Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3329 от 18.05.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 11272/2025
Вид
Решение № 3329
Подписан
18.05.2026
В сила
18.05.2026
Състав
Красимир Мазгалов, Димитър Куртев Демирев, Йоанна Наскова Станева

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.293, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.13 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 1 · Закон за пътищата
  • чл. 3, ал. 3 · Закон за пътищата
  • чл.410, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.410, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 3329 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Йоанна Н. Станева

Димитър К. Демирев при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20251100511272 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №15286/08.08.2025г., постановено по гр.дело №42171/2024г. по описа на СРС, ГО, 74 с-в, ответникът Столична община, БУЛСТАТ:000696327, с адрес: гр.София, ул.

„Московска“№33, е осъдена да заплати на „ЗАД Булстрад Виена иншурънс груп“ЕАД, ЕИК:000694286, на основание чл.410, ал.1 КЗ, вр.чл.49 и чл.45 ЗЗД, сумата от 372,25 леварегресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, за вреди на лек автомобил „Мерцедес” с ДК№****, причинени вследствие на ПТП, настъпило на 10.08.2023г. в гр. София, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба 16.07.2024г. до окончателното плащане, както и 980 лева разноски по делото.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Столична община. Жалбоподателят поддържа, че по делото не е установено наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца в качеството на застраховател и собственика на увредения автомобил в качеството на застрахован. Твърди, че по делото не са установени точно размерите и локацията на твърдяната неравност, както и останалите релевантни за производството факти и обстоятелства, свързани с настъпването на процесното ПТП. Твърди и съпричиняване на вредоносния резултат от водача на лекия автомобил. Моли решението на СРС да бъде отменено, а предявеният иск– отхвърлен. Претендира разноски.

1

В представения в срок отговор на въззивната жалба ищецът по делото и ответник по жалбата твърди, че решението на СРС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Излага съображения в унисон с мотивите на обжалваното решение.

Претендира разноски за въззивната инстанция.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, вр.чл.49 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба, е необходимо да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. Следователно, за да бъде уважен предявения регресен иск, е необходимо да се установят следните факти и обстоятелства: валиден договор за имуществено застраховане, в срока на действието на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.

С въззивната жалба е оспорено наличието на валидно застрахователно правоотношение, но такова възражение не е направено с отговора на исковата молба, поради което същото е преклудирано. Отделно от това, в проведеното в първоинстанционното производство първо открито съдебно заседание на 14.05.2025г., както наличието на застрахователно правоотношение, такаи заплащането на застрахователно обезщетение от ищеца на застрахования са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, след изрично волеизявление в този смисъл на процесуалния представител на ответника. Независимо от това настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че от представените по делото писмени доказателства- застрахователна полица, заявление за заплащане на обезщетение за вреди, декларация на водача на МПС, опис на щети, калкулация на ремонт и фактури безспорно се установява, че по отношение на процесния автомобил за периода в който попада датата на процесното ПТП, е бил налице валиден договор за имуществена застраховка тип „Каско“ между ищеца в качеството на 2 застраховател и собственика на автомобила в качеството на застрахован. Това обстоятелство се потвърждава и от самия факт на разглеждане на претенцията за настъпилата щета и изплащането на застрахователно обезщетение от ищеца. Страна по договора, а още по-малко трето за договора лице, може да се позовава на нищожност на търговска сделка в хипотезата на чл.293, ал.3 от ГПК- ако от поведението на страната може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението за сключване на договора.

Настъпването на вредите, причинно- следствената им връзка с процесното ПТП и размера на същите /надхвърлящ значително претендирания от ищеца размер/ са установени от неоспореното от страните заключение на вещото лице по САТЕ, прието в горепосоченото открито съдебно заседание в първата инстанция. Механизмът на настъпване на процесното ПТП е установен както от заключението на САТЕ, така и от показанията на водача на автомобила в последното по делото заседание в първата инстанция.

Не се спори по делото че пътят, на който е реализирано процесното ПТП, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 9, ал.

1, т. 2 и чл. 1 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи съответната неравност/препятствие на пътното платно с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението и съобразно чл.13 ЗДвП. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на съществуващата неравност на пътното платно до премахването и, е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. Налице е основание за суброгация на ищеца срещу ответника.

Не се установява съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увредения автомобил. При управление на МПС не се изисква от водачите да знаят или предполагат наличието на неравности, дупки или каквито и да било други препятствия по пътя. Необозначено и несигнализирано препятствие на пътя не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре.

По така изложените съображения въззивната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното решение- потвърдено като правилно.

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. На ответника по жалбата следва да се присъди заплатеното от него възнаграждение на един адвокат в размер на 522,28 лева с ДДС, или 267,04 евро с ДДС.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА решение

№15286/08.08.2025г.,

№42171/2024г. по описа на СРС, ГО, 74 с-в. постановено по гр.дело

ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА с ЕИК:000696327, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Московска“№33 да заплати на „ЗАД Булстрад Виена иншурънс груп“ЕАД, ЕИК:000694286 сумата от 267,04 евро с ДДС – адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4