Решение № 20075 от 06.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20075 гр. София, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110100810 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове от М. Х. П. против „С..“ АД с правно основание чл. 124, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД с искане да бъде прогласена нищожността на Договор за кредит № . г. поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, в условията на евентуалност да бъде прогласена клаузата на чл. 17 от договора, предвиждаща неустойка за представено обезпечение, както и да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5 лева, частично от 508,15 лева, представляваща платена при начална липса на основание сума по процесния недействителен договор за кредит, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.

В исковата молба процесуалният представител на ищеца излага твърдения, че на 13.05.2022 г. М. П. е сключила с ответника „С..“ АД договор за потребителски кредит № . г., по силата на който е усвоила главница в размер на 400 лв. Поддържа, че в договора било уговорено, че кредитът ще бъде погасен за срок от 6 месеца при лихвен процент в размер на 36 %, ГПР 42,58 %, като в тази хипотеза общо дължимата сума ще бъде в размер на 450,81 лева. Сочи, че съгласно чл. 17 от процесния договор, кредитополучателят се е задължил да осигури в три дневен срок, считано от сключването на сделката, обезпечения в условията на алтернативност - поръчител, отговарящ на условията, посочени в общите условия към договора или банкова гаранция, като съгласно чл. 27,ал. 1 при неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечения, заемателят дължи неустойка в размер на 0.9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Допълва, че съгласно приложение № 2, съставляващо погасителния план по кредита при неосигуряване на обезпечение общата сума дължима от 1 заемателя е в размер на 908,15 лв. Процесуалният представител излага твърдения, че в изпълнение на задълженията си по договора за кредит, ищцата е заплатила цялата дължима по договора сума в размер на 908,15 лева.

Излага твърдения, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 ЗПК поради неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7-9 ЗПК. Поддържа, че в настоящия случай, посочената от кредитора като „неустойка“ за неосигуряване на обезпечение, изначално нямала обезпечителна и обезщетителна функции, което разкривало действителната й правна характеристика на допълнителна икономическа облага за кредитора, уговорена само привидно като неустойка, за да заобиколи изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК за максимален праг на ГПР. На следващо място излага твърдения, че договорът се явява нищожен и като сключен при неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК, като разписаният в него ГПР в размер на 42,58 % е неточен и подвеждащ, тъй като не е включена скритото под формата на неустойка вземане за лихва по чл. 17, раздел .

“Неустойки“ от договор, като кредиторът не е изпълнил и изискването да посочи кои компоненти формират размера на ГПР, като не била разписана методика. Предвид изложеното моли да бъде прогласена нищожността на договора за потребителски кредит № . г., а в условията на евентуалност да бъде прогласена нищожността на клаузата на чл. 17, раздел . “Неустойки“ от договора за потребителски кредит и да бъде осъден ответника, да възстанови на ищцата получената от него без правно основание въз основа на недействителния договор за паричен заем сума в размер на 5 лева, частично от 508,15 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане.

В срока по чл. 131, ал. 1 ответникът „.“ АД депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Признава сключването на процесния договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание, като поддържа, че същият е съобразен изцяло със законовите разпоредби. Сочи, че процесната клауза за неустойка е валидна, като поддържа, че причината за начисляването е виновното поведение на ищеца, който не е предоставил дължимото обезпечение. Излага подробни съображения относно валидността клаузата. Сочи, че ищецът не е плащал на ответното дружество за погасяване на процесния договор, като навежда твърдения, че вземанията по кредита са прехвърлени в полза на трето лице по силата на договор за прехвърляне на вземания. По изложените съображения моли претенция срещу дружеството да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК и чл. 55 ЗЗД. От фактическа страна по делото е установено следното:

По делото е приет договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 2

../13.05.2022г. сключен между „.“ АД и М. Х. П. /л.11-15 от делото/ и Общите условия /л. 3039 от делото/, съгласно който ответното дружество „.“ АД се е задължило да предостави на ищеца потребителски кредит в размер на 400 лв. В договора е посочен лихвен процент по кредита в размер на 36 % и годишен процент на разходите от 42, 58 %, както и обща сума, дължима от потребителя в размер на 450.81 лв. Посочено е, че срокът на договора е 6 месеца, а по отношение на размера, броя и датите на плащане на погасителните вноски се препраща към погасителен план Приложение № 2. Като обезпечение на договора са посочени поръчител или банкова гаранция. С чл. 17 от договора ищецът се е задължил в тридневен срок от сключване на договора да осигури поръчител – физическо лице или да предостави банкова гаранция, а съгласно чл. 27 при неизпълнение на това задължение потребителят дължи неустойка в размер на 0, 9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение. Предвидено е тази неустойка да се заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска.

Приет е като доказателство и погасителен план по договор за кредит № .г, /л.16 от делото/ в който е отбелязано, че размерът на дължимата месечна погасителна вноска е 151.36 лева. Видно от погасителния план в така посочения размер на погасителна вноска е включена и вноска за неустойка. Съгласно този погасителен план вземанията по кредита са:

400 лева главница, общо дължима сума главница плюс лихва в размер на 450.81 лева и общо дължима сума главница плюс лихва плюс неустойка в размер на 908.15 лева.

Ответникът е представил към отговора на исковата молба справка за извършените плащания /л.74 от делото/, съгласно която ищецът не е извършвал никакви плащания по договора за кредит.

По делото е изслушано и заключение по съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което по договора за кредит до 06.10.2025г. от страна на потребителя не е извършвано плащане, като е отбелязано, че вземането по този договор е било цедирано на трето за спора лице без посочване на конкретна дата на прехвърляне на вземането. В табличен вид вещото лице е отбелязало, че кредитът е бил усвоен на 13.05.2022г., като са останали начислени главница в размер на 400 лева, договорна лихва в размер на 50.82 лева за периода от 13.05.2022г. до 13.11.2022г, неустойка в размер на 457.34 лева за периода от 13.05.2022г. до 13.11.2022г и 680.31 лева „други разходи“ за периода от периода от 13.05.2022г. до 13.11.2022г. или общо задълженията са в размер на 1588.47 лева. Експертът е дал заключение и, че посоченият в договора за кредит ГПР в размер на 42.58% включва само договорната лихва. Посочено е и, че годишният процент на разходите по процесния договор за кредит при включване в него общите разходи по чл.19 ДПК, в това число и неустойка, е в размер на 2168.23 %.

Настоящият състав кредитира изцяло заключеното по съдебно-счетоводната експертиза по реда на чл. 202 от ГПК, като изготвено въз основа на събраните по делото доказателства и от вещо лице притежаващо необходимата професионална квалификация и специални знания.

С оглед приетите факти по делото Софийски районен съд намира от правна страна 3 следното:

По предявения главен иск по чл. 124, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 22 ЗПК:

За да бъдат уважени предявените от ищеца искове следва да бъде установено при условие на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните факти: че между нея и „С..“ АД е възникнало облигационно отношения по договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ../13.05.2022г., както и че този договор противоречи на закона.

Договорът за заем е неформален, реален и комутативен - правните последици настъпват при предаване в собственост на вещите, предмет на тази сделка - уговорената парична сума, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума - в същата валута и размер. Предвид това, за да възникне валидно заемно правоотношение, е необходимо да се установи, че между страните по него е постигнато съгласие заемодателят да предаде в заем процесната сума на ответника, който да се задължили да върне сумата на заемодателя. Освен постигането на съгласие, за да бъде завършен фактическия състав на правната норма на чл. 240 от ЗЗД, предвид реалния характер на договора за заем, е нужно да се докаже предаването на паричната сума. В настоящия случай по отношение на договора з а потребителски кредит, предоставен от разстояние № ../13.05.2022г не съществува спор между страните, че е бил сключен и че сумата от 400 лева е била реално предадена на ищцата.

Процесният договор по своя характер е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Предвид това и ответникът в качеството си на заемател има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Предвид това договорът следва да бъде съобразен изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП, като съдът следи служебно за приложението на императивните законови норми.

Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на 4 договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 42.58 % т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно – неустойката по чл. 27 от договора, начислявана в случаите, при които кредитополучателят не осигури в тридневен срок обезпечение, която неустойка се включва в общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.