Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3923 от 09.06.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 550/2026
Вид
Решение № 3923
Подписан
09.06.2026
В сила
09.06.2026
Състав
Вергиния Мичева, Виктория Руменова Митева, Райна Мартинова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3923 гр. София, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вергиния Мичева

Членове:

Райна Мартинова

Виктория Р. Митева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Виктория Р. Митева Въззивно гражданско дело № 20261100500550 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С Решение № 20952/18.11.2025 г., постановено по гр.д. № 69793/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 159 състав, е признато за установено по отношение на „Топлофикация София“ ЕАД, че С. Х. Ч. не дължи сумата от 993,08 лева, представляваща 1/2 от главницата за неплатена топлинна енергия за периода 01.10.2009 г. – 30.04.2011 г., и сумата от 165,72 лева, представляваща 1/2 от лихвата за периода 01.12.2009 г. – 04.06.2012 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 07.05.2015 г. по ч.гр.д. № 13372/2012 г. по описа на СРС.

Решението е обжалвано от ответника „Топлофикация София“ ЕАД в уважителната част. Въззивникът поддържа, че приложима е петгодишната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД, тъй като вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение и издаден изпълнителен лист. Твърди, че давността е прекъсвана с действия и искания за предприемане на изпълнителни действия по изп. дело № 20178440400367 по описа на ЧСИ С.Я., включително с молба вх. № 50423/17.11.2021 г. Иска отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска.

Въззиваемият С. Х. Ч. оспорва въззивната жалба и моли решението да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част, като по правилността е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и допустимо в атакуваната част.

Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК. С него длъжникът в изпълнителното производство може да оспори изпълняемото право само въз основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е 1 издадено изпълнителното основание, съответно след стабилизиране на заповедта за изпълнение. В случая ищецът се позовава на погасяване на правото на принудително изпълнение по давност.

От събраните доказателства се установява, че с изпълнителен лист от 07.05.2015 г., издаден по ч.гр.д. № 13372/2012 г. по описа на СРС, 82 състав, Й.Н. Ч.а е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1987,16 лева – цена на доставена топлинна енергия за периода 01.10.2009 г. – 30.04.2011 г., сумата от 331,44 лева – мораторна лихва за периода 01.12.2009 г. – 04.06.2012 г., както и разноски. В изпълнителния лист е удостоверено, че заповедта за изпълнение е влязла в сила.

Въз основа на изпълнителния лист и молба от 03.02.2017 г., с която е поискано образуване на изпълнително дело и прилагане на изпълнителни способи, е образувано изп. дело № 367/2017 г. по описа на ЧСИ С.Я., рег. № 844 на КЧСИ. С оглед съдържащото се в молбата искане за принудително изпълнение чрез конкретни способи, същата е годна да прекъсне давността по чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Първоначалният длъжник Й.Н. Ч.а е починала на 26.08.2018 г., като нейни законни наследници са синовете

Р. Х. Ч. и С. Х. Ч..

Прекратителната част на решението за разликата над 1/2 от вземанията не е предмет на въззивна проверка.

По изпълнителното дело е представена молба на взискателя с вх. № 50423/17.11.2021 г., с която „Топлофикация София“ ЕАД е поискало да бъде извършена справка в РБСС за банковите сметки и сейфове на длъжника/длъжниците и при установяване на такива да бъде наложен запор върху тях, да бъде извършена справка в НОИ за действащи трудови договори/пенсия с оглед налагане на запор върху трудово възнаграждение, съответно върху вземане за пенсия, както и при липса на банкови сметки и трудови договори да се насочи изпълнението към опис и оценка на движими вещи с цел изнасянето им на публична продан.

При така установените факти спорът е дали към датата на предявяване на иска – 22.11.2024 г., правото на принудително изпълнение е погасено по давност.

Вземанията за цена на топлинна енергия поначало имат характер на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. След стабилизиране на заповедта за изпълнение обаче длъжникът не може да оспорва вземането въз основа на факти, настъпили до изтичане на срока за възражение, извън специалните способи по ГПК. Поради това за установеното със стабилизирана заповед и изпълнителен лист вземане се прилага петгодишната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД /Решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1722/2021 г., IV г.о., Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г., IV г.о. и др./.

Съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. В т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, опис и оценка на вещ, насрочване и извършване на продан и др. Не прекъсват давността само действията по образуване на изпълнително дело, изпращане и връчване на покана за доброволно изпълнение, проучване на имущественото състояние, справки и набавяне на документи, когато същите не са свързани с искане за конкретен изпълнителен способ.

В мотивите към същата т. 10 от ТР № 2/2013 г. е посочено, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. Това разрешение е доразвито в Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г., IV г.о. на ВКС, в което е прието, че ако искането на кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от органа по изпълнение преди изтичането на давностния срок по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането.

Неоснователно е възражението, че евентуално настъпила перемпция по 2 изпълнителното дело изключва прекъсващия ефект на последващите действия или искания.

С т. 3 от Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В мотивите е разяснено, че перемпцията е процесуална санкция, която засяга конкретното изпълнително производство, но не засяга правото на кредитора да иска принудително изпълнение въз основа на изпълнителния лист. Новото писмено искане след перемпция поставя начало на ново процесуално правоотношение, а активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, когато молбата е редовна и в нея е посочен начинът на изпълнение.

В настоящия случай молбата на взискателя от 17.11.2021 г. не представлява само искане за справка или проучване на имуществото. С нея са посочени конкретни изпълнителни способи – налагане на запор върху банкови сметки, налагане на запор върху трудово възнаграждение/пенсия и, при липса на такива активи, насочване на изпълнението към опис и оценка на движими вещи. Ето защо молбата е годна да прекъсне погасителната давност.

От 03.02.2017 г., когато е образувано изпълнителното дело въз основа на изпълнителния лист, до молбата на взискателя от 17.11.2021 г. не са изтекли пет години. От 17.11.2021 г. до предявяване на иска на 22.11.2024 г. също не е изтекъл петгодишният давностен срок. Изводът не се променя и ако се приеме, че междувременно изпълнителното дело е било прекратено по право поради перемпция, тъй като съгласно ТР № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС последващото редовно искане за конкретен изпълнителен способ запазва значението си за прекъсване на давността.

Поради това към датата на предявяване на иска правото на принудително изпълнение за процесните 1/2 части от вземанията не е погасено по давност. Предявеният иск по чл. 439 ГПК е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, а първоинстанционното решение – отменено в обжалваната уважителна част.

По разноските:

С оглед изхода на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, с която „Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да заплати на адв. Н. К. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., както и държавна такса и такса за служебно издаване на изпълнителен лист по сметка на СРС. Ответникът е претендирал юрисконсултско възнаграждение пред първата инстанция, като СРС му е присъдил 180 лв., съответстващи на 92,03 евро. С оглед крайния изход на спора тази сума следва да се присъди допълнително в полза на „Топлофикация София“ ЕАД като разноски за първоинстанционното производство.

За въззивното производство на въззивника следва да се присъдят разноски в общ размер на 62,78 евро, от които 12,78 евро, представляващи заплатена държавна такса в левова равностойност 25 лв., и 50 евро юрисконсултско възнаграждение, определено от съда съобразно фактическата и правна сложност на спора.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 20952/18.11.2025 г., постановено по гр.д. № 69793/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 159 състав, в частта, с която е признато за установено по отношение на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, че С. Х. Ч., ЕГН **********, не дължи сумата от 993,08 лева, представляваща 1/2 от главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.10.2009 г. – 30.04.2011 г., и сумата от 165,72 лева, представляваща 1/2 от лихва за периода 01.12.2009 г. – 04.06.2012 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 07.05.2015 г. по ч.гр.д. № 13372/2012 г. по описа на СРС, както и в частта за разноските, с която „Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да заплати 200 лв. на адв. Н. К. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., както и 69,75 лв. държавна такса и такса за служебно 3 издаване на изпълнителен лист по сметка на СРС като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Х. Ч., ЕГН **********, срещу „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че не дължи сумата от 993,08 лева, представляваща 1/2 от главница за неплатена топлинна енергия за периода 01.10.2009 г. – 30.04.2011 г., и сумата от 165,72 лева, представляваща 1/2 от лихва за периода 01.12.2009 г. – 04.06.2012 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 07.05.2015 г. по ч.гр.д. № 13372/2012 г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА С. Х. Ч., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 вр. ал. 8 ГПК сумата от 92,03 евро, представляваща разноски за първоинстанционното производство и сумата от 62,78 евро, представляваща разноски за въззивното производство.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4