Решение № 888 от 25.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 888 гр. Пловдив, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Георгиева при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Георгиева Административно наказателно дело № 20235330201840 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №686577-F602276 от 17.01.2023г. на Заместник-директор на ТД на НАП Пловдив, с което на М. В.

И., ЕГН:**********, на основание чл.74, ал.2, вр. чл.74, ал.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ е наложено административно наказание - „ГЛОБА“ в размер на 400 /четиристотин/ лева за административно нарушение на чл.38, ал.1, т.1, вр. чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч, вр. §33 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците /загл. доп. – ДВ бр.44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г./ и е осъществен състава на чл.74, ал.1 от ЗСч.

Жалбоподателката атакува наказателното постановление /НП/ с искане за неговата отмяна, по изложени в жалбата съображения. В депозирани допълнителни молби се сочат аргументи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на обжалваното наказателно постановление, като отново се иска отмяната му. В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично, като поддържа жалбата и допълнителните 1 молби пред съда на изложените основания. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – юркисконсулт М. С., пледира обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

Дружеството „АЖОМИ“ ЕООД, ЕИК:200048132 било търговец по смисъла на Търговския закон и предприятие по смисъла на Закона за счетоводството. Същият търговец извършвал дейност през 2019г., като имал реализиран оборот от фискално устройство в размер на 117 495.56 лева, съгласно данни от справка

„ФИСКАЛНИ

УСТРОЙСТВА

С

ДИСТАНЦИОННА ВРЪЗКА“. За същата година дружеството подало данни за действащи трудови договори на 14 броя лица, съгласно „Справка за актуално състояние на всички трудови договори“. Подадени били и декларации образец №1, съгласно „Справка – данни за осигуряванто по БУЛСТАТ“ и декларации образец №6, съгласно „Справка за задълженията на осигурител по декларация обр.6“.

Жалбоподателката М. В. И., в качеството си на управител на „АЖОМИ“ ЕООД, ЕИК:200048132 – предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, като е била задължена, не е публикувала годишен финансов отчет /ГФО/ на дружеството за 2019г. в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, като го заяви за вписване и представи за обявяване в законоустановения срок – до 30 септември на следващата година, т.е. до 30.09.2020г. /сътласно § 33 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г.и за преодоляване на последиците/.

При проверката било установено, че дружеството не е подало годишна данъчна декларация по чл.92 от СКПО за 2019г. в ТД НАП – Пловдив.

2

За горното обстоятелство НАП била уведомена на 14.12.2020г. от Агенция по вписванията с писмо вх.№12-00-353/14.12.2020г. на ЦУ на НАП, която информация била получена в ТД НАП – Пловдив с писмо с вх.№04-01208/05.02.2021г.

За извършеното нарушение на М. В. И. бил съставен АУАН №F602276/11.03.2021г. в отсъствие на нарушителката, след изпратена покана с изх. №94-00-1260-1869/17.02.2021г., върната с отметка „непотърсена“.

Прието било, че нарушението било извършено повторно по смисъла на параграф 1, т.16 от ДР на ЗСч, тъй като за същото било издадено наказателно постановление №482997 – F519038 от 09.12.2019г., влезло в сила на 01.06.2020г.

След съставяне на АУАН били предприети действия за връчването му на нарушителката, като била изпратена покана с обратна разписка с изх. №9400-2803-18/12.04.2021г., върната в цялост без отбелязване и покана с обратна разписка с изх. №70-00-4309-23/12.04.2021г., върната в цялост, с отметка „няма никой на адреса“. Видно от протокол №1600024857/28.06.2021г. било извършено посещение на декларирания адрес на управление на дружеството, при което нарушителката не била открита.

С разпореждане №596014-F602276/26.08.2021г. на Зам. - Директор на ТД НАП

Пловдив на основание чл.43, ал.6 от

ЗАНН административнонаказателното производство било спряно, като това било отбелязано върху оригинала на АУАН.

Впоследствие били предприети отново посещения на декларирания адрес по чл.8 от

ДОПК на дружеството.

Видно от протокол

№1600014790/07.07.2022г. било извършено посещение на декларирания адрес на управление на дружеството, при което нарушителката не била открита.

Видно от протокол №1600021367/21.07.2022г. било извършено посещение на декларирания адрес на управление на дружеството, при което нарушителката не била открита.

Актът бил предявен и връчен на нарушителката чак на 09.01.2023г.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства и от гласните доказателства – показанията на свидетелката Н. Д. С., които съдът 3 кредитира като обективни, логични, непротиворечиви и съответни на писмените доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

По делото са налице категорични и безспорни доказателства за извършеното от жалбоподателката административно нарушение на чл.38, ал.1, т.1, вр. чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч., вр. §33 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г.и за преодоляване на последиците /загл. доп. – ДВ бр.44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г./ и е осъществен състава на чл.74, ал.1 от ЗСч. Същата, в качеството си на управител на „АЖОМИ“ ЕООД, ЕИК:200048132 – предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския закон, като е била задължена, не е публикувала годишен финансов отчет /ГФО/ на дружеството за 2019г. в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, като го заяви за вписване и представи за обявяване в законоустановения срок – до 30 септември на следващата година, т.е. до 30.09.2020г. /сътласно §33 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г.и за преодоляване на последиците/. Посоченото не се оспорва от нарушителката.

Въпреки гореизложеното обаче съдът констатира допуснати съществени процесуални нарушения в хода на админстративнонаказателното производство, които са основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН – образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.

Съгласно Тълкувателно постановление №1/2015г. на ВКС и ВАС сроковете по чл.34 ЗАНН са давностни, като с тяхното изтичане държавата губи възможността да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение, включително и да накаже дееца за извършеното нарушение.

В настоящият случай се констатира, че АУАН №F602276 е бил съставен на 11.03.2021г., а атакуваното наказателно постановление е издадено на 4

17.01.2023г. - или след предвидения в чл.34, ал.3 от ЗАНН шестмесечен срок.

В тази връзка още се констатира издадено по административната преписка Разпореждане за спиране на административнонаказателното производство №596014-F602276/26.08.2021г., издадено от И. В. В., на длъжност заместник - директор на ТД НАП-Пловдив.

Въпреки горното следва да се посочи, че давността за издаване на наказателно постановление се спира само ако самото спиране на административнонаказателното производство е извършено валидно и законосъобразно.

При съобразяване с последното, в конкретния случай се установява, че Разпореждането за спиране на административнонаказателното производство №596014-F602276/26.08.2021г. е издадено от некомпетентен за това действие орган, а именно – от И. В. В., на длъжност заместник - директор на ТД НАППловдив. Следва да се отбележи, че нормата на чл.43, ал.6 от ЗАНН не посочва кой е органът, който отбелязва в акта невъзможността да бъде намерен нарушителят, с което производството се спира. Въпреки това, при извършване на систематичното тълкуване на нормата на чл.43, ал.6 от ЗАНН, следва единствено възможният извод, че това е не наказващият орган, а актосъставителят, доколкото именно негово е правото и задължението да състави АУАН и да обезпечи действията по неговото връчване. На основание чл.44, ал.3 от ЗАНН - преписката се изпраща на наказващия орган на много по-късен етап, а именно – след извършено надлежно връчване на АУАН, а в случая спирането се e налагало именно поради невъзможност АУАН да се връчи, тоест на етап от производството, който все още се намира в компетентността на актосъставителя. Въпреки това и съгласно вече посоченото – в процесния случай спирането е извършено не от актосъставителя, а от наказващия орган, което обуславя неговата формална незаконосъобразност.

Ето защо и при липса на законосъобразно /от компетентен орган/ спиране на производството по реда на чл.43, ал.6 от ЗАНН, то се налага и заключението, че не е спряла да тече и давността по чл.34, ал.3 от ЗАНН за издаване на наказателното постановление. При това, издаването на атакуваното наказателно постановление след изтичане на повече от шест месеца от съставяне на АУАН се явява незаконосъобразно и съставлява основание за отмяната му.

5

Наред с това съдът констатира, че в хода на производството по установяване на твърдяното нарушение е допуснато още едно съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като след задочното съставяне на процесния АУАН е следвало той да бъде надлежно предявен и връчен на жалбоподателя или на негов представител по предписания в чл.43, ал.4 ЗАНН ред - актът е следвало да се изпрати на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Иначе казано, наказващият орган не е изчерпал всички възможни и допустими процесуални действия за намиране на нарушителя, преди издаването на акта за спиране на производството, което води до материална незаконосъобразност на извършеното действие, чиято последица е непроявяване в обективната действителност на желания от органа процесуалноправен ефект. Нарушаването на това изискването по чл.43, ал.4 от ЗАНН е довело и до неспазване на условията по чл.43, ал.6 от ЗАНН. Съответно в случая фактическите основания за издаване на разпореждане за спиране на административното производство са, че АУАН е бил съставен в отсъствие на нарушителя по реда на чл.40, ал.2 ЗАНН, тъй като след изпращане на две покани за връчване на АУАН /покана с обратна разписка с изх. №94-00-2803-18/12.04.2021г., върната в цялост без отбелязване и покана с обратна разписка с изх. №70-00-4309-23/12.04.2021г., върната в цялост, с отметка „няма никой на адреса“/ и посещение веднъж на адреса на управление на дружеството, е било прието, че лицето не е било намерено. В този смисъл извършените действия не могат да бъдат определени с характер на „щателно издирване“ по смисъла чл.43, ал.6 от ЗАНН, изискващо поне 2 посещения на адрес. Това е така, тъй като при първото посещение липсата на лице за връчване на съобщение може да се дължи на житейски обосновани факти, а отсъствието от адреса, което не е за дълго време, да е свързано с командировка, изпълняване на друга дейност извън града или почивка и да няма нищо общо с преднамерено укриване с цел осуетяване на процеса по връчване на АУАН.