 месеца „Лишаване от свобода“ в затвор при общ режим. Към жалбата са приложени и писмени доказателства относно семейното и здравословното състояние на подсъдимия И.. Защитата е заявила, че поддържа становището си като защитник, обективирано в протокола от проведено съдебно заседание пред Софийски районен съд от 29.06.2025 год., според което подсъдимият е признал всички факти и обстоятелства по обвинителния акт, но се иска налагане на наказание, което да му позволява да гледа детето си и е поискана снизходителна присъда с оглед здравословното му състояние.

Атакуваното решение е от актовете, които подлежат на протестиране и обжалване по реда на гл. 21 от НПК.

В хода на производството пред въззивния състав се намери, че е необходимо откриването на въззивно съдебно следствие и са налице основания за събиране на други (освен посочените) допълнителни доказателства, а именно:

За изясняване на обстоятелствата по делото е била изискана справка от 05 РУ на СДВР с оглед установяване на времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража, доколкото е липсвала такава информация по приложеното досъдебно производство. Такава справка е била изискана и от НСлС относно това, дали подсъдимия е бил задържан в арестите в страната с мярка за неотклонение "Задържане под стража" и по кои наказателни производства.

В хода на въззивното съдебно следствие като писмени доказателства по делото са били приобщени: епикриза на А. Ц. И. от 06.04.2015 г., издадена от НСБАЛ по хематологични заболявания – гр. София, Експертно решение № 884 от 08.04.2015 г. на 02 МБАЛ ЕАД – гр. София, магнитно - резонансно изследване на А. Ц. И. от 30.03.2018 г. от Медицински център „Вита“, епикриза издадена от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД от 01.10.2017 г. по отношение на А. Ц. И., епикриза на А. Ц. И. от 30.09.2017 г. на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД, удостоверение за раждане на дете Н.А.И., удостоверение за раждане на дете А.А.И., студентска книжка на А.А.И.,удостоверение от Търговска банка „Д“ АД, издадено на Х.М.М. за получени преводи и трудови възнаграждения, трудов договор от МБАЛ „Св.

Анна“ – гр. София АД, № 86/29.05.2019 г. на Х.М.М., експертно решение № 1522 от 10.06.2021 г. издадено от 02 МБАЛ СОФИЯ ЕАД, по отношение на А.

Ц. И., етапна епикриза от ДКЦ „Княгиня Климентина“ ЕООД – гр. София от 18.08.2021 г. на А. И. и КТ изследване на А. Ц. И. от 05.06.2017 г. в Отделение по „Образна диагностика“ към МБАЛ „Св. Иван Рилски“ ЕАД – гр. София, университетска болница, както и справка от НСлС, с вх. № 145315/02.12.2025 г. и справка от ГДИН, с вх. № 149066/09.12.2025 г. Събраните писмени 2 доказателства са относими към воденото производство, касаят здравословното състояние на подсъдимия, неговото семейно и имуществено положение, както и това на членове на неговото семейств, както и такива, които съдържат и данни за времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража и изтърпявал наказание „лишаване от свобода“.

Във въззивното производство, без уважение е оставено искането на защитата на подсъдимия И., за назначаване и допускане на СМЕ, относно това дали здравословното състояние на подсъдимия позволява изтърпяването на наказание „лишаване от свобода“ ефективно, при „общ“ режим. Искането за назначаване на такава експертиза към настоящия момент е преждевременно, доколкото същата не би допринесла за разкриване на обективната истина и предвид това, че исканата СМЕ касае действия на прокурора във връзка с изпълнение на ефективно наказание „лишаване от свобода“, в какъвто етап не се намира производството. Производството пред въззивната инстанция не е приключило и респективно не е ясно какъв би бил изходът на същото.

Искането би било от компетентността на прокурора, в различна процедура от настоящата, а именно такава по чл.415 от НПК и то единствено в случай на потвърждаване на присъдата. За настоящето производство, СМЕ би била необходимо ако се твърдят обстоятелства с оглед приложението на чл. 25, ал.1, т. 1 от НПК, каквото искане не се поддържа нито от подсъдимия, нито от защитата, а и съдът служебно не намира основания в тази насока, доколкото не се установява състояние – разстройство на съзнанието на подсъдимия, в което той да е изпаднал след извършването на деянието, изключващо вмняемостта или друго тежко заболяване, което да пречи на провеждането на производството. Въззивният съд има за задължение да провери законосъобразността и обосноваността на постановения първоинстанционен съдебен акт, и посоченият въпрос чието изясняване се иска, не е предмет на производството.

В хода на съдебните прения, адв. И. Л. – защитник на подс. И. посочва, че диагнозата на подсъдимия сама по себе си е изключително смекчаващо обстоятелство, което е от съществено значение за определяне на вида и размера на наказанието. Според защитата именно това му състояние, степента на лечение, най-вече лекарствата, които приема и няма кой да му осигурява, докато излежава присъдата и не може да се разчита на някакво лечение в рамките на тези 8 месеца, променя цялата картината при индивидуализация на наказанието и само по себе си няма нищо общо с изпълнение на наказанието.

Отново изтъква, че се касае за много тежко здравословно състояние, което изисква специални грижи и лечение. В заключение моли жалбата да бъде уважена.

В правото на лична защита подс. И. поддържа казаното от адвоката си.

Обяснява поведението си с приема на хапчета и заявява, че не иска да го прави, но просто се случва и не може да го обясни. Изразява притесненията си, че този път няма да излезе от затвора.

Прокурорът намира жалбата за неоснователна, а обвинението спрямо подс. И. за доказано. По отношение на определеното наказание приема, че 3 същото е справедливо, а изложените от съда мотиви относно индивидуализацията на наказанието са обективни и изчерпателни. По посочените съображения, представителят на С. Г. П. моли присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

В предоставена му последна дума подс. И. заявява, че няма какво да добави.

Депозираната жалба е постъпила в законоустановения срок и отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, настоящият състав на Софийски градски съд я намира за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите и възраженията в жалбата‚ както и тези, изложени в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:

Производството пред Софийския районен съд е проведено по реда на чл.371, т. 2 от НПК.

Възприетата от въззивния съд фактическа обстановка не се различава от тази, описана в мотивите към проверяваната присъда. Въззивната съдебна инстанция споделя изцяло извода на СРС, че доказателствата по делото изцяло подкрепят изложените фактически изводи, в каквато насока е и изложеният макар доказателствения анализ. Изводите относно правнорелевантните факти са основани на достатъчен анализ на събраната доказателствена маса.

Контролираният съд е обсъдил доказателствената съвкупност, като относимите към процесния спор обстоятелства се приемат за установени от събраните по делото доказателства, проверени и преценени по отделно и в тяхната съвкупност при спазване принципите по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 3 и, ал. 5 НПК. Свидетелските показания, не са изолирани или превратно тълкувани и на същите правилно им е дадена вяра, като достоверни. Освен това, същите кореспондират с приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства.

Събраният доказателствен материал обхваща събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл. 373, ал. 3 НПК, а именно: направеното признание от страна на подсъдимия на обстоятелствата, изложени в обвинителния акт и останалия доказателствен материал – показанията на свидетелите Р., Й., Щ., Щ.а, З., В., П., П., протокол за оглед на местопроизшествие и албум към него, приобщени по реда на НПК.

Доказателственият анализ, направен от районният съд е правилен и обоснован, а в мотивите към присъдата са посочени както установените обстоятелства и доказателствения материал, въз основа на който се извеждат съответните факти, така и правните съображения за взетото крайно решение.

Доказателствента съвкупност е еднопосочна и от нея се установяват времето, 4 мястото и авторството на извършеното инкриминирано престъпление.

Производството е проведено по реда на чл.371, т. 2 от НПК и събраните доказателствени материали доказват по несъмнен начин фактическите изводи на прокурора, отразени в обвинителния акт, както и е установил, че приобщените доказателства са достатъчни за установяване по несъмнен начин на фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимата (т.4 от диспозитива на ТР №1/2009 год.). Именно поради тези съображения, за съда е налице и задължение в мотивите си да ги приеме за установени. Софийският районен съд правилно е кредитирал направеното от подсъдимия признание на фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на ОА, тъй като е установено по делото, че кореспондира с останалия събран по делото доказателствен материал.

Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на глава 27 от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират нови доказателства.

За да постанови обжалваната присъда, Софийският районен съд е приел за установена следната фактическа обстановка, която се установява от направенто от подсъдимия самопризнание на обстоятелствата, изложени в обвинителния акт и се подкрепя от останалия доказателствен материал – показанията на свидетелите Р., Й., Щ., Щ.а, З., В., П., П., протокол за оглед на местопроизшествие и албум към него:

Подс. А. Ц. И. е роден на ****г. в гр. София, българин, български гражданин, осъждан, с ЕГН **********.

Св. Р. Щ.а била собственик на апартамент, находящ се на адрес: гр.

София, ул. ****. През месец май 2024г. св. Щ.а се намирала в САЩ и оставила на св. П. Р. ключ от горепосочения апартамент. При необходимост св.