Акт от 10.07.2019, Окръжен съд - Ямбол

Р Е Ш Е Н И Е № гр. Ямбол, 10.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЯМБОЛСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, въззивен граждански състав в открито съдебно заседание на девети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

ВЕСЕЛА СПАСОВА с участието на секретаря Л. Р., като разгледа докладваното от съдия В. Спасова Спасова възз.гр. дело № 179/ 2019 г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Подадена е въззивна жалба от Д.С.Б., представлявана от адв. В., против Решение № 363/17.05.2019 г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. № 3/2019 г., с което е отхвърлен като неоснователен предявения от въззивницата против Р.Т.Б. иск по чл.49, ал.1 от СК за прекратяване на брака им, сключен на 01.04.1984 г. в гр.Ямбол. Според въззивницата решението на ЯРС е неправилно. Заявено е, че същото е необосновано, постановено без да е извършена пълна, съвкупна и всестранна преценка на доказателствата и при неправилно установена фактическа обстановка. Сочи се, че съдът е направил погрешния извод, че бракът не е дълбоко и непоправимо разстроен, тъй като не е обсъдил субективните и обективни причини, посочени от страните, и не е преценил отражението им върху брачния живот. По делото е било безспорно, че от 2014 г. съпрузите са били разделени, като не са поддържали нормалните за едно семейство контакти. Не е било спорно, че причините за раздялата са конфликти и противоречия по повод агресивното поведение на съпруга, упражнявал психически тормоз над съпругата -с постоянни обиди и крясъци. Направеният опит в периода 01.12.2018 г.-01.01.2019 г. за заздравяване на брачните отношения чрез съвместно съжителство е бил неуспешен. Съпругата е била подложена на психически и физически тормоз, подала е жалба в полицията поради заплахите от съпруга за живота й. На 02.01.2019 г. е подала молба до съда по ЗЗДН, като е било образувано гр.д. №2/2019 г. на ЯРС. В съдебното решение от 07.02.2019 г. съдът е приел, че ответникът е упражнявал системно домашно насилие, поради което му е забранил да приближава ищцата за срок от 18 месеца. В атакуваното решение по бракоразводното дело този факт не е взет предвид. Макар съпругата да не е ангажирала гласни доказателства, от показанията на сестрата на ответника са установени фактите на противоправното му поведение, заради което ищцата е напуснала семейното жилище. От януари 2019 г. съпрузите отново не живеят заедно. Искането на въззивницата е за отмяна на решението и уважаване на предявения от нея иск, както и за присъждане на разноските пред двете инстанции.

Въззиваемият, чрез адв. Г. Г., е депозирал писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба и заявява, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Счита, че съдът правилно е преценил, че не са събрани доказателства за твърдените от ищцата брачни провинения на съпруга и за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Според въззиваемия брачната връзка не е изчерпана, той изпитва любов и привързаност към съпругата си и не желае прекратяване на брака. Направено е искане за потвърждаване на решението на ЯРС.

В с.з. въззивната жалба се поддържа от процесуалния представител.

Въззиваемата страна чрез процесуалния представител пледира за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението на ЯРС. Възразява срещу допустимостта на нови доказателства във въззивното производство.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба за развод от Д.С.Б. *** против Р.Т.Б. ***, в която се твърди, че двамата са сключили брак на 01.04.1984 г., от който имат едно пълнолетно дете. Твърди се, че до ноември 2014 г. са живеели в дома на родителите на съпруга. С всяка изминала година последният е ставал все по- избухлив и агресивен, без основателна причина, като се е обръщал към съпругата си с обидни квалификации, а е нанасял и физически тормоз чрез бутане, блъскане, ритане, извиване на ръце, събаряне на земята. Поради това ищцата е напуснала семейното жилище и е отишла да живее при дъщеря си в гр. Ямбол, ж.к. „В....“ №...., вх....., ап...., ет.... На 01.12.2018 г. дъщерята със семейството си се е преместила да живее в ново жилище, а ищцата е останала в апартамента сама. При нея се е се настанил съпругът й, за да му даде нов шанс за съвместен живот. Отново обаче е проявил агресивно поведение, като непрекъснато е обиждал съпругата си, заплашвал я е с убийство и че ще й натроши ръцете и краката. Поради упражнения психически и физически тормоз съпругата го е напуснала на 29.12.2018 г.. Тъй като ответникът е продължил да я заплашва и тормози, е образувала срещу него дело по Закона за защита от домашното насилие. Поради това ищцата счита, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен и иска да бъде прекратен, по вина на съпруга. След прекратяването на брака желае да носи предбрачното си фамилно име- Ж.

В законоустановения срок ответникът е оспорил иска като неоснователен. Заявил е, че не желае прекратяването на брака, който не е дълбоко и непоправимо разстроен, а ако съдът приеме обратното, моли бракът да бъде прекратен, без съдът да се произнася по въпроса за вината. Иска в този случай да му бъде предоставено ползването на семейното жилище в гр. Ямбол, ж.к. „В.“ №.... вх...., ап... ет... Счита, че проблемите в семейството са инцидентни, страните нямат недоразумения, още повече че през периода 2014-2018 год. са живели разделено.

Независимо от това ответникът продължава да обича съпругата си и счита, че брачната им връзка не е изчерпана. В рамките на периода, в който ищцата е напуснала семейното жилище, се е опитал да положи максимални грижи, за да предотврати прекратяването на брака. Ответникът твърди, че инцидентът, при който ищцата е напуснала семейното жилище, е обикновено скарване между съпрузите с обмяна на думи. В писмения отговор се излагат и фактите, че съпругата е започнала да не зачита ответника като мъж, загубила е изцяло интерес към него, проявила е студенина. Без видима причина е започнала да проявява раздразнителност и неангажираност към семейството в периода на съжителството от 01.12.2018 г. до напускане на жилището от нея.

Фактическата обстановка по делото не е изцяло безспорна.

Не е спорно, а видно и от

Удостоверение за сключен граждански брак № 034910/ 01.04.1984 г. на ОНС- Ямбол, че страните са сключили брак на 01.04.1984 г.. Предбрачното фамилно име на съпругата, записано в удостоверението, е Ж.

Св. Д. - сестра на ответника - дава показания, че съпрузите от сключването на брака са живели заедно с нея в апартамент в к-с „Диана”, където са живели и родителите на ответника. През 2014 г. съпрузите са се скарали и ищцата е отишла да живее при дъщеря си в к-с ”В.....” №..., където е живяла до 2018 г. Ответникът е съобщил на сестра си, че поводът за скарването е паричен заем на дъщеря им. После той е ходил в жилището на последната по нейна молба, за да гледа внучетата си.

Съпрузите са заживели заедно, според свидетелката към м.11.2018 г., до 25.12.2018 г., когато ищцата е напуснала мъжа си. По сведения на дъщеря им, дадени на баба й, страните са се скалари за дистанционно и ответникът е посегнал на съпругата си. На свидетелката същият е заявил, че са се скали без съществена причина. В показанията си тя сочи, че брат й употребява алкохол всяка вечер и се напива. Понякога е ставал агресивен и е обиждал и посягал.

Ищцата й е казвала преди години, че като се скарат, я е хващал за ръката, стискал я е и я е щипал, а ръката й е била оперирана. Докато са живели заедно с ответника, според свидетелката тя е изпълнявала съпружеските си задължения.

Въззивният съд е изискал и приложил гр.д.№2/2019 г. на ЯРС, образувано по молба на ищцата за защита от домашно насилие, в която е заявила същите обстоятелства, както по настоящото дело- че от 2014 г. е напуснала мъжа си заради агресивното му поведение, изразяващо се в упражняван физически и психически тормоз над нея; че когато дъщеря им се е преместила в друго жилище, ответникът се е настанил при ищцата в жилището в к-с ”Възраждане” №40 и отново е проявявал агресията си над нея, поради което тя отново го е напуснала. По молбата ЯРС е постановил решение, влязло в сила на 21.02.2019 г., с което е задължил ответника да се въздържа от домашно насилие над съпругата си, забранил му е да я приближава за срок от 18 месеца.

С първоинстанционното решение са приети за недоказани фактите, довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брака, изложени в исковата молба - наличие на психически и физически тормоз от страна на ответника, както и неговата вина. Посочено е, че за допускането на развода не е достатъчно отрицателното отношение на единия от съпрузите към продължаване на брака и изявленията на съпрузите следва да се преценяват на общо основание с оглед всички обстоятелства по делото, като дълбокото и непоправимо разстройство на брака трябва да бъде установено от съда, вследствие на събраните по делото доказателства. Посочено е, че наличието на раздяла не се счита за абсолютно основание за прекратяване на брака, като на преценка подлежат всички факти, изложени като основание за раздялата. Поради това е отхвърлен искът за развод.

Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259 от ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване. Поради това е допустима, а разгледана по същество се явява основателна по следните съображения:

ЯРС е постановил валидно и допустимо, но неправилно решение.

Предявеният иск с правно основание чл. 49 ал.1 от СК е основателен. По делото е било безспорно, а и от гласните доказателства се установява, че съпрузите са се намирали в продължителна фактическа раздяла – от 2014 г. до 2018 г., в който период ищцата е живяла при дъщеря си.

Няма данни в този период да са поддържали каквито и да е съпружески отношения.

Свидетелката единствено сочи за отношения между дъщерята и ответника по повод грижите за внучетата му, но не и за отношенията между страните. Последвалото краткотрайно съвместно съжителство в края на 2018 г. е завършило отново с раздяла, която е съпроводена с категоричното нежелание на съпругата да запази брака си поради нетърпимост към агресивно поведение на ответника. Последното е установено по делото от показанията на свидетелката, роднина на въззиваемия, която сочи, че е извършвал действия, имащи характер на физическо насилие над съпругата. С оглед на изброените обстоятелства, така сложилата се фактическа раздяла може да се определи като трайна и обосновава дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения. Налице е разкъсване на семейната общност, липса на взаимност, уважение, доверие и другарски отношения между съпрузите, при което брачната връзка е само формална и не съответства на закона и морала, което разстройство не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните съпружески отношения /ППВС-10-71/.

Т.е. отношенията между съпрузите не съответстват на правните принципи, установени в чл.14 от Семейния кодекс -за изграждането на отношенията им на основата на взаимното уважение, общи грижи за семейството, разбирателство, в чл. 15 от СК -за съвместно живеене на съпрузите, в чл.17 -установяващ задължението на съпрузите чрез взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата. При това положение запазването на брака не създава нормални условия за живот на съпрузите и искът за прекратяването му следва да се уважи. В този смисъл е и практиката на ВКС –Решение № 321/06.01.2016 г. по гр.д.№ 5106/2014 г., IV г.о. по чл. 290 от ГПК, с което е прието, че продължителната фактическа раздяла може да е причина за или проява на дълбокото разстройство на брака.

Решението на ЯРС, с което искът е отхвърлен, като неправилно следва да бъде отменено. То е основано главно на изразеното от свидетелката лично становище за възможността бракът да бъде запазен, а не на изложените от нея факти. Гласните доказателства се събират за установяване на факти, възприети от свидетеля, а не на неговите преценки за фактите, които подлежат на анализ и преценка от съда.