Решение № 423 от 18.12.2025, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 423 гр. гр.Велинград, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, V - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА Д. КЮРКЧИЕВА Гражданско дело № 20245210100863 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, предявен от „КРЕДИТ ИНС” АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Цар Борис III" № 85, ет. Мецанин, с ЕИК 205997727, против Е. К. Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр.

Ракитово, ул. *********** 7, с който се иска да бъде установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер на 1127.50 лв., от които: 1000.00 лв. главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” №ДЗ011948/08.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда17.04.2024 г. до окончателното заплащане на сумата, 120.00 лв. договорна лихва за периода 08.01.2024 г. – 08.04.2024 г. и 7.50 лв. законна лихва за забава за периода 09.01.2024 г. – 10.04.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 304/ 14.05.2024 г. по ч.гр.д. № 568/2024 г. по описа на Районен съд Велинград.

Ищцовото дружество излага, че на 08.12.2023 г. между „КРЕДИТ ИНС” АД и ответницата е сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” №ДЗ011948/08.12.2023г. Сочи, че Е. К. Б., ЕГН ********** е кандидатствала 1 за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството на адрес www.creditins.bg, като е предоставила личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, oдобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. Излага, че в резултат на подадената заявка и предоставените от Е. К. Б. данни, служител на дружеството се е свързал с нея на посочения телефон, като ответницата е потвърдила самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи при условията на дружеството, кредит в размер на 1000.00 лв. Сочи, че след обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника е изпратен на посочената от него електронна поща, електронен формат на договора за кредит от разстояние, който същата е потвърдила, с избиране на изпратения му от „КРЕДИТ ИНС” АД линк за потвърждение и желаната сума й е била преведена чрез системата Е-pay и получена от същата на каса на партньорски офис на „Изипей” АД, срещу представена от Е. К. Б. лична карта. Твърди, че съобразно съдебната практика електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ (чл.3 ал.1 от ЗЕДЕУУ). Излага, че същото е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация (чл.2 ал.1 и 2 ЗЕДЕУУ) и се счита за подписано при условията на чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ. Сочи, че от данните посочени в заявката на ответника е видно, че в тях фигурира информация, която логически е свързана само и единствено с Е. К. Б., която лично е предоставила на дружеството при кандидатстването, следователно ответникът с попълване на данните си в заявката за кредит автоматично следва да се счита, че е неин автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни. Твърди, че съгласно чл.184 ал.1 изр.1 ГПК в настоящия случай представят договора сключен между страните в писмен вид, като възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Излага че, въвеждането на лични данни от страна на ответника в системата им, съгласяването му с условията на същия, потвърждаване на издадения му договор чрез предоставен e-mail адрес и телефонен номер е равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ, като преписът има значението на носител, обективиращ частни, подписани от 2 страните, документи и съгласно чл.180 ГПК, те се ползват с формална доказателствена сила за авторството им. Сочи, че съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит на длъжника е предоставена преддоговорна информация, като същият се е запознал и е приел Общите условия на предлагания му кредит, като е потвърдил и получил на посочения от него email адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити”. Твърди, че съгласно условията на сключения Договор, „КРЕДИТ ИНС”, е поело задължение да предостави на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ заем, под формата на потребителски кредит, а КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва, като общият размер на задължението е платимо ведно с главницата на равни месечни вноски със следните падежи: 08.01.2024, 08.02.2024, 08.03.2024, 08.04.2024, 08.05.2024, 08.06.2024, 08.07.2024,

08.08.2024, 08.09.2024, 08.10.2024, 08.11.2024, 08.12.2024 г.. Към дата 10.04.2024 г.. Сочи, че кредитополучателят не е погасил нито една от вноските по кредита, падежите на които са настъпили съответно на 08.01.2024, 08.02.2024, 08.03.2024, 08.04.2024г.. Излага, че процесните суми се претендират на основание предсрочна изискуемост на основание разпоредбата на т. 9.2 от Общите условия, приложими към договора за потребителски кредит, сключен между страните. Твърди, че е потърсил начин да защити интересите си, като на 10.04.2024г. е подал на основание чл.410 от ГПК Заявление за издаване на Заповед за изпълнение и РС Велинград е образувал ч.гр. дело №568/2024 г., като по същото дело е издал заповед за изпълнение, срещу която е подадено Възражение от страна на ответника в законоустановения срок. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В срок по чл. 131 ГПК, ответницата, изразява становище, че исковата молба е редовна и допустима, но е изцяло неоснователна и недоказана.

Твърди, че договора за кредит е нищожен поради неспазване на действителния размер на ГПР, чл. 11 ал.1 т.10, вр. с чл.22 от ЗПК. Сочи, че в случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение и която изрично посочва, че когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Излага, че когато в ГПР отсъстват някои от предвидените 3 в чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48 разходи - ДПК следва да се счита за нищожен, което води до връщане само на главница. Моли в случай, че съда уважи исковите претенции, разноските по делото да останат в тежест на ответната страна, в тази насока и Определение № 3050 от 22.12.2023г. по в.ч.гр.д.№ 3141/2023г. на ОС Пловдив, 14 състав „Аналогично, при предявен от потребител иск за нищожност на клауза по сключен от него договор и основателност на този иск, следва да се счита за недопустимо възлагането в негова тежест на разноски по частично уважен иск на кредитора за връщане на суми по договора.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа и правна страна:

За основателността на претенцията в тежест на ищцовото дружество е да докаже при условията на пълно и главно доказване: 1. че между „КРЕДИТ ИНС” АД и Е. К. Б., ЕГН: ********** е налице валидно облигационно отношение, по

Договор за потребителски кредит

„Екстра”

№ДЗ011948/08.12.2023г., 2. настъпилата изискуемост на вземанията.

В тежест на ответницата е да докаже, че е погасила процесните вземания, както и възраженията си срещу възникването и съществуването им.

По възражението за наличието на неравноправни клаузи, респ. неспазване императивните разпоредби на ЗПК, в тежест на ищцовото дружество е да докаже пълно и главно, че е налице индивидуално договаряне, алтернативно, че законът е спазен, включително по отношение възраженията по чл. 10, чл. 11 и чл. 19 ЗПК.

По делото е приложено ч. гр. дело № 568/2024 г. по описа на Районен съд Велинград, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника. Издадена е била заповед за изпълнение на парично задължение № 304 от 14.05.2024 г. за процесните суми.

В дадения от съда срок, ответникът Е. К. Б. е упражнила правото си на възражение срещу издадената от съда заповед, поради което и ищецът е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право – в указания от съда срок.

4

По делото е приет договор за потребителски кредит „ЕКСТРА“ №ДЗ011948/08.12.2023 г., сключен на 08.12.2023 г., между ответника Е. К. Б. в качеството й на кредитополучател и „КРЕДИТ ИНС“ АД, в качеството му на кредитодател. Съгласно договора дружеството предоставя на ответника кредит в размер на 1000 лв., а ответникът се задължава да я върне в срок от 12 месеца с 12 месечни вноски, с краен срок 08.12.2024 г.. Страните са уговорили фиксиран годишен лихвен процент от 36,00 % и годишен процент на разходите по кредита 49,7 %, а начина на усвояване в брой на каса на Easypay.

От представената справка системен код 2000000383855991 се установява, че ищцовото дружество е превело сумата по кредита на ответника чрез EasyPay.

От представената разпечатка/справка от кореспонденцията на дружеството се установява, че на 09.04.2024 г. е изпратено до ответника уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на договора на посочения от ответника в заявка за кредит, имейл адрес и съгласно Раздел XII от общите условия към процесния договор.

След анализ на съдържанието на договора, съдът приема, че той е за потребителски кредит, чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на препращащата разпоредба на чл.

24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.

Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.

Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.

С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено.

5

При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между страните договор и като взе предвид наведените в тази насока правни доводи в отговора наисковата молба, съдът констатира следното:

Ищецът е потребител по смисъла на §13, т. 1 ДР на ЗЗП, тъй като е сключил през 2023 г. договора за потребителски кредит като физическо лице и процесният договор не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност. Клаузите в договора за кредит не са индивидуално уговорени, доколкото са изготвени предварително от търговеца и ищецът не е имал възможност да влияе върху тяхното съдържание, като доказателства за противното по делото не бяха събрани.

Съгласно чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗПК неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случай на договор при общи условия. Ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия, доставчикът следва да докаже твърдения факт, че някоя клауза е договорена индивидуално.