Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1474 от 11.06.2019, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 1299/2019
Вид
Решение № 1474
Подписан
11.06.2019
В сила
04.07.2019
Състав
ИВЕЛИНА ЛЕНКОВА МАВРОДИЕВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 1474 11.06.2019 година град Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав

На двадесет и трети май две хиляди и деветнадесета година В публично заседание в състав

Председател: Ивелина Мавродиева при секретаря Кина Киркова като разгледа докладваното от съдията Мавродиева гражданско дело № 1299 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „*****“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от *****, действащо чрез пълномощника са адвокат К., против “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД с

ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представляван от всеки двама измежду *****и *****, с която се претендира да бъде установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 172. 47 лв., начислена му допълнително съгласно фактура № **********/29.01.2019 г. за отчетен период от 11.10.2018 г. до 09.01.2019 г. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.

Ищецът твърди, че за периода по фактурата не е потребил ел. енергия в количество на стойност от 172. 47 лв., като излага, че липсва законово основание за начисляване на сумата при обективна отговорност на потребителя, като се излагат подборни доводи в тази връзка и се обсъжда съдебна практика в подкрепа на същите.

Подобна съответна със закона процедура за това липсвала и в общите му условия. Ако не се приеме изложената теза в тази връзка се заявява, че липсват данни на адреса на потребителя в случая измерването на енергията да се извършва от законно монтирано и сертифицирано средство, на което не били извършвани и изискуемите от нормативната уредба проверки. С горните мотиви се моли за уважаването на иска.

Правното основание на иска е чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В срок е постъпил отговор от ответната страна, в която изцяло се оспорва иска, като се сочат отделните нормативни разпоредби и клаузи от ПИКЕЕ, обосноваващи дължимостта на процесната сума, като се сочи, че са спазени предвидените от нормативната уредба изисквания в тази връзка, като липсва задължение да бъде установявана вина на потребителя. Сочи също така, че в случая е извършен нерагламентиран достъп до СТИ, вследствие на което е имало неточно отчитане на изразходената енергия. Сочи също така, че е без значение кой е извършителят на това деяние, за настоящия спор, доколкото суми се начисляват за безвиновна отговорност на основание чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ, като процедурата вече била уредена в подзаконов норматив акт, какъвто се явявал ПИКЕЕ. Също търси присъждане на разноските по делото, в това число и на юрисконсултско възнаграждение.

Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна, събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото между страните няма спор, че ищеца е потребител на ел. енергия за обект на потребление с клиентски номер *****, с ИТН *****, находящ се в гр. Бургас, кв.

*****.

С констативен протокол за техническа проверка и подмяна на търговско измерване № 487559/09.01.2019 г., съставен на основание чл. 42 и чл. 44 от ПИКЕЕ, служители на „ЕВН България Електроразпределение” АД при проверка на електромера, отчитащ ел. енергията за гореописания обект на ищеца са установили, че електромерът отчита с грешка над допустимата, поради поставени допълнителни шунтове.

Следва издаването на процесната фактура **********/29.01.2019 г., с която е коригираната сметка за процесния обект на потребление, като за периода от 11.10.2018 г. до 09.01.2019г. е начислена ел. енергия на стойност от 172. 47 лв. с ДСС.

Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест при отрицателен установителен иск, ответникът е този, който следва да докаже при условията на пълно и главно доказване всички предпоставки на отричаното от ищеца вземане, т.е. фактите, от които то произтича. Ответникът следва да установи наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на електроенергия с ищеца и изпълнението на задълженията си по същия. С оглед изложените твърдения в исковата молба върху ответника е възложена тежестта да установи в процеса основанието и размера на претендираното като недължимо вземане за главница.

В тази връзка е безспорна съществуваща между страните облигационна връзка, при все че ищецът е потребител на ел. енергия за обект на потребление с клиентски номер *****, с ИТН *****, находящ се в гр. Бургас,кв. *****. Не е спорно също така, че след констатациите от проверката ответникът е извършил корекция на сметката на ищеца, като е изчислил дължимата ел. енергия по методиката на действащите към момента на извършването й съгласно ПИКЕЕ (обн. - ДВ, бр.98/12.11.2013 г.). Спорният по делото въпрос е дали извършената корекция на сметката на потребителя е извършена законосъобразно, при спазване ни изискванията установени с подзаконов нормативен акт – ПИКЕЕ, както и дали ищецът дължи плащане на начислената едностранно ел. енергия. Действително с приетите през 2013 г. ПИКЕЕ от ДКЕВР, съгласно чл. 83, ал. 2 от ЗЕ, законодателят е предвидил с подзаконов нормативен акт възможността да бъдат извършвани корекции на сметките на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия. Същите би следвало да намерят приложение в настоящия случай, доколкото проверката на електромера е извършена след тази дата. Към този момент възможността за извършване на едностранна корекция на количеството електрическа енергия, доставено на потребителя за минал период, е регламентирано не само в Общите условия на ответното дружество - чл. 54, ал. 2, т. 3, а следва и по силата на самия закон – чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал.

2, т. 6, б. ”а” ЗЕ. Периодът, за който е коригирана сметката на ищеца обаче, е след 17.07.2012 г., когато е влязло в сила изменението на разпоредбата на чл. 98а, ал.

2, т. 6 във вр. с чл. 83, ал.

1, т. 6 ЗЕ. Разпоредбата на чл. 98а, ал.

2, т. 6 ЗЕ предвижда, че крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, които трябва да съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал.

1, т. 6 ЗЕ. Така с приемане на тези изменения в ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ вече е налице законово основание за извършване на едностранна корекция в сметката на потребителя /до 23.11.2018 г., от когато е в сила решение № 2315 от 2018 г. на ВАС, с което отпада тази възможност поради отмяна/. В Случая проверката е след тази дата, а именно от януари 2019 г. (В този смисъл е съдебна практика – например решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т.д. № 1650/2014 г., I т.о.). Предвидено е обаче задължение за крайния снабдител с електрическа енергия в общите условия да посочи ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка по чл. 98а, ал.2, т.6 ЗЕ и да създаде правила по чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.

Следователно, при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия и ако е изпълнил задължението си за предвиждане в общите условия към договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за това, тогава за ответното дружество е налице законово основание да коригира сметката на клиента. В настоящия случай обаче, второто изискване не е налице, тъй като крайният снабдител следва да приведе своите Общи условия в съответствие с новоприетата и вече действаща нормативна уредба, като инкорпорира в тях така приетите правила и по този начин да ги направи част от договорите, сключени с клиентите. След като не е изпълнено условието в Общите условия на дружеството, действали към момента на корекцията, да е предвиден ред за уведомяване на клиента и на правилата за измерване, включително и за неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и извършване на корекция, то не е налице и основание за едностранно коригиране на сметката на ищеца. Действащите понастоящем ОУ на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС не намират приложение, от една страна, защото са приети преди законовата промяна в ЗЕ и от друга - защото нормите на общите условия относно механизма на извършване на корекциите по тях са обявени по съдебен ред за нищожни.

По посочените съображения съдът намира, че ответното дружество не е имало основание да извърши корекция на сметката на ищеца и предявеният иск за недължимост на сумата се явява изцяло основателен и доказан.

При този изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на направените по делото разноски следва да се осъди ответното дружество на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на ищеца сумата от 350 лева.

Съответно неоснователна е претенцията на ответника за присъждане на направените по делото разноски.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

Р Е Ш И:

Приема за установено, че „*****“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от *****, не дължи на “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представляван от всеки двама измежду *****и *****, сумата от 172. 47 лв., начислена му допълнително съгласно фактура № **********/29.01.2019 г. за отчетен период от 11.10.2018 г. до 09.01.2019 г. досежно обект на потребление с клиентски номер *****, с ИТН *****, находящ се в гр.

Бургас, кв. *****.

Осъжда “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представляван от всеки двама измежду *****и *****, да заплати на „*****“ ЕООД с

ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от *****,, сумата от 350 лв. /триста и петдесет лева/ за направените по делото разноски.

Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: Ив. Мавродиева

Вярно с оригинала!

К.К.