Решение № 4909 от 25.09.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4909 гр. София, 25.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира И.

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Йорданка В. П. като разгледа докладваното от Станимира И. Въззивно гражданско дело № 20221100505478 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20221660/13.12.2021г. по гр.д. № 60823 по описа за 2020г. н а Софийски районен съд, 173-ти състав е прекратено производството по делото по отношение на ответника Т. К. Т., ЕГН **********, като:

- С. Г. П. , ЕГН ********** е осъдена да заплати на Ц. П. Ц. , ЕГН ********** сумите в размери и на основание, както следва: сумата от 9264,61лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 08.12.2020г., до изплащането й, представляващи изплатени от него в качеството му на поръчител по договор за кредит от 18.05.2007г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД като заемодател и С. Г. П. и К. Т. П. като заемополучатели , от която сума задължението до размера от 3088,20лв. е солидарно с М. К. Т.; сумата от 2506,79лв., представляващи лихва за забава за периода от 08.12.2017г. до 07.12.2020г., от която до размера от 835,60лв.

Задължението е солидарно с М. К. Т., на основание на ч л. 78, ал.1 от ГПК сумата от 332,41лв., представляващи съдебни разноски по делото, като е отхвърлен иска срещу С. Г. П. за сумата от 1674,53лв., представляващи платени от ищеца във връзка с договора за кредит посредством удръжки от трудовото му възнаграждение , както и иска за лихва за горницата над 2506,79лв. до пълния му предявен размер; като С. Г. П. е осъдена да заплати на адв. К.а Б. на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение от 477,49лв.; Ц. П. Ц. е осъден да заплати на С. Г. П. на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 189,25лв. , представляващи съдебни разноски 1

- М. К. Т. , ЕГН ********** е осъден да заплати на Ц. П. Ц. , ЕГН ********** солидарно със С. Г. П. сумите в размери и на основание, както следва:сумата от 3088,20лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 08.12.2020г., до изплащането й, представляващи изплатени от него в качеството му на поръчител по договор за кредит от 18.05.2007г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД като заемодател и С. Г. П. и К. Т. П.

/чийто наследник е М. Т. / ; сумата от 835,60лв., представляващи лихва за забава за периода от 08.12.2017г. до 07.12.2020г., на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 166,20лв., представляващи съдебни разноски по делото, като е отхвърлен предявеният иск срещу М. К. Т. за припадащата му се като наследник на К. П. Т. 1/3 част от сумата от 1674лв., представляващи платени от ищеца във връзка с договора за кредит посредством удръжки от трудовото му възнаграждение , както и иска за лихва за горницата над 835,60лв. до пълния му предявен размер от 1/3 част от 3580 лв. /1193,33лв; като М. К. Т. е осъден да заплати на адв. К.а Б. на основание на чл. 38, ал.2 от ЗАдв. възнаграждение от 238,74лв.; Ц. П. Ц. е осъден да заплати на М. К. Т. на основание на чл. 78, ал.3 от ГПК сумата от 189,25лв. , представляващи съдебни разноски.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 25000289/04.01.2022г. по регистъра на СРС от ищеца Ц. П. Ц. , ЕГН ********** в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложени са съображения, че решението в тази част е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, необосновано. Посочил е, че правилно било прието от СРС че платил процесните суми като поръчител по договора за кредит, заемополучатели по който били С. П. и К. Т., че доколкото последният бил починал преди предявяване на иска по чл. 143 от ЗЗД, то за неговия дял отговарят наследниците му съобразно наследствения им дял , при съобразяване на обстоятелството че Т. Т. се отказала от наследството му, че С. П. отговора за цялата сума на самостоятелно основание, а М. Т. до размера на наследствения си дял, че срокът на погасителната давност е 5 години и платеното на 17.12.2015г. и лихвата за забава на същото не са погасени по давност. Неправилно било прието от СРС момент от който започва да тече погасителната давност за главницата от 1674,53лв. Посоченото от районния съд Определение № 214/13.03.2018г. по дело № 2853/2017г. на ВКС било тълкувано превратно от районния съд. С това определение било потвърдено решение на въззивен съд, приемащо че едва когато поръчителят плати дълга за него възниква правото да търси онова, което е платил съобразно решение № 74/01.07.1959г. на ОСГК на ВС, като е възприета и практика на ВКС по решение № 261/12.07.2011г. по дело № 759/201г. , съгласно която вземането по договора за заем е неделимо и така плащането на части не представлява периодично плащане. Така следвало да се обоснове извод, че едва когато поръчителят плати цялото вземане на кредитора за поръчителя възниква правото да търси изплатеното от него и от този момент ще започне да тече погасителната давност. В този смисъл било и Определение № 739/05.11.2019г. по дело № 3104/2019г. на ВКС. В случая със споразумението 2 между ОТП Ф.Б.“ ЕАД била опростена част от дълга, като страните се споразумели, че с плащането на 9264,61лв. в срок до 20.12.2015г. задължението на ищеца се погасява. Такова плащане било извършено на 17.12.2015г. и това била най-ранната дата, от която можело да започне да тече погасителната давност. Конституирането на Ц. Ц. на 22.12.2015г. по изпълнителното дело като взискател също прекъсвала погасителната давност.

Претендирал разноски.

Въззиваемият – ответник по исковете - С. Г. П., ЕГН ********** и М.

К. Т., ЕГН ********** са оспорили жалбата. Посочили са, че решението в обжалваната част било правилно. Погасителната давност за процесните задължения била пет години, сумата от 1674,53лв. била събрана по изпълнителното дело чрез удръжки от трудовото възнаграждение на ищеца, последната направена на 20.11.2015г., поради което и към подаване на исковата молба срокът на погасителната давност бил изтекъл. Претендирали са разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ 22024013/08.12.2020г. , уточнена с молбавх. № 25015563/28.01.2021г. на Ц. П.

Ц., ЕГН ********** срещу С. Г. П. , ЕГН ********** и М. К. Т., ЕГН **********, Т. К. Т., ЕГН **********, с която е поискал от съда на основание на чл. 143 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 5 от ЗН да осъди ответниците да му заплатят сумите, както следва:

-С. П. да му заплати сумата от11780,31лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 08.12.2020г., до изплащането й, представляващи изплатени от него в качеството му на поръчител по договор за кредит от 18.05.2007г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД като заемодател и С. Г. П. и К. Т. П. като заемополучатели сумата от 3580лв., , представляващи лихва за забава за периода от 08.12.2017г. до 07.12.2020г.,, от която сума задължението до размера от по 1/3 е солидарно с М. К. Т. и с Т.

К. Т. за всеки от тях

-М. К. Т., ЕГН ********** да му заплати съобразно наследствения му дял от наследството на К. Т. П. 1/3 от сумите, както следва: от 11780,31лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 08.12.2020г., до изплащането й, представляващи изплатени от него в качеството му на поръчител по договор за кредит от 18.05.2007г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД като заемодател и С. Г. П. и К. Т. П. като заемополучатели сумата от 3580лв., , представляващи лихва за забава за периода от 08.12.2017г. до 07.12.2020г., за която солидарно отговаря и С. П.

-Т. К. Т., ЕГН ********** да му заплати съобразно наследствения му дял от наследството на К. Т. П. 1/3 от сумите, както следва: от 11780,31лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 08.12.2020г., до изплащането й, представляващи изплатени от него в качеството му на поръчител по договор за кредит от 18.05.2007г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД като заемодател и С. Г. П. и К. Т. П. като заемополучатели сумата от 3

3580лв., , представляващи лихва за забава за периода от 08.12.2017г. до 07.12.2020г., за която солидарно отговаря и С. П.

Навел е твърдения, че бил поръчител по договора за кредит, че платил по изпълнителното дело процесните суми, поради което и ответниците отговаряли пред него за плащането им на основание на чл. 143 и чл. 86 от ЗЗД. Вземането на банката било цедирано на ОТП Факторинг Бъргария“ЕАД по време на висящото изпълнителното дело, образувано от банката, за което бил уведомен на 30.08.2013г.

Сумата от 1674,53лв. била събрана по изпълнителното дело чрез удръжки от трудовото чму възнаграждение. В последствие на 15.12.2015г. сключил споразумение с ОТП Факторинг Бълграия“ЕАД с което дългът му бил намален до 9264,61лв. с падеж 20.12.2015г., платил сумата . Претендирал е разноски, процесуалният му представител е претендирал възнаграждение на основание на чл. 38, ал.2 от Задв.

Ответникът Т. К. Т. е посочила, че се отказала от наследството на К. Т. П. на 12.07.2018г. И не отговаря за процесните задължения.

Ответниците С. Г. П. , ЕГН ********** и М. К. Т., ЕГН ********** са оспорили исковете. Посочили са, че С. П. отрича да изтеглила банков кредит заедно със съпруга си, не била получавала книжа от банката във връзка със същия, нито един от ответниците нямал представа за задълженията по договора, не били уведомени от ищеца, че платил дълга, не знаели и за смяната на кредитора. Задълженията били погасени по давност, същата започвала да тече от всяко плащане. Претендирали са разноски.

По делото е прието неоспорено от страните удостоверение, издадено по изпълнително дело № 20138380400495 по описа на ЧСИ М.Б., съгласно което изпълнителното дело е образувано за събиране на суми по изпълнителен лист, издаден в полза на Банка ДСК“ЕАД срещу Ц. П. Ц. , К. Т. П. и С. Г. П. за заплащане на главница от 8851,93лв., ведно с лихва от 16.12.2011г. до изплащането й; неолихвяема сума от 6712,07лв., като в последствие са начислени такса по т. 26 от Тарифата и останалите такси, частен правоприемник на взискателят бил „ОТП Ф.Б.“ЕАД по договор за цесия от 27.06.2013г., по изпълнителното дело Ц. Ц. бил платил 1674,53лв. чрез удръжки от работната заплата; 9264,61лв. по споразумение от 15.12.2015г. с ОТП Ф.Б.“ЕАД, сумата от 841,17лв. пропорционална такса, по изпълнителното дело С. П. платила 351,95лв., а К. Т. П. сумата от 276,57лв., по молба от 22.12.2015г. Ц. Ц. бил конституиран като взискател по делото за изплатената от него сума от 11780,31лв. длъжници за което били С. П. и К. Т., на 21.12.2015г. постъпила молба от ОТП Ф.Б.“ЕАД за прекратяване на изпълнителното дело по отношение на Ц. Ц.., нямало постъпили суми от С. П. и от К. П. след 22.12.2015г.

Прието е неоспорено от страните споразумение от 15.12.2015г. , носещо подписи за страните по него, съгласно което ОТП Ф.Б.“ЕАД и Ц. Ц. са се съгласили че дружеството е придобило с цесия договор за което сключил на 27.06.2013г. с Банка ДСК“ЕАД вземанията по договора за кредит от 18.05.2007г., за което Ц. бил уведомен на 30.08.2013г., по издадените заповед 4 за изпълнение и изпълнителен лист по дело № 58236/2011г. в полза на Банка ДСК“ЕАД срещу Ц. П. Ц. , К. Т. П. и С. Г. П. задълженията са за заплащане на главница от 8851,93лв., ведно с лихва от 16.12.2011г. до изплащането й;

5613,07лв. договорна лихва до 15.12.2011г.; 35лв. заемни такси и 290лв. съдебни разноски, за събирането им е образувано изпълнително дело 495/2013г. по описа на ЧСИ М.Б., като към 24.04.2015г. неплатени задължения са за главница от 8851,93лв; лихва от 5532,60лв; мораторна лихва от 2073,52лв., разноски от 413,10лв, общо 16871,15лв., кредиторът се е съгласил да опрости на Ц. горницата над 9264,61лв., като неопростената сума следва да се плати до 20.12.2015г. от поръчителя Ц. по сметка на кредитора, отделно да плати таксите по изпълнителното дело по сметка на ЧСИ.

Прието е неоспорено от страните удостоверение за наследници № 3/21.01.2021г., издадено от община Бойчиновци, съгласно което К. Т. П. е починал на 04.07.2018г. и е оставил за наследници по закон съпругата си С. Г.